ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 462 27.12.2012 г. Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдията Л. Андонова гр.дело № 125 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. Г. и Д. С. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Добрички окръжен съд № 514, постановено на 4.11.2011 г по гр.дело № 494/2011 г, с което е отменено решение № 24 от 19.5.201 г по гр.дело № 1982/2008 г на Добрички районен съд и вместо него е постановено друго, като е допусната съдебна делба на нива от 30 дка, в землището на [населено място], общ.Д., имот пл.№... четвърта категория в м.”П.” и нива от 29, 500 дка в землището на [населено място], общ.Д., имот № 028019 в м.”П.” между следните съделители и делбени части : по 1/8 ид.част за Г. С. Г., В. С. П., Д. С. К., П. С. Г. и по 2/8 ид.части за Д. М. Х. и Е. Я. Н., като е отменен нотариален акт за собственост, придобит по давност №.., т..., рег.№ ..., н.д. ../.. г на нотариус Е.С.. С определение № 732 от 5.9.2012 г, постановено по гр.дело № 125/12 г, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Добрички окръжен съд № 514, постановено на 4.11.2011 г по гр.дело № 494/2011 г по въпросите представляват ли владелчески действия и обективират ли намерение за своене отдаването под наем или под аренда и събирането на граждански плодове от съсобствения имот, продължили през целия период на десетгодишния придобивен давностен срок и съсобствениците не са се противопоставили на тези действия. Касаторите подържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивния съд е приел, че възражението им за придобиване на имота по давност е неоснователно, след като е установено от събраните по делото доказателства, че техният праводател е упражнявал самостоятелно давностно владение в продължение на четиринадесет години. Ответниците по касация Г. С. Г., В. С. П., Д. М. Х. и Е. Я. Н. са на становище, че изводите на въззивния съд за наличие на съсобственост между съделителите и неоснователност на релевираното възражение за придобиване на имота по давност са правилни.Постановеното решение е изцяло съобразено с постоянната практика на ВКС, доколкото касаторите не са успели да установят намерението си за упражняване на самостоятелна фактическа власт върху имота и обстоятелството, че са манифестирали това си намерение пред останалите съсобственици на вещта. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните във връзка с посочените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.1 от ГПК и чл.293 от ГПК приема за установено следното : Производството е за делба във фаза по допускането й. За да достигне до извода, че към настоящия момент процесния имот е съсобствен между страните Г. С. Г., В. С. П., Д. С. К., П. С. Г., Д. М. Х. и Е. Я. Н. въззивният съд е приел, че правото на собственост върху имота е възстановено по реда на ЗСПЗЗ през 1994 г на наследници на М. С. М.-починал на 30.11.72 г, като съсобствеността произтича от наследяване.Приел, е че към момента на откриване на наследството негови законни наследници са четирите му деца, трима от които покойници, чиито наследници са страните в настоящото производство, с изключение на Д. М. Х.-дъщеря на наследодателя М. С. С. М..На 23.5.2008 г за собственик на по давност на реституираната нива е признат синът на общия наследодател С. М. С.-праводател на касаторите.Няколко месеца по-късно той дарил на двете си дъщери равни части от имота.Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на двете съделителки за изтекла в полза на баща им придобивна давност от момента на реституирането на земеделската земя до снабдяване на баща им с констативен нотариален акт за право на собственост.Приел е, че фактът на обработването на възстановената земеделската земя от сънаследника С. М., респ. получаването от него рента, наемната или арендна цена за целия имот, сам по себе си не е достатъчен да се приеме, че наследотелят на касаторките е осъществявал несмущавано владение за придобиване по давност на припадащите се на останалите съделители наследствени части.Приел е също, че наследниците–касатори, чиято е доказателствената тежест не са установили упражняването на такава фактическа власт от наследодателя им, т.е не са доказали съзнание за своене, изключващо възможността за действия от страна на другите съсобственици, демонстрирано пред тях и достигнало до тяхното съзнание. В представеното с изложението по чл.283 ал.3 т.1 от ГПК решение № 5 от 25.1.2010 г по гр.дело № 2728/2008 г на ВКС, ГК, Второ ГО е прието, че след като единия от сънаследниците установил върху съсобствения имот самостоятелна фактическа власт, отблъсквайки владението на останалите сънаследници и манифестирайки спрямо тях намерение занапред да владее целия имот изключително и само за себе си , той може да придобие по давност и частите на останалите сънаследници след изтичане на предвидения в чл.79 ал.1 от ЗС десетгодишен давностен срок, ако в този период упражнява фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато.Настоящият състав намира за правилна практиката в посоченото решение по чл.290 от ГПК.Обжалваното въззивно противоречи на тази задължителна съдебна практика, доколкото по делото не е установено, че в периода 1994-2008 г владението на сънаследника С. М. е било смущавано, обезпокоявано или прекъсвано от действията останалите наследници, нито същите да са заявили противопоставяне на установената от него самостоятелна фактическа власт.При това положение следва да се приеме, че правото на собственост върху припадащите се идеални части на останалите сънаследници са придобити по давност от С. М. чрез упражнявана лично от него самостоятелна фактическа власт-манифестация на която представлява и факта, че този сънаследник самостоятелно е обработвал, респ. е получавал единствено за себе си гражданските плодове от вещта /рента, наемна, арендна цена/ през целия период от възстановяване на земеделската земя през 1994 г до предявяване на иска през 2008 г. По основателността на касационната жалба. Обжалваното решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Установено е от доказателствата по делото, че съгласие С. М. да упражнява фактическа власт върху целия имот е постигнато между всички сънаследници на общия наследодател.Съгласието е основано на това, че общия наследодател е подарил тази нива на сина си С. по повод неговия годеж преди колективизацията на земята.С. М. С. е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху целия възстановен имот, в това число и върху идеалните части на останалите сънаследници необезпокоявано и непрекъснато.По делото не е установено каквото и да било прекъсване или оспорване на давностното владение от страна на останалите сънаследници.Същите не са извършили действия, с които да отстранят владеещия сънаследник от имота или да предявят претенции за получаваните граждански плодове.Предвид изложеното праводателят на касаторите ответници се легитимира като собственик на процесния имот, а искът за делбата му се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На основание чл.78 ал.3 от ГПК предвид изхода на спора Г. С. Г. и Е. Я. Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторите Д. С. С. и П. С. Г. направените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на 410 лв. В. от горните мотиви Върховният касационен съд, състав на Първо Гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Добрички окръжен съд № 514, постановено на 4.11.2011 г по гр.дело № 494/2011 г, с което е отменено решение № 24 от 19.5.201 г по гр.дело № 1982/2008 г на Добрички районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. С. Г. и Е. Я. Н. срещу В. С. П., Д. С. С., П. С. Г. и Д. М. Х. иск за съдебна делба на нива от 30 дка, в землището на [населено място], общ.Д., имот пл.№... четвърта категория в м.”победенски път” и нива от 29, 500 дка в землището на [населено място], общ.Д., имот № ...в м.”П.” като неоснователен. ОСЪЖДА Г. С. Г. чрез адв.К. С. –гр.Д., [улица] вх.Г,ап.2 и Е. Я. Н. от [населено място] [улица] чрез адв.Б. С. да заплатят на Д. С. С., П. С. Г. с адрес-този на пълномощника им адв.С. С. [населено място] бул.”25 С.” А-2 разноски сторени пред настоящата инстанция в размер на 410 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.