Р Е Ш Е Н И Е № 222 София, 16 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 598 по описа за 2013 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения М. В. Ц. за възобновяване на внохд № 41/13 г. по описа на Окръжен съд – гр. Русе. Възразява се наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК и се иска определянето на друг вид наказание. Пред ВКС осъденият редовно призован, не се явява. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 2779/12 г. Районният съд – гр. Русе признал подсъдимия М. Ц. за виновен в това, че на 09.09.2012 г. управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – с 3,22 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал.1 на чл.343б НК – с присъда по нохд №196/07 г. на РС-гр.Царево и присъда по нохд № 475/11 г. на РРС, поради което и на основание чл.343б, ал.2, във връзка с ал.1,чл.343 г. и чл.58а от НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип, глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. На основание чл.68, ал.1 НК РРС привел в изпълнение наказанието наложено на подс.Ц. с влязлата в сила присъда по нохд № 475/11 г. на РРС, а именно една година лишаване от свобода, като постановил тя да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. С решение № 35 от 04.03.2013 г. по внохд № 41/13 г., образувано по жалба на подсъдимия, РОС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Според осъдения определянето на друг вид наказание е възможно, тъй като по делото са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, респ. са налице условията на института на смекчената наказателна отговорност, само при наличието на която е възможно удовлетворяване на искането му за смекчаване обема на отговорността за инкриминираното деяние с определянето на друг вид наказание, различно от лишаване от свобода. Данните по делото не указват наличието на предпоставките на чл.55 НК, свързано с чл.58а, ал.4 НК, доколкото разглеждането на делото пред първостепенния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в частност – по чл.371, т.2 НПК. Доводите на осъдения, свързани с поведението му след намесата на св.П. и причините за падането му на земята, не държат сметка за това, че тези фактически положения са намерили израз в обстоятелствената част на обвинителния акт и са признати от него по реда на чл.371, т.2 НПК, а с оглед на изискванията на чл.373, ал.3 НПК съдът е имал основание да ги цени при изводите си по приложимия закон, в това число и този относно индивидуализацията на наказанието – чл.58а, ал.1 и 4, чл.54 и чл.55 НК. Що се отнася до предходните осъждания на молителя, то е необходимо да се повтори (защото въззивната инстанция е взела отношение по същия въпрос – л.21), че за съставомерността на извършеното по коментираното наказателно дело е достатъчно осъждането му по нохд № 106/07 г., поради което решаващият съд не е имал пречка да цени последващото осъждане – това по нохд № 475/11 г., на плоскостта на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Иначе казано не е допуснато нарушение на изискванията на чл.56 от НК. ВКС не установи обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието на осъдения да са игнорирани, ценени превратно и неадекватно на обективното им значение. Установените обстоятелства - свързаните с възрастта на осъдения, семейното му положение, трудовата ангажираност, процесуалното поведение, обективно не изпълват съдържанието „многобройни”, нито пък „изключителни”, по смисъла на чл.55, ал.1 НК, поради което правилно наказанията са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. Налице са и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, подробно обсъдени от предходните инстанции, поради което не е необходимо преповтарянето им тук. Определеното по размер наказание лишаване от свобода – малко над предвидения в закона минимум на наказанието, е съответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Справедливо по размер е и наказанието, определено на основание чл.343г НК. Добре е видно, че такъв вид наказание не се налага за първи път, както и че, коректив в поведението на осъдения, въпреки това, не е обективиран. Водим от горното и на основание чл.424, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. В. Ц. за възобновяване на внохд № 41/13 г. по описа на Окръжния съд – гр. Русе. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: