ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 523 [населено място], 25.10.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА изслуша докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2154/2017 година. Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 482 от 23.06.2017 г. по ч.гр.д. № 294/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Окръжен съд - Ловеч, е потвърдил определение № 26 от 07.04.2017 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда, с рег. № 2833 от 30.03.2017 г. на нотариус с рег. № 16 в НК и район на действие РС – Плевен и с вх. № 1825/07.04.2017 г. по описа на Служба по вписванията – Ловеч, който е към договор за аренда на земеделска земя от 08.06.2011 г., вписан под № 3842, т. 7, вх. рег. № 255. За да постанови този резултат, въззивният съд се е позовал на ТР № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което било прието, че съдията по вписванията следва да установи дали актът подлежи на вписване, съставен ли е в изискваната форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание по смисъла на чл. 6, ал. 1, б.б. „а“ и „в“, а именно идентификация на страните и идентификация на имота. Материалноправните предпоставки на акта не се проверяват, освен ако това е изрично предвидено в закона. При съобразяване на представения за вписване анекс, въззивният съд е намерил, че не са изпълнени изискванията за достатъчна идентификация на страните- начинът, по който е посочен арендодателят, не дава яснота в какво качество сключва арендата Р. Р.. Не става ясно, според въззивния състав, дали последната е единствен наследник – изключителен собственик, или е съсобственик, упълномощен от останалите сънаследници. Приета е още липса на доказателства дали Р. е съсобственик и притежава повече от 50 % от собствеността или е упълномощена от съсобственици, които заедно с нея притежават повече от 50 % от собствеността върху земята, предмет на арендата. В случая, съдът е направил извод, че се касае за съществена характеристика на арендодателя, водеща до нередовност на молбата за вписване на акта, като съобразно т.1 от ТР по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при такъв порок съдията по вписванията може единствено да откаже да извърши вписването, но не и да дава указания за отстраняване или уточняване. Извършена е преценка, че при така зададената индивидуализация на арендодателя, не е изпълнено изискването за съответствие със закона – чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ПВ – точна и ясна идентификация на страните. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.Частният касатор е поддържал основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като е поставил въпроса – „ За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства?” Страната е посочила, че този въпрос е разрешен от Окръжен съд – Ловеч в противоречие с т. 6 от тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и в противоречие с практиката на ВКС.Посочено е още, че е налице установена практика на ВКС, включително и задължителна, според която в рамките на охранителното производство, както и в производството по чл. 577 ГПК, е недопустимо извършване на проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска – определение № 405/31.07.2017 г. по ч.т.д. № 1547/2017 г. на II т.о. на ВКС, определение № 411/02.08.2017 г. по ч.т.д. № на 1024/2017 г. на I т.о. на ВКС, определение № 426/28.07.2017 г. по ч.т.д. № 1035/2017 г. по описа на ВКС. С оглед дадените разрешения с т.1 ТР ОСГТК №1/09г. поставеният от касатора въпрос е релевантен. Страната е обосновала и наличие на предпоставки по чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, а именно – т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС. С тази тълкувателна практика е прието, че съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията/. Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права, вкл. и да извършва преценка за собствеността на имота, предмет на съответната сделка, обективирана в представен за вписване акт. По своят характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон.С оглед тези разрешения дадени със задължителна тълкувателна практика, се налага извод, че определението на Ловешки окръжен съд е неправилно. Както бе посочено по-горе, решаващият извод на състава е изведен от предвиденото в разпоредбата на чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието / ДВ бр.13 от 07.02.2017 г./ изискване, според което, договор за аренда може да се сключи със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот, или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 % идеални части от съсобствения имот. От цитираната разпоредба, обаче, следва да се изведе извод единствено във връзка с материалноправната легитимация на арендодателите. Доколкото установените в чл. 3, ал. 4 ЗАЗ изисквания касаят самото сключване на договора за аренда, то преценката за наличието им представлява по естеството си проверка за материалноправните предпоставки на подлежащия на вписване акт. Извършването на такава проверка, без това да е изрично предвидено в закона е извън правомощията на съдията по вписванията. В случая, съдебният състав, постановил атакуваното определение, е извършил преценка, надхвърляща допустимата проверка за това дали представеният анекс от 30.03.2017 г. подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. В този смисъл е и определение № 420 по ч.т.д. № 1036/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., определение от 27.07.2017г. по ч.т.д. №1590/17г. на ВКС, ІІ т.о. и др, изброени от касатора, постановени по аналогични правни спорове. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Служба по вписвания [населено място] за извършване на исканото вписване. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 482 от 23.06.2017 г. по ч.гр.д. № 294/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч. ОТМЕНЯ определение № 482 от 23.06.2017 г. по ч.гр.д. № 294/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч и потвърденото с него определение № 407 от 12.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 316/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч и потвърденото с него определение № 26 от 07.04.2017 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда, с рег. № 2833 от 30.03.2017 г. на нотариус с рег. № 16 в НК и район на действие РС – Плевен и с вх. № 1825/07.04.2017 г. по описа на Служба по вписванията – Ловеч, който е към договор за аренда на земеделска земя от 08.06.2011 г., вписан под № 3842, т. ., вх. рег. № . и ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Ловеч за извършване на вписването. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: