Р Е Ш Е Н И Е № 244 гр.София, 19.12.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Ил.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 937/2019 година. Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на А. Ж. И. /К./ за възобновяване на НЧД № 5796/2018г. по описа на Софийски градски съд и за отмяна на постановения съдебен акт. В искането на осъденото лице е релевирано основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Посочва се, че в нарушение на процесуалните правила Софийският апелативен съд е постановил решение по ВНЧД № 792/2018г., с което е отказал предаването й на френските власти, но на основание чл.44, ал.8, вр.чл.40, ал.1,т.4 ЗЕЕЗА е приел да бъде изпълнена постановената по отношение на нея присъда, с която й е наложено наказание от 18 месеца „лишаване от свобода”. Посочва се, че А. Ж. И. не е присъствала при провеждането на наказателното производство срещу нея в Р.Франция, че не е била уведомена за постановеното решение на френския съд, че е изтекла давност за наказателно преследване. Това според осъдената е довело и до нарушаване на процесулните правила при постановяване определението на Софийски градски съд по НЧД № 5796/2018г, с което по реда на чл.457 НПК е приета за изпълнение присъдата на френския съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъдената се явява лично и чрез служебния си защитник адв.И. заявява, че поддържа искането за възобновяване по изложените доводи. Представителят на Върховна касационна прокуратура изказва становището, че искането за възобновяване е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: По повод издадена срещу А. Ж. И. /К./ Европейска заповед за арест /ЕЗА/ от 15.04.2015г. за провеждане на наказателно преследване, въз основа на решение за задържане на следовател при Окръжен съд на гр. Монпелие от 16.05.2014 г., в Софийски градски съд е било образувано НЧД № 1641/2018г. Междувременно и докато производството по ЕЗА в Р. България е било висящо, наказателното производство в Р. Франция протекло в отсъствието на А. Ж. И. и приключило с осъдителна присъда. Въз основа на повдигнатите й обвинения и с присъда от 27.09.2017 г. на Окръжен съд гр. Монпелие Р. Франция по дело №2017/4100 българската гражданка А. И. била призната за виновна и осъдена за четири престъпления на лишаване от свобода за срок от 18 месеца. По този повод френските власти са изпратили до българския съд, пред когото производството във връзка с ЕЗА е било висящо писмо, с което го уведомяват за влязлата в сила присъда, като правят искане българските власти да признаят и приемат за изпълнение на тяхна територия така издадената присъда спрямо българската гражданка. Въз основа на постъпилото писмо на френските власти Софийски градски съд, НО, 18 с-в е приел, че всъщност искането е оттеглено и отказва изпълнението на ЕЗА от 15.04.2015г., издадена спрямо А. И. за наказателно преследване. Срещу решението на Софийски градски съд е подаден протест и е образувано ВНЧД №792/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд. С решение от 20.06.2018г. въззивният съд е изменил решението на СГС, като е допълнил същото в смисъл, че приема на основание чл.44, ал.8 вр. чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА да бъде приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода” за срок от 18 месеца, наложено с присъда № 2017 от 27.09.2017 г. на Окръжен съд гр. Монпелие. Застъпено е становището, че ЕЗА, издадена срещу българската гражданка, не е оттеглена, а е трансформирана в ЕЗА за предаване за изпълнение на наказание „лишаване от свобода” , наложено с влязла в сила присъда, предвид допълнителното писмо от френските власти. Въз основа на решението на Софийския апелативен съд градският прокурор на София е внесъл и предложение за приемане за изпълнение на присъдата на френския съд по реда на чл.44, ал.1 вр. чл.457, ал.2 до ал.5 от НПК, въз основа на което е образувано и НЧД № 5796/2018г. по описа на СГС. С определение от 25.02.2019г. СГС на основание чл.457, ал.3 НПК е приел за изпълнение присъдата на Окръжен съд в гр. Монпелие Р.Франция по дело №2017/4100, в сила от 27.09.2017г., с която на българската гражданка А. И. е наложено едно общо наказание от 18 месеца лишаване от свобода за престъпления по: чл.227-9 2 и чл.227-5 от НК на Р. Франция, съответстващо на престъпление по чл.182, ал.2 от НК на Р. България; за престъпление по чл.441-1, ал.2, чл.441-10 и чл.441-11 от НК на Р. Франция, съответстващо на престъпление по чл.309, ал.1 от НК на Р. България; както и за престъпление по чл.227-6, чл.227-29 от НК на Р. Франция, съставляващо престъпление по чл.182, ал.2 от НК на Р България, като е приел, че наказанието, което следва да изтърпи осъдената А. И. на основание чл.23, ал.1 от НК на Република България е 18 месеца "лишаване от свобода". Определението на Софийски градски съд не е било обжалвано и протестирано, като същото е влязло в сила на 13.03.2019г. С искането за възобновяване на наказателното производство, инициирало настоящото произнасяне на касационната инстанция, осъдената прави възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че съдебните актове постановени по ВНЧД №792/2018г. по описа на САС и по НЧД № 5796/2018г. по описа на СГС следва да бъдат отменени по реда на извънредния способ за контрол по отношение на влезли в сила съдебни актове, тъй като са постановени при съществени процесуални нарушения- не са обсъдени въпросите относно проведено задочно производство пред френския съд, изтекла погасителна давност, както и тези свързани с уведомяването на осъдената за влязлото в сила решение на френския съд. С оглед на така наведените доводи, касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че искането за възобновяване се прави спрямо актове, постановени в две производства, каквито са тези по изпълнение на ЕЗА и приспособяване на присъда по реда на чл.457 НПК. Оплакванията на осъдената в по-голяма степен са насочени срещу протеклото пред САС производство по реда на ЗЕЕЗА, като се твърди, че съдът не е обсъдил въпроси, които накърняват правата на българската гражданка при провеждане на наказателното производство срещу нея в Р.Франция. По този начин се иска от осъдената възобновяването на едно частно наказателно производство, в хода на което е решен междинен въпрос, касаещ изпълнението на постъпилата ЕЗА, изпратена от Р.Франция. Решението на САС по него е довело до активиране на процедурата по чл.457, с която се поставя край на последователни процесуални действия. При условие, че с решението на САС е отказано изпълнението на ЕЗА и осъдената никога не е изразявала желание същата да се изпълни и тя да бъде предадена на френските власти, то тя се е лишила от възможността да постави на разглеждане пред френските власти въпросите относно нарушени процесуални права за лично участие в провелото се наказателно производство срещу нея в Р.Франция. Такава възможност би била налице в издаващата държава по предвиден в същата процесуален ред след реално изпълнение на процедура по предаване, изпълнена по реда на ЗЕЕЗА. От приложените материали по делото се установява, че осъдената е знаела за провеждането спрямо нея наказателно преследване, дори е изразила желание да бъде изслушана лично от френските власти, но не се е явила поради финансови затруднения, препятстващи пътуването й. Била е уведомявана и според разпоредбите на френския закон за провеждането на съдебното производство, като също не се е явила пред съда. Връчена й е била и присъдата от 27.09.2017г., което е станало на 06.12.2017г. В предвидения 10-дневен срок не е постъпила жалба от страна на А. Ж. И. и присъдата е влязла в сила на 17.12.2017г. Колкото и да се явява дискусионен въпросът, дали може да се приеме подобно трансформиране на ЕЗА, от такава за провеждане на наказателно производство срещу дадено лице, в заповед, касаеща изпълнение на вече постановено наказание „лишаване от свобода” по влязла в сила присъда, то е безспорно, че френските власти са представили доказателства, че по отношение на българската гражданка има вече влязла в сила присъда, посочено е наложеното наказание и е изразено съгласие същото да се изтърпи на територията на страната ни. С оглед спецификата на процедурата по изпълнение на ЕЗА и в конкретния случай междинния характер на производството, ставащо предпоставка за иницииране на друго такова по реда на чл.457 НПК, атакуваният съдебен акт - решението на САС по ВНЧД № 792/2018г., не може да бъде поставен сред тези по чл.419 НПК, които подлежат на разглеждане по реда на възобновяването (решение 147/2019г. по н.д. 586/2019г. на II н.о. на ВКС, решение № 172/2016г. по н.д. 647/2016г. II н.