Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  32   София, 27 януари  2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Гроздан Илиев     ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Биляна Чочева   при секретар К.Павлова .......................................и в присъствието  на прокурора А.Гебрев ....................................  изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 642/2008 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 461 / 08 г. по описа на Районния съд в гр. Д. и отмяна на постановеното по него протоколно определение от 25. 04. 2008 г., с което е оставено без уважение предложението на Районната прокуратура за групиране на наказанията, наложени на С. С. С. с отделни влезли в сила присъди. В искането се сочи, че определението е незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел, че изтърпяното наказание, наложено с присъда по нохд № 934 / 2006 г. на Добричкия районен съд, изключва групирането на всички наказания. На това основание се отправя искане за възобновяване на делото и определяне на ново, общо наказание за четирите престъпления, санкционирани с отделни присъди. Осъденият не изразява становище .   Представителят на прокуратурата пред касационната инстанция поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, установи следното :   Районният съд в гр. Д. с протоколно определение от 25. 04. 2008 г. по чнд № 461 / 2008 г. оставил без уважение предложението на Районната прокуратура в гр. Д. за групиране на наказанията, наложени на С. С. С. с присъди по нохд № 934 / 2006 г. и нохд № 1939 / 2007 г. по описа на Добричкия районен съд.[1] Определението не е проверявано по касационен ред и влязло в сила на 09. 05. 2008 г. Искането на Главния прокурор за неговата ревизия по реда на възобновяването е допустимо и основателно. Районният съд неправилно е приел, че изтърпяването на наказанието изключва по принцип възможността да се приложат правилата на НК за множество престъпления. Това тълкуване на закона противоречи на изричната разпоредба на чл. 25, ал.2 от НК, според която в случаите , когато наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание. Такава е и константната практика на ВКС [2]. Съдът е бил длъжен първо да провери дали са налице предпоставките на чл.23 от НК и след това да приспадне изтърпяното наказание , а не да изключи престъплението, за което то е е наложено, от съвкупността. Цитираната практика на ВКС[3] е относима към друга хипотеза, а освен това при внимателен прочит посоченото от районния съд решение подкрепя изложеното по-горе за необходимостта да се групират и тези наказания, които са изцяло или частично изтърпени. Извън тези съображения в настоящия случай наказанието по нохд № 1939/2007 г. на Добричкия районен съд все още не е изтърпяно и може да се кумулира с наказанията в останалите, посочени в предложението. За пълнота на изложението и като контрапункт на изразеното в определението мнение, че когато наказанията са различни по вид не се прилагат правилата за съвкупностите, настоящият състав обръща внимание върху текста на чл. 23, ал. 1 от НК, който предвижда “поглъщане” на по-леките наказания от по-тежките, като се държи сметка за специалния режим на присъединяване на наказанията обществено порицание, лишаване от права по чл.37, ал.1, т. 6, 7 и 9 от НК и глоба и конфискация /чл.23,ал.2 и ал.3 от НК/. Съдът е нарушил закона, като е отказал групиране на наказанията по най-благоприятния за осъдения начин. Допуснато е съществено нарушение по смисъла на чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е основание за възобновяване на производството по делото, отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав, който да групира законосъобразно наложените на С. С. С. наказания. Искането на прокуратурата за определяне на общо наказание от ВКС противоречи на чл. 425 , ал.1 , т.3 от НПК , който е допуска подобна интервенция в полза на подсъдимия само при изменение на проверявания акт, но не и при неговата отмяна . Водим от горното и на основание чл.425, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И   ВЪЗОБНОВЯВА производството по чнд № 461/2008 г. по описа на Районния съд в гр. Д., 17 състав, като ОТМЕНЯВА постановеното по него протоколно определение от 25.04.2008 г.. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2. [1] Отсъства диспозитив по предложението за групиране и на наказанията, наложени с присъди по нохд № 133/2006 на РС – Дряново и нохд №548/2006 г. на РС- Габрово [2] Вж. Решение № 291 от 26.05.1978 г. по н.д. № 255/78 г. , първо н.о., Сборник “Съдебна практика на ВС- наказателна колегия, 1978 г.”, Решение № 87 от 17.02.1982 г. по н.д. № 88/82 г. ,ВС, Сборник “Съдебна практика на ВС – наказателна колегия, 1982 г.” и др. [3] Вж и решение № 100 от 24.02.1976 г. по н.д№ 578/76 г. , първо н.о., Сборник “Съдебна практика на ВС - наказателна колегия – 1976 г.”