Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. София, 29.03.2018 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март, 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП АТАНАСОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.127/18 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №11/29.06.17 г.,постановена от ОС-Добрич /ДОС/ по Н.Д.515/16 г., подсъдимият Т.-Ф. П. Й. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1 НК с допускане на вменените с обвинителния акт нарушения на чл.20, ал.2, изр.2 и чл.25,ал.1 ЗДП. Във връзка с чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години- на основание чл.66,ал.1 НК. На подсъдимия е определено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. По жалба на Й. делото е пренесено за разглеждане пред въззивния съд. С присъда №15/10.11.17 г.,постановена от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д.411/17 г., е отменен атакуваният съдебен акт и подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му с обвинителния инструмент обвинение. Срещу тази присъда е постъпил протест от представител на съответната апелативна прокуратура, в който е отбелязано присъствие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК-нарушение на закона. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВнАС. След изготвяне на мотивите към присъдата, на 10.01.18 г. е постъпило допълнение към протеста, в което е развито касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК и в тази връзка е изразено недоволство по оправдаването на дееца по вмененото му като извършено нарушение на чл.25,ал.1 ЗДП. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста, развивайки и съображения по т.1 на ал.1 на чл.348 НПК във връзка с допуснато от подсъдимия нарушение на чл.20,ал.2 ЗДП, в контекста на оплакването за касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Подсъдимият лично чрез назначения му преводач, както и неговият защитник, молят присъдата да бъде оставена в сила. Частните обвинители М.,Б. и С. Х., редовно призовани, не се явяват и не заявяват становище по протеста. Същото важи и за техните повереници. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и допълнението към него с отразените в тях доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по доводите, които е легитимирана на обсъжда, върховната съдебна инстанция по наказателни дела се счита задължена да посочи определени обстоятелства, относими към обхвата на нейното произнасяне. Първо, както този съд нееднократно е заявявал в своите съдебни актове, процесуалният закон е ясен относно това какво следва да бъде съдържанието на сезиращите ВКС процесуални документи. Разпоредбата на чл.351,ал.1 НПК предписва съдържанието на касационните протест и/или жалба. Видно от същата, трябва да е изписано в какво се състои касационното основание /те са три и са визирани в нормата на чл.348,ал.1 НПК/ и данните, които го подкрепят, а в този аспект и какво искане се отправя-според правомощията на ВКС, прогласени в разпоредбата на чл.354 НПК. И първостепенният, и второстепенният съд са съдилища по фактите и правото. Затова възраженията, които е допустимо да се отправят до тях, съществено се различават от отправимите пред ВКС, доколкото е възможно да касаят въпроси по съществото на доказателствения материал и неговата интерпретация, рефлектиращи върху установяване на дължимата фактология, а оттам и върху приложението на материалното право. В подкрепа на казаното може да бъде цитиран текстът на чл.320,ал.1 НПК, отнасящ се до съдържанието на протеста и жалбата до втората инстанция- посочват се неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд. За разлика от пределите на въззивната проверка, отнасящи се по силата на чл.314 НПК изцяло за правилността на атакуваната присъда, независимо от посочените от страните основания и независимо от подадените жалби, касационната инстанция ревизира присъдата или решението само в обжалваната част- чл.347,ал.1 НПК /по отношение на необжалвалите лица има уредба, но тя не интересува настоящото дело/. При това го прави по съображения, подкрепящи оплаквания по релевираните касационни основания. Второ, все предвид обсъжданото в принципен план и генералната постановка, че върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела е инстанция по правото, необосноваността на атакувания пред нея съдебен акт не е касационно основание, което е видно от разпоредбата на чл.348 НПК /нормата на чл.354, ал.5,изр.2 е изключение, неотносимо към настоящия спор/. Поради тази причина тя не е задължена да обмисля никакви наведени пред нея възражения, обуславящи оплаквания за необоснованост, макар и формално да са подведени под касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Трето, както вече бе отразено, разпоредбата на чл.351,ал.1 НПК указва в протеста и/или жалбата да бъде отразено касационното основание, чието присъствие се претендира. Именно тези процесуални документи, за да бъдат допуснати до разглеждане с оглед визираното в тях касационно основание /не е задължително да са трите такива/, следва да бъдат подадени в предвидените в разпоредбата на чл.350,ал.1 и 2 НПК процесуални срокове- при постановена въззивна присъда- в петнадесетдневен срок от обявяването й /чл.350,ал.1 вр. чл.319,ал.1 НПК/ и при постановено решение-в петнадесетдневен срок от обявяването му по реда на чл.340,ал.2 НПК. Същевременно, по силата на нормата на чл.351,ал.4 НПК, пред касационната инстанция могат да бъдат депозирани допълнение към протеста и/или жалбата и възражение срещу подадени такива. Поне що се касае до допълнението, смисълът на използвания от законодателя термин навежда на извод, че е допустимо изготвяне и представяне на такова и извън срока по чл.350,ал.1 и 2 НПК, като съображенията по него ДОПЪЛВАТ ангажиран вече касационен повод, а не повдигат доводи по нововъведен такъв, неспоменат в протеста и/или жалбата. Ако пък то /допълнението/ тъй или инак е подадено в срока по чл.350,ал.1 и 2 НПК, само по себе си се приравнява на протест и/или жалба и допуска развиване на нови, неспоменати първоначално касационни основания. Тъй като процесуалният закон не прави никаква разлика, казаното се отнася както за постановена въззивна присъда, така и за въззивно решение. Тези принципни размисли, подчинени на анализ на процесуалния закон, дават повод ВКС да заключи, че е задължен да дава отговор на възражения по допълнение към протест и/или жалба, подадени извън обсъжданите срокове, ако те се отнасят до отразено в депозираните в срок протест и/или жалба касационно основание. Последното е допустимо да бъде изведено с оглед съдържателния план на съответния процесуален документ. Но следва да се заключи, че с изтичане на срока е преклудирана възможността атакуващата страна да ангажира доводи, на които да очаква отговор, по незаявени с касационните протест и/или жалба касационни основания. С оглед пълнота на разсъжденията трябва да се посочи, че изключение представлява констатирано наличие на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, за които върховната съдебна инстанция по наказателни дела следи и служебно, доколкото нейното произнасяне има за предмет валиден съдебен акт. В светлината на изложеното, процесуалната действителност по конкретното дело установява следното: Оправдателната присъда на ВнАС е постановена на 10.11.17 г. В диспозитива на същата изрично е уточнено, че тя подлежи на атакуване пред ВКС в петнадесетдневен срок от посочения ден. На л.4 от касационното производство е приложен протест на представител на АП-Варна, подаден на 24.11.17 г.,ерго, в предвидения от закона срок. В него е изписано словно и цифрово едно-единствено касационно основание-това по чл.348,ал.1,т.1 НПК-нарушение на закона. Изрично е уточнено, че допълнителни съображения по протеста ще бъдат изложени след изготвяне на мотивите към присъдата. С оглед обсъжданото в теоретичната част на настоящото изложение, казаното се възприема като възможност за развиване на доводи по допуснато нарушение на материалния закон в случай,че допълнението бъде изготвено след петнадесетдневния срок. Поначало това се явява ясно, предвид деня на подаване на самия протест. В последния липсват каквито и да са пояснения по изразеното недоволство от постановената присъда, които да бъдат тълкувани в насока на релевиране на различно от посоченото касационно основание. Съвсем отделен е въпросът доколко е редно да бъде анализирана воля като обсъжданата, която би следвало да е изразена по недвусмислен начин от юрист-специалист-пеналист-прокурор. Посочените качества в професионален аспект отличават държавния обвинител от други атакуващи страни в едно наказателно производство, незанимаващи се по занятие с наказателно правораздаване. По-нататък, на 10.01.18 г. /л.6 от касационната производство/, т.е.,два месеца след постановяване на въззивната присъда, е подаден протест от представител на АП-Варна. Макар и озаглавен по този начин, документът трябва да бъде разглеждан като „допълнение” по смисъла на процесуалния закон, за изготвянето на каквото в подкрепа на подадения касационен протест е указал съдията-докладчик при ВнАС с разпореждане №12/03.01.18 г. /л.5 от касационното производство/. Простият прочит на допълнението към протеста установява, че почти всички развити съображения в него /допълнението/ са относими към изразеното и словно, и цифрово касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК- допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Най-същественото от тях релевира неправилност на преценката на въззивния съд, че съгласно правилно приетата в доказателствен план фактология, първостепенният съдебен състав е осъдил подсъдимия по непредявено обвинение- било е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, за което не са предприети надлежни действия от страна на прокурора. Друга част от доводите, огледани с оглед претенцията на държавния обвинител как следва да бъдат тълкувани доказателствата, ангажират необоснованост на атакувания съдебен акт. Единственото оплакване по материалното право е свързано с неправилно приложение на нормата на чл.25, ал.1 ЗДП /стр.3 долу и 4 горе от протеста/, и то отчасти в контекста на възражение за несъстоятелна преценка на доказателствената съвкупност. В посочения вид протестът и допълнението към него се поддържат от представителя на ВКП в съдебно заседание пред ВКС, без очевидно да се правят отразените по-горе процесуални отграничения. Освен това, независимо от съдържанието на тези документи и дължимите по тях съображения, подчиними на процесуалното право за касационната инстанция, се разширява претенцията и относно допуснато от дееца нарушение на чл.20,ал.2 ЗДП. Такова оплакване прокурорът от решаващата прокуратура не е разгръщал никога. Изложеното в теоретичен план, пренесено към конкретиката по процесния казус, установява възможност ВКС да обмисли само дали с оглед приетото от въззивната инстанция в доказателствен, а поради него и във фактологически план, вярно е изведена липса на престъпно деяние от страна на подсъдимия Й., поради недопускане на вмененото му нарушение по чл.25,ал.1 ЗДП- единственото такова, относно което се спори в допълнението към протеста с общо оплакване за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК /без да се обсъжда оплакването за необоснованост в тази връзка/. ВнАС е взел отношение по приложението на материалния закон на стр.6 от своите мотиви /л.60 на гърба от второинстанционното дело/. С оглед становището по автотехническите заключения е прието задействане на спирачната уредба на автомобила от страна на Й. и едновременно с това завъртане на волана наляво, поради което- навлизане на МПС-то в лентата за насрещно движение. Вярно е, че на пръв поглед е налице двусмислие в позицията на решаващата втора инстанция, което макар и ненаименовано по този начин, е критикувано от прокурора в допълнението към протеста. То касае възприетото от ВнАС обстоятелство, че в причинна връзка с общественоопасния резултат е именно отклонението в движението на автомобила от пътната лента, която той правомерно е заемал. Казаното обаче се изяснява с направения правен извод относно липса на нарушение на чл.25,ал.1 ЗДП, вменено от прокуратурата, предвид отхвърлената доказателствено теза за промяна на посоката на движение преди задействане на спирачната уредба, с цел избягване ПТП с велосипедиста. Като при това последният сам не е спазил правилата за собствено движение. Следователно, с казаното по оспорвания начин контролираният съд е имал предвид обективното настъпване на ПТП след промяна на режима на движение на подсъдимия в лентата за насрещно движение. Тезата на ВнАС има и продължение, относимо към обвинението за неспазване на режима на скоростта по силата на чл.20,ал.2,изр.2 ЗДП. Както вече бе заявено, за това нарушение липсват аргументи в протеста и допълнението към него; а в съдебно заседание пред ВКС то се обосновава с необходимостта от различна доказателствена преценка. Ето защо се налага в сферата на пълнота на процесуалното изследване да се заяви, че вярно на основата на събрания доказателствен материал е изведено заключение, че нито действителната,нито разрешената скорост на движение на автомобила, управляван от Й., както са изследвани по фактологически възведеното обвинение, имат връзка с възможността за избягване на опасността. И в двата случая водачът не е имал обективна възможност да спре, за да не настъпи сблъсък с велосипедиста, тъй като действията по спиране са предприети в момента,в който пострадалият е станал реална опасност за пътното движение. В този смисъл законосъобразно подсъдимият е оправдан и присъдата на ВнАС следва да бъде оставена в сила. Предвид обстоятелството,че Й. е румънски гражданин, невладеещ български език, настоящото решение следва да бъде преведено на румънски език и връчено на дееца чрез неговия защитник, поел ангажимент да му го предаде. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 15/10.11.17 г., постановена от АС-Варна по В.Н.Д.411/17 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Същото да бъде преведено на румънски език и да бъде връчено на защитника на подсъдимия Й., който е поел ангажимент да му го предаде. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/