о. на ВКС) . Колкото и двете производства да са свързани, то всяко едно от тях има свой предмет. Производството по изпълнение на ЕЗА е това, в рамките на което следва да бъдат обсъдени предпоставките за изпълнението й, както и наличието или липсата на основания за отказ да бъде изпълнена. След влизането в сила на решението по чл.44, ал.8 ЗЕЕЗА, с което е отказано изпълнението на ЕЗА поради приемане за изпълнение в Р. България на наказанието, наложено от издаващата държава, втората процедура има за предмет само и единствено решаване на въпросите по чл. 457, ал. 3-5 от НПК. Те касаят установяване наказуемостта на престъплението, за което исканото лице е осъдено в издаващата ЕЗА държава-членка по българското наказателно законодателство, привеждане размера на приетото за изпълнение наказание "лишаване от свобода" в съответствие с предвидения максимално допустим такъв според българския наказателен кодекс, както и замяната му с друго по вид наказание, ако за престъплението по българския наказателен закон не се предвижда наказание "лишаване от свобода". Наред с конкретизиране по вид и размер на наказанието, което осъденото лице следва да изтърпи в Република България, съдът следва да определи първоначалния режим на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" и вида затворническо заведение, в което да се осъществи това, да приспадне времето, през което лицето е било задържано в държавата, в която е постановена присъдата, както и периода на задържането му в процедурата по ЗЕЕЗА. Сред въпросите, които съдът в процедурата по чл.44, ал.11 и 12 ЗЕЕЗА решава, не са включени тези, касаещи оценка на наказателното производство, проведено в издаващата ЕЗА държава-членка, в рамките на което с окончателна присъда е наложено наказанието, прието за изпълнение в Република България. Този въпрос е включен в предмета на производството по изпълнение на ЕЗА, което е първо по ред и предопределя процедурата по привеждане на наказанието в изпълнение. Ето защо СГС в производството по чл.457 НПК изрично е подчертал, че не е в рамките на компетентността му произнасянето по въпросите за законосъобразното и справедливо протичане на наказателното производство в Р.Франция. В направените изявления на защитата на осъдената пред СГС в производството по ЕЗА, се споменава, че А. И. е предприела действия по обжалване на присъдата на френския съд, като най-вероятно с оглед данните, че присъдата е влязла в сила, се касае за твърдение за предприети действия по възобновяване на наказателното производство пред френските власти. Ако това отговаря на действителността и френският съдебен акт е в полза на осъдената, то това обстоятелство може да се използва от нея като основание за искане за възобновяване на производството по чл.457 НПК пред българския съд, вече на основание чл.422, ал.1,т.3 НПК. С постановеното определение на СГС от 25.02.2019г. по НЧД 5796/2019г. на основание чл.44, ал.11 ЗЕЕЗА, вр. чл.457, ал.2-5 НПК е приета за изпълнение присъдата на окръжния съд в гр. Монпелие Р.Франция. Направен е извод, че извършените от А. И. престъпления съответстват на две престъпления по чл.182, ал.2 НК на Р.България и на едно престъпление по чл.309, ал.1 НК на Р.България. Законосъобразно е отчетено, че независимо че за престъплението по чл.182, ал.2 от НК на Р. България не се предвижда наказание „лишаване от свобода” не се налага трансформирано му по реда на чл.457, ал.4 от НПК, доколкото на А. И. е наложено едно общо наказание за четирите престъпления, а не отделни такива за всяко едно поотделно. От друга страна, за престъплението по чл.309, ал.1 от НК българският наказателен кодекс предвижда наказание „лишаване от свобода”. Това е мотивирало и извода, че няма пречка на осъдената да бъде наложено такова, и то в рамките на наказанието по присъдата на френския съд, без редукция, защото наказанието, което се предвижда за престъпление по чл.309, ал.1 от НК на Р. България е до 2 години „лишаване от свобода”. Приетото за изпълнение наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „общ” режим и на основание чл.457, ал.5 от НПК е приспаднато от това наказание предварителното задържане на осъдената, считано от 20:30 ч. на 30.03.2018 г. до 20:30 ч. на 02.04.2018 г. със заповед по ЗМВР и постановление на СГП. Направената проверка от страна на настоящата инстанция в рамките на компетентността й, налагат извода, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат възобновяването на приключилото производство по чл.457 НПК. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение искането на осъдената А. Ж. И. /К./ за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 5796/2018г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на влязло в сила определение от 25.02.2019г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.