Р Е Ш Е Н И Е № 198 София, 04 декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ БОНКА ЯНКОВА при секретаря Марияна Петрова и с участието на прокурора от ВКП Тома Комов изслуша докладваното от съдия Янкова н.дело № 562/2019 г. Касационното производство е образувано по протест на зам.окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Търговище срещу постановената от Окръжен съд Търговище нова присъда № 3 от 13.02.2019 г. по ВНОХД № 227/2018 г., с която е била изцяло отменена осъдителна присъда № 38 от 16.10.2018 г. по НОХД № 194/2018 г. на РС Търговище по отношение подсъдимият Н. Г. Н. за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, като същият е бил признат за невиновен и оправдан. Въззивната присъда е протестирана с доводи за допуснато нарушение на закона по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 и ал.2 от НПК, изразено в погрешно тълкуване и съответно прилагане нормата на чл.343б,ал.3 от НК, не изискваща за разлика от обективния състав по чл.343б,ал.1 от НК, надлежен ред за установяване употребата на наркотични вещества. В протеста се акцентира върху необсъдените в достатъчна степен в тази посока доказателства и доказателствени средства и се твърди, че единствено възможния извод от тяхната внимателна проверка е този за виновността на подсъдимия Н. в извършването на вмененото му престъпление по чл.343б,ал.3 от НК. Искането е за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото на ТОС за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа изцяло протеста по отношение нарушенията на материалния закон, в подкрепа на които изтъква съображения за неправилен доказателствен анализ: незаконосъобразна оценка на показанията на двамата полицейски служители, които установявали факта, че подсъдимият е управлявал МПС, неправилно некредитиране на писмените документи, установяващи употребата на вещества и разпечатката, установяваща употреба на три вида наркотици. Моли за уважаване на протеста, като въззивната присъда бъде отменена, а делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Подсъдимият Н.Н., редовно призован не участва лично в заседанието пред ВКС. Представлява се от упълномощения защитник - адвокат М. Я. от АК Д., който пледира за оставяне на протеста без уважение, а въззивната присъда - в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, установи следното: Съдържанието на подаденият касационен протест и отправеното в него искане налагат необходимостта да се внесе предварително уточнение по въпроса за правомощията на касационния съд и възможните предели на настоящия касационен контрол. Съгласно чл.347,ал.1 от НПК, касационната инстанция, за разлика от въззивната, проверява атакувания съдебен акт само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. Депозираният касационен протест следователно е този, който определя параметрите на настоящия касационен контрол. Точното им очертаване обаче, особено когато се цели утежняване положението на подсъдимия, в каквато посока е отправеното искане, налага съдържателно тълкуване разпоредбите на чл.347,ал.1 и чл.351,ал.1 от НПК в тяхната взаимосвързаност, защото то именно позволява заключението, че чрез конкретните касационни основания, които е задължен да заяви прокурорът разполага с възможността допълнително да стесни пределите на касационната проверка, както е подходил и в настоящия случай, релевирайки само касационното основание по чл..348,ал.1,т.1 от НПК. А чрез изрично вмененото му задължение да посочи не само протестираната част на атакувания съдебен акт и касационното основание, но и данните, които го подкрепят се формират окончателно параметрите на дължимия касационен контрол, като съвсем не случайно законодателят е акцентирал върху тяхното значение, посочвайки ги изрично в нормата на чл.351,ал.1 от НПК. Именно чрез тези подкрепящи данни всъщност се разкрива мотивацията и конкретните съображения на атакуващата страна, в случая - на прокурора, да реализира правото си на касационен протест и на тях касационната инстанция дължи отговор (чл.354,ал.4 във вр. с чл.339,ал.1 и ал.2 от НПК). В техните рамки е ограничена и нейната намеса, като служебно, извън тези рамки е допустимо ВКС да се намеси само в два случая - предвидената в чл.347,ал.2 от НПК отмяна на присъдата и по отношение на неподалите жалба подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза и когато е допуснато особено съществено процесуално нарушение, абсолютно по естеството си, налагащо ВКС да изпълни възложеното му от чл.124 от Конституцията на Република България правомощие за върховен надзор върху точното и еднакво изпълнение на закона. След тези предварителни уточнения е ясно, че предметът на настоящата касационна проверка е очертан от заявеното касационно основание и изложените в негова подкрепа данни, които разкриват волята на прокурора да атакува въззивната присъда на Окръжния съд Търговище само с оплакване за материална незаконосъобразност – нарушение по чл.348,ал.1,т.1 от НПК, както изрично е посочено в протеста цифрово и словесно. Едва в съдебното заседание пред ВКС участващият прокурор интерпретира заявеното нарушение на закона, като допуснато чрез незаконосъобразен анализ на доказателствата, разкриващо друго касационно основание – по чл.348,ал.1,т.2 от НПК. Дори и да се приеме, че чрез общия израз “в недостатъчна степен са обсъдени доказателствата и доказателствените средства по НПК“, прокурорът е заявил оплакване и от процесуалната дейност на въззивния съд тоест, че макар и не посочвайки го изрично е навел и второто касационно основание - по чл.348,ал.1,т. 2 от НПК, то липсата на каквито и да е данни в негова подкрепа не позволява на касационния съд да ги обсъди, респективно го освобождава от задължението да отговори на отсъстващи на практика възражения. Видно от протеста, прокурорът е аргументирал недоволството си единствено срещу незаконосъобразността на изводите по материалното право, свързани с приетата от въззивният съд несъставомерност на деянието по чл.343б,ал.3 от НК, изведена от неспазване предвидения в Наредба № 1/19.07.2017 г.(обн. Д.в бр.61/2017 г.) ред за установяване употребата на наркотично вещество. В същото време прегледът на въззивните мотиви сочи, че Търговищкият окръжен съд е оправдал подсъдимия Н. на две основания – първо, че не е установено да е управлявал МПС и второ, че при извършената му проверка, употребата на наркотично вещество не е установена при спазване на предвидения в посочената Наредба № 1/19.07.2017 г. ред. Встрани от въпроса за необходимостта, при приетото неуправление, тоест при липсващо изпълнително деяние по чл.343б,ал.3 от НК да се изследва употребата на наркотични вещества, доколкото последната сама по себе си не е криминализирана, а е инкриминирано само управлението на МПС след тяхната употреба, сторено вероятно за пълнота при отговора на всички доводи на подсъдимия, от съществено значение е, че възражения срещу тези фактически изводи на въззивната инстанция прокурорът не е отправил. Видно от депозираният протест, фактическото заключение, че подсъдимият Н. не е управлявал МПС не е оспорено, нито е оспорена аналитичната дейност на въззивния съд, вследствие на която то е изведено, нито са развити съображения за оборването му, респективно липсват и заявени данни по смисъла на чл.351,ал.1 от НПК. В същото време изложените към въззивната присъда мотиви са ясни и разбираеми и позволяват да се проследи аналитичната преоценка на доказателствата и формулираното заключение, че подсъдимият не е управлявал МПС (вж. л.35 от ВНОХД). И след като, срещу обективираното в мотивите и прието от фактическа страна неуправление не е възразено в протеста, тоест е изразено съгласие с така установеното фактическо обстоятелство, то и същото, в аспекта на уточнените по-горе параметри на дължимия касационен контрол е извън предмета на настоящата касационна проверка. ВКС намира за нужно да отбележи обаче, че изложените от въззивната инстанция доводи за ненадлежното установяване употребата на наркотици и развитата на плоскостта на коментираните промени в Наредба № 1/19.07.2017 г. аргументация са неотносими, с оглед момента на извършеното деяние – 4.11.2017 г. Измененията в Наредбата (с Д.в бр.81 от 2.10.2018 г.), на които въззивният съд е отделил значително внимание са последващи и в този смисъл, изложените доводи указват на изцяло противоположни на направените в мотивите заключения, тъй като деянието попада в режима на действие именно на старата редакция на Наредба № 1/19.07.2017 г. и по-конкретно в режима на действие на актуалния и неотменен към инкриминирания момент чл.6,ал.3 от същата. Отделно от това и независимо, че по въпроса за надлежния ред съдебната практика не е еднозначна, според преобладаващото становище, за съставомерността по чл.343б,ал.3 от НК, за разлика от чл.343б,ал.1 от НК, не се изисква и не е предвидено установяване употребата на наркотици да е по „надлежния ред“ (вж. Р №116/8.08.2016 г. по н.д. № 34/2016 г. на ВКС, III н.о, Р № 81/15.05.2018 г. по н.д.№ 237/18 г. на ВКС, III н.о., Р № 126 от 5.07.2019 г. по н. д. № 540/2019 г., на ВКС, II н. о) Същественото в случая е, че дори и с тези съображения, изложени от въззивният съд, указващи на възприето(по арг. на обратното) спазване на реда за установяване употребата на наркотично вещество, търсеният от прокурора резултат за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде постигнат, именно поради очертаните по-горе предели на настоящият касационен контрол и липсата на процесуална възможност за намеса на касационната инстанция, извън правомощията на която е да действа служебно и /или да установява нови фактически положения. След като в протеста не е надлежно заявено процесуално нарушение свързано с аналитичната дейност на въззивният съд, като не са посочени каквито и да е данни в негова подкрепа, то и в рамките на възможния касационен контрол, ВКС може само да констатира, че при тези факти – при установено неуправление на МПС, с оправдаването на подсъдимия по предявеното обвинение по чл.343б,ал.3 от НК законът е приложен правилно. Не са налице и основания касационният съд да се намеси служебно, доколкото случаят не попада в посочените по - горе хипотези, допускащи служебна намеса. Поради това и на основание чл.354,ал.1,т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Окръжен съд Търговище нова присъда № 3 от 13.02.2019 г. по ВНОХД № 227/2018 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.