4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр. София, 09.06.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Александър Цонев
Членове: Филип Владимиров
Джулиана Петкова
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3307/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 147/02.03.22г. на ВКС, ІІІ ГО, е допуснато касационно обжалване на решение № 260512/21г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е обявена за нищожни клаузата на чл. 3, ал.3 от Договор за кредит НL20687/ 09.05.2007г.. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: „Неравноправна ли е клауза от договор за кредит, когато клаузата определя плащането на наказателна лихва върху просрочена главница, в размер на възнаградителната лихва плюс 10 пункта, при условие, че потребителят е знаел размера на възнаградителната лихва, при сключване на договора?“.
Относно поставения въпрос, настоящият състав на ВКС намира следното: Наказателната лихва, уговорена в договор за потребителски кредит, имаща характер на неустойка, е неравноправна клауза на основание чл. 143, ал.2, т.5, 10 и 12 от ЗЗП, когато неустойката е необосновано висока (т.5), размерът на неустойката е неопределен или неопределяем при сключване на договора(т.10), или размерът на неустойката може едностранно да се променя от кредитодателя, без основателни причини (т.12). Неустойката е необосновано висока, когато размерът и е многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди, преценени към момента на сключване на договора. По аргумент за противното клаузата за неустойка не е нищожна (неравноправна), когато размерът и е определен към момента на сключване на договора, изключена е възможността на кредитодателя да променя едностранно размерът и, както и когато неустойката, предвидена като наказателна лихва, не превишава многократно законната лихва за забава (тези величини се съизмеряват при договора за потребителски кредит). Когато е прогласена частична нищожност на договор за потребителски кредит по отношение на клауза от договора, която предвижда възможност на кредитодателя едностранно да променя размера на възнаградителната лихва, и по този начин размерът на възнаградителната лихва, определен към момента на сключване на договора, остава непроменен за целия период на договора, тогава размерът на наказателната лихва, определен като сбор между възнаградителната лихва и конкретно определена надбавка, също остава непроменен за целия период на изпълнение на договора. В този случай, произтичащата от чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т.12 от ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от договор за банков кредит, даваща право на банката- кредитор да променя едностранно възнаградителната лихва по кредита, не обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на наказателна лихва в размер, формиран като сбор между точно определени към датата на подписване на договора възнаградителна лихва и договорна надбавка (в този смисъл и р.№92/19г. на ІІ ТО).
При така дадения отговор на правния въпрос, настоящият състав на ВКС намира следното по касационните основания за обжалване и по съществото на правния спор:
Касационното производство е образувано по жалба, подадена от „Юробанк България“АД, с която се обжалва решение № 260512/21г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е обявена за нищожна клаузата на чл. 3, ал.3 от Договор за кредит НL20687/ 09.05.2007г., предвиждаща плащане на наказателна лихва за просрочена главница в размер на възнаградителната лихва плюс 10 пункта, като нищожна на основание чл. 143, т.5 (задължение за плащане на необосновано висока неустойка), т.10 (налага се на потребителя приемане на клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора) и т.12 (позволява на търговеца едностранно да променя характеристиките на услугата) от Закона за защита на потребителите.
Въззивният съд се е произнесъл по искова молба, подадена от Д. А. В. срещу „Юпобанк България“ АД за прогласяване на нищожност на следните клаузи от Договор за кредит НL20687/ 09.05.2007г.- чл. 5, ал.3 от договора, предвиждаща възможността на банката едностранно да променя възнаградителната лихва, както и на чл.3, ал.3 от договора, предвиждаща наказателна лихва за забава, определена като сбор между възнаградителната лихва и 10% надбавка. Основанието за нищожност на клаузата по чл 3, ал.3 от договора е конкретно посочено в исковата молба- поради противоречие с чл. 143, ал.2, т.5, т.10 и т.12 от ЗЗП. Въззивният съд е приел за действителна клаузата от договора за кредит (чл.3, ал.1), в която е уговорена възнаградителна лихва в размер на базисния лихвен процент (БЛП), който при сключване на договора е 6%, плюс о,5 пункта, с аргументи, че клаузата е ясна, задължението е определено по размер и потребителят е знаел за клаузата и размера на задължението към момента на сключване на договора. След това въззивният съд е прогласил нищожността на чл. 5, ал.3 от договора за кредит, тъй като се предвижда възможност за едностранна промяна на БЛП, което пък противоречи на чл. 143, ал.2, т.10 и т.12 от ЗЗП. Накрая въззивният съд е заключил, че нищожността на клаузата за едностранна промяна на възнаградителната лихва, носи след себе си и нищожността на клаузата в чл.3, ал.3 от договора, уреждаща наказателната лихва като сбор от възнаградителната лихва плюс 10 пункта, и е прогласил нищожност на основание чл. 143, ал.2, т.5, т.10 и т.12 от ЗЗП.
Настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение в частта, в която е прогласена нищожност на чл. 3, ал.3 от договора, е неправилно и следва да се отмени, а исковете за прогласяване на нищожността на чл. 3, ал.3 от договора за кредит следва да се отхвърлят като неоснователни по следните съображения: с прогласяването на нищожност на клаузата, предвиждаща възможност на банката едностранно да променя възнаградителната лихва, е изключена възможността на банката да променя едностранно и размера на определената наказателна лихва; този размер на наказателната лихва е ясен и е определен към момента на сключване на договора- неустойката е определена към момента на подписване на договора и е 16,5 % годишна лихва върху просрочената вноска, като се начислява върху вноските, за които кредитополучателят е изпаднал в забава; законната лихва към м.май 2007г. е 13,81% (след извършена служебна проверка), а 16,5% годишна лихва не превишава многократно 13,81% годишната законна лихва за забава.
Както бе посочено по- горе с отговора на въпроса, клаузата, която определя размера на наказателната лихва, не се влияе от нищожността на клаузата, която дава възможност на банката едностранно да променя базисния лихвен процент, доколкото възнаградителната лихва и БЛП са определени към момента на сключване на договора, и остават непроменени до прекратяването му (в този смисъл и решение №92/19г. на ІІ ТО). Критерий за нищожност на неустойката е съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (в този смисъл т.р. №1/10г. на ОСТК). Неравноправността на клаузата по чл. 143, ал.2, т.5 от ЗЗП се преценява към момента на сключването на договора при вземане предвид дали размерът на неустойката е многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди, тъй като е в разрез с принципа на добросъвестност и води до наличие на клаузи, създаващи значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата, като потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка (в този смисъл решение №4/10г. на ІІ ТО).
С оглед изхода на спора, в полза на банката следва да присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100лв..
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260512/21г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е обявена за нищожна клаузата на чл. 3, ал.3 от Договор за кредит НL20687/ 09.05.2007г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля исковете по чл. 143, ал.2, т.5, т.10 и т.12 от ЗЗП за прогласяване нищожност на чл. 3, ал.3 от Договор за кредит НL20687/ 09.05.2007г., предявени от Д. А. В. срещу „Юробанк България“АД.
Осъжда ищеца по делото Д. А. В. да плати на ответника „Юробанк България“АД разноски за настоящата инстанция в размер на 100лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: