Р Е Ш Е Н И Е № 539 гр. София, 11 декември 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията Ц. ПАШКУНОВА н. д. №1333/2013г. Настоящото касационно производство е образувано по жалби на подсъдимите Т. М., Н. В. и Г. С., депозирани лично от тях или чрез упълномощените им защитници срещу решение №110 от 08.04.2013г. на Апелативен съд - С., по внохд №954/2012г., с което е изменена присъда от 10.04.2008г. на Софийски градски съд, обявена по нохд №550/2004г. В собственоръчно написаната жалба от подсъдимия Т. М. се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, последица от които е постановяването на осъдителен съдебен акт, при недоказаност авторството на обвинението. Излагат се бланкетни съображения за пороци в процесуалната дейност на контролираните инстанции, изразяващи се в недопустимо приобщаване към доказателствената съвкупност на лишените от процесуална годност и стойност протокол за оглед от 31.03.2003г. на златарски магазин, находящ се в ТЦ ”Ц.”, [населено място], [улица], собственост на [фирма], и на писмените справки от „МТЕЛ” и Г.”; и в повърхностна оценка на изтъканите от противоречия свидетелски показания на Н. И.. Поставя се акцент и на грубото погазване на процесуалните правила при изземване на сравнителния материал, използван при изготвената Д. експертиза - обстоятелство, изключващо възможността същата да бъде интерпретирана при обезпечаване тезата на прокуратурата. Подсъдимият Н. В. и договорният му адвокат в касационната си жалба очертават дерогиране на процесуалните задължения на съда за обективно, всестранно и пълно изследване на всички значими по делото факти, и за задълбочена проверка на доказателствата при формиране на неговото вътрешно убеждение, обусловили неправилно приложение на материалния закон при ангажиране на наказателната отговорност на лицето за престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, и явна несправедливост при индивидуализация на санкционни последици. В подкрепа на изведените констатации се сочат сериозни недостатъци при осъщественото в хода на досъдебното разследване разпознаване и се оспорва изготвената и приета от решаващия орган съдебно-счетоводна експертиза, установяваща паричната равностойност на предмета на инкриминирания грабеж, лимитираща параметрите на квалифициращия признак „големи размери” на отнетите чужди вещи. При условията на алтернативност се предлага упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т. 3 и 4 от НПК, чрез отмяна на атакувания въззивен акт и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски апелативен съд, или чрез ревизия на същия и редуциране на отмерените за престъпното посегателство санкции. Недоволен от решението на въззивната инстанция е останал и подсъдимият Г. С., който с подадената чрез процесуалния представител жалба визира основанията по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Обръща се особено внимание на престъпната несъставомерност на инкриминираното поведение на лицето, с фрагментарни възражения за недоказаност на изискуемата се форма на вина - умисъл за престъпното деяние вещно укривателство и се аргументира позиция на прекомерна завишеност на наложеното наказание по чл.215, ал.2, т.1 от НК. В съдебно заседание на 03.12.2013г. подсъдимият Т. М., призован по предвидения в чл.178, ал.2 от НПК ред от известните адреси, на които не е намерен, не се явява, като делото е разгледано в негово отсъствие, при посочените в чл.353, ал.3 от НПК условия и в присъствието на назначен адвокат. Служебният защитник моли за уважаване на жалбата и на направените в нея процесуални искания. Подсъдимият Н. В. и неговият договорен представител участват лично в инициираната съдебна процедура.След депозиране на допълнение към касационната жалба, в което се предлагат нови доводи за ограничаване на правото на защита на Н. В. в съдебната фаза на производството, чрез препятстване на личното му участие пред въззивната инстанция и се развиват очертаните вече съображения за налични основания по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК, подсъдимото лице и адвокат Л. С. пледират за правоприлагане на разпоредбите на чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1 от НПК или на чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.2 от НПК. Пред касационния състав се явява и подсъдимия Г. С., с упълномощен защитник. В хода на съдебните прения и в представени писмени бележки, същите поддържат подадената жалба. Гражданският ищец [фирма] и процесуалният му повереник - адвокат Б. Н., не участват лично в настоящото производство и не вземат становище по жалбите . Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност, законосъобразност и справедливост на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №8 от 10.04.2008г., по нохд №550/2004г., Софийски градски съд е признал подсъдимите Т. И. М. и Н. А. В., за виновни в това, че на 31.03.2003г., в [населено място], в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи – златни бижута, с тегло 29 238,84 грама, на обща стойност 651 308,16 лева /в големи размери/, от владението на Н. С. И. /продавач-консултант в магазин, собственост на [фирма]/, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което на основание чл.199, ал.1, т.1, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК им наложил наказания - ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване. Със същия съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност и на подсъдимия Г. А. С. за извършени престъпления по чл.215, ал.2, т.1, вр.ал.1 от НК и по чл.251, ал.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици, като при условията на чл.23 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим и 2000 лева глоба. Подсъдимите лица Т. М. и Н. В. са осъдени солдарно да заплатят в полза на гражданския ищец [фирма] сумата от 452 400 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.03.2003г. С атакуваното решение №110 от 08.04.2013г., Апелативен съд-С., в производство по внохд №954/2012г., инициирано по протест на прокурора и по жалби на подсъдимите е ревизирал първоинстанционната присъда чрез намаляване размера на санкциите на Т. М., Н. В. и Г. С., съответно на СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода за М. и В., и на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода за извършеното множество от престъпления по чл.215, ал.2, т.1 и по чл.251, ал.1 от НК за С.. НЕОСНОВАТЕЛНИ са жалбите на подсъдимите лица. По касационната жалба на подсъдимия Т. М.. Претендираното несъблюдаване на процесуалните разпоредби, съдържащи предписания за безпристрастно, всестранно и пълно изследване на значимите за предявеното обвинение фактически данни, и за задълбочен анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал, не е съобразено с реализираната в съдебната фаза на наказателното производство, процесуална и доказателствена дейност. ВКС не констатира релевираните в касационната жалба „нарушения” при осъществените от предходните съдебни инстанции, събиране, проверка и оценка доказателствата, обосновали погрешни очертания на фактологията досежно съпричастността на Т. М. към инкриминираното престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, и довели до постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения за извършеното деяние и авторството. Не могат да бъдат възприети възраженията на подсъдимото лице за доказателствена необезпеченост на обвинителната теза срещу Т. М., намираща опора в лишените от процесуална годност протокол за оглед и писмени справки от „МТЕЛ” и Г.”, недопустимо приобщени към доказателствената съвкупност по делото. Протоколът за оглед от 31.03.2003г. на златарски магазин, находящ се в ТЦ ”Ц.”, [населено място], [улица], собственост на [фирма] /л.7-8 от т.I на сл.д., екземпляр от който след неговото изчезване в хода на съдебното разследване и последващото му възстановяване, е приложен на л.207-208 от т.I на нохд №550/2004г. на Софийски градски съд/, е изготвен при стриктно съблюдаване на предписанията на чл.128 - чл.130 от действащия НПК.Визираното процесуално-следствено действие като неотложно, доколкото запазването и изземването на следите от престъплението е основна задача на органите в досъдебната фаза на процеса, е осъществено при условията на чл.171, ал.3 от НПК /отм./, в рамките на започнало полицейско разследване /л.2-3 от т.I на сл.д. ЗМ -864/31.03.2003г. на СДВР-05 РПУ/ и от компетентно по силата на чл.408а от НПК /отм./ длъжностно лице - дознател, който незабавно докладвал материалите на оправомощения по чл.192, ал.2 от НПК /отм./ следовател, образувал на 02.04.2003г. наказателно производство. Използваният способ за доказване е обективиран в писмен документ с изискуемата се форма и нужните реквизити – време и място на реализираната процесуална дейност; имената, личните данни и подписите на участващите; описание на изследваните обекти и на иззетите веществени доказателства, с придружаващи фотоснимки. Очертаните фактически данни опровергават сугестираните от подсъдимото лице съмнения за допуснати нарушения при извършения на 31.03.2003г. оглед на местопрестъплението, препятстващи възможността за приобщаването му към доказателствената маса по делото и за ползване на резултатите от него при разкриване на обективната истина в наказателния процес за инкриминираното престъпно посегателство и за съпричастността на М. към него. Правилно са инкорпорирани от първостепенния и въззивен съд, представените по делото и оспорвани от подсъдимия служебни бележки от „МТЕЛ” и Г.”, с приложени разпечатки от проведени и фиксирани телефонни разговори, удостоверяващи местонахождението на притежаваните от Т. М., Н. В. и Г. С. мобилни телефони, по активността на съответните СИМ-карти, в определени населени и извъннаселени места По силата на чл.104 от НПК /отм./, те съставляват писмени доказателствени средства, а съдържимите се в тях фактически данни за налична комуникация между подсъдимите лица, на инкриминираната дата и на 05.04.2003г., в района на Ц. и на [населено място] /вблизост до ГКПП „Кулата”/, са косвени по своя характер доказателства. Настоящият състав не споделя и бланкетните доводи в касационната жалба за повърхностна интерпретация на свидетелските показания на Н. И. - жертва на инкриминирания грабеж. Мотивирано съдебните инстанции са приели, че разказът на И., независимо от констатираното вълнение при разпита и очевидна липса на спомен за някои детайли на случилото се, е последователен, убедителен и житейски правдив досежно релевантните за повдигнатото обвинение обстоятелства, сочещи на времето, мястото, механизма на осъществяване на неправомерните действия, предмета на инкриминираното престъпно посегателство и неговите извършители. Прецизно и точно е описана конкретиката по отношение на упражнената спрямо нея принуда на 31.03.2003г., в златарския магазин, в който работела като продавач-консултант, изразила се в насилствено хващане за гърлото, залепване на устата й с лейкопласт и завързване за стол, от легитимиралите се като служители на Икономическа полиция Т. М. и Н. В., и за последвалото отнемане на предлаганата в обекта стока /ювелирни изделия, злато и диаманти/, прибрана от лицата в черен сак и изнесена от търговския център. Истинността на визираното гласно доказателствено средство е проверена чрез задълбочено обсъждане и при съотнасяне с обясненията на подсъдимите Г. С. и Г. А. /оправдана/; с показанията на А. А., А. А., Х. Т., Ц. И., Ц. С., С. С., Б. Б., Е. Г., К. А., М. С., Р. К., П. Й., Й. П., Г. Н., А. Г., К. Т., М. П., К. А., Й. К., Ц. А., И. И., И. М., М. К., М. М., А. Р., А. С., Р. Т., Г. К., Р. П. и Р. Л.; с писмения доказателствен материал; и с назначените съдебни експертизи, които ценени във взаимовръзка, с нужната степен на доказателствен интензитет обосновават извършеното на 31.03.2003г. инкриминирано деяние и авторството му. Промяна в очертаната позиция за доказаност на обвинението по чл.199, ал.1, т.1, вр.чл.20 от НК срещу Т. М. не внасят и аргументите на подсъдимия, че приобщената Д.-експертиза не може да послужи за обезпечаване на тезата на прокурора, поради използван сравнителен материал, иззет в нарушение на процесуалните правила. Действително допуснатата в хода на проведеното досъдебно разследване и изслушана от решаващия орган съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на Д.-профилиране /т.II, л.137-141 от сл.д./, която установява наличен Д.-профил на епителни клетки по медицински лейкопласт, иззет от пода и от вратата на метална каса в процесния бижутериен магазин в Ц., съвпадащ с този на Т. М. и Н. В., е изготвена при липсата на приложен в кориците на делото протокол, обективиращ изземване на биологичен материал, произхождащ от подсъдимите лица Визираният пропуск е саниран по изискуемия се процесуален ред. В съдебно заседание на 14.02.2006г. първоинстанционният съд, след доброволното предоставяне на секрет от устната кухина на Т. М. и Н. В., назначава допълнителна Д.-експертиза №166А/2006 /т.III, л.384-388, по нохд №550/2004г./, приета на 23.01.2007г. с надлежни разяснения, категорично доказваща пълно съответствие на основния Д.-профил на епителните клетки на лейкопласта, описан като обект № №1 и 3 в СМЕ №93/2003г. на НИКК-МВР със сравнителните материали на подсъдимите, и преодоляваща некоректните твърдения за съществуващи съмнения в процесуалната добросъвестност на участващите в производството длъжностни лица. По жалбата на подсъдимия Н. В.. При осъществения инстанционен контрол, ВКС не констатира очертаните нарушения на процесуалните правила. Конституционно установеното право на защита, регламентирано и в императивните норми на чл.15 и чл.55, ал.1 от НПК, предвиждащи осигуряване на съответни способи и обезпечаване на юридически гаранции за неговото ефективно упражняване, не е накърнено чрез претендираното от Н. В. лишаване от възможността да присъства лично в съдебното производство пред въззивната инстанция. Видно от приобщените писмени протоколи, подсъдимото лице и упълномощеният от него адвокат са се явили в насроченото на 31.10.2012г. открито заседание на Софийски апелативен съд, при което разглеждането на делото е отложено, поради нередовното призоваване на Т. М.. На поредните, определени от въззивния състав, дати на съдебно заседание – 12.12.2012г., 06.02.2013г. и 20.03.2013г., подсъдимият, уведомен /лично или при условията на чл.180, ал.3 от НПК/, не е участвал в производството пред Апелативен съд- С. и е бил представляван от договорния си защитник, който не е заявил изрично желанието на Н. В. да присъства при реализиране на процесуално-следствените действия на въззивната инстанция и не е направил възражения по процедурата, препятстващи разглеждането на делото, като на последната дата /20.03.2013г./, на основание чл.329, ал.2 от НПК е даден ход на делото, в отсъствие на подсъдимия. Ограничения на процесуалните права на Н. В. не мотивира и твърдяното от упълномощения му адвокат дерогиране на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК при формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган за фактите от значение за повдигнатото обвинение, предпоставило неправилно приложение на материалния закон при ангажиране на наказателната отговорност на лицето за престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и явна несправедливост при индивидуализация на санкционните последици. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез обясненията на подсъдимите Г. С. и Г. А. /оправдана/; показанията на А. А., А. А., Х. Т., Ц. И., Ц. С., С. С., Б. Б., Е. Г., К. А., М. С., Р. К., П. Й., Й. П., Г. Н., А. Г., К. Т., М. П., К. А., Й. К., Ц. А., И. И., И. М., М. К., М. М., А. Р., А. С., Р. Т., Г. К., Р. П. и Р. Л.; писмените протоколи за оглед, претърсване и изземване, и официални справки от МТЕЛ и Г.; веществените доказателства /членска карта със снимка на Н. В., издадена от Асоциация на служители от МВР, работещи срещу организираната престъпност №0236А, намерена в неговия автомобил и използвана при грабежа, и кожена калъфка със залепена емблема „Българска национална полиция”, открита в дома му/; и проверена чрез съдебните експертни заключения, обезпечава по несъмнен начин съпричастността на подсъдимия към инкриминираното посегателство. В контекста на изложеното несъстоятелни са възраженията на защитата за допуснати нарушения при използвания на 11.04.2003г., от досъдебните органи по делото способ за доказване - разпознаване, обуславящи процесуална негодност на обективиращия го писмен акт. Процесуално-следственото действие разпознаване на лица е реализирано при изпълнение предписанията на чл.144-145 от НПК/отм/ То е проведено, след подробен разпит на Н. И. за обстоятелствата, при които е наблюдавала извършителите на престъплението и за възприети от нея особености на физиката и външния им вид, позволяващи идентификация; в присъствието на поемни лица; и при представяне на разпознавания, заедно с други субекти, сходни на описаните от жертвата на престъпното деяние нападатели. В изготвен, по надлежния ред и в съответствие с предявените законови изисквания, протокол са вписани датата и мястото на извършеното разпознаване; разследващия, ангажиран с процесуалната дейност; и останалите участващи лица; като са отразени изявленията на И.. Акцентираното от защитата предварително показване на компютърни снимки на евентуални извършители на престъплението от полицейски служители, без установено манипулативно сугестиране и тенденциозно насочване на разпознаващия – обичайна практика в оперативната работа на органите на МВР по разкриване на престъпленията и участващите в него лица, не опорочава осъщественото впоследствие, по предвидения в НПК ред разпознаване. Лимитираната в процесуалния закон задължителна процедура е спазена от разследващия и преследваната с визирания способ за доказване цел - установяване на автора на инкриминираното престъпление е постигната, поради което не са налице причини, налагащи изключването на протокола за разпознаване от 11.04.2003г. от доказателствените източници по разглежданото наказателно дело. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че Н. В. е безусловно идентифициран от Н. И. и в открито заседание на 05.05.2005г. пред решаващия орган /л.266, т.II от нохд №550/2004г. на Софийски градски съд/, което подкрепя реализирания с процесуално-следственото действие в досъдебната фаза на производството резултат. В коментирания смисъл настоящият състав не споделя и доводите на договорния адвокат на подсъдимия В., индициращи на недоверие към доказателствения материал по делото и допуснатата от решаващия орган съдебно-счетоводната експертиза, определяща паричната равностойност на предмета на инкриминирания грабеж . С демонстриран професионализъм и юридически усет са анализирани от съда гласните и писмени доказателства, сочещи на количеството на инкриминираните вещи /златни бижута и диаманти/, техните индивидуализиращи белези и стойностните им параметри; и предложена компетентна оценка на относимите експертни заключения. Въз основа на назначените и изготвени в съдебната фаза на процеса допълнителни счетоводни експертизи /л.301-306, т.IV и л.341-348, т.IV от нохд №550/2004г. на Софийски градски съд/, изследвали както приложените на досъдебното производство /т.III от сл.д./ документи за произхода на златото и на ювелирните изделия в магазина на [фирма], така и счетоводството на дружеството и официалните сведения на Агенция „Митници” за регистриран внос и износ на бижутерия, е прието, че на инкриминираната дата отнетите чрез употреба на сила вещи /златни изделия и диаманти 9 карата/ са 29 466, 58 грама, като в рамките на повдигнатото обвинение за извършено престъпление против собствеността, с предмет на посегателство бижута с тегло 29 238,84 грама, на обща стойност 651 308,16 лева, е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Н. В.. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на Н. В. се субсумира от особената норма на чл.199, ал.1, т.1, вр.чл.198, вр.чл.20, ал.2 от НК. Грабежът е сложно престъпление, включващо две прояви /принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ/, всяка от които сама по себе си осъществяваща състав на престъпно деяние, като дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена опасност. При визираното съставно престъпление съотнасянето и зависимостта между отделните престъпни актове се изразява в това, че принудата е средство, начин и условие за извършване на кражбата, поради което и същата предхожда или се извършва едновременно с отнемането на вещта, освен в хипотезата на чл.198, ал.3 от НК /грабежоподобната кражба/, при която употребените сила и заплашване са предназначени за запазване владението върху откраднатата вещ. Използваната на 31.03.2003 година, от извършителите на престъпното посегателство против собствеността /Т. М. и Н. В./, принуда чрез употреба на сила /залепване на устата на Н. И. с лейкопласт и завързването на жертвата за стол/ за отнемане на намиращите се в магазина на [фирма], находящ се в Търговския център Ц., [населено място] златни бижута, с тегло 29 238,84 грама, на обща стойност 651 308,16 лева, и последващите действия по прекъсване владението на собственика и установяване на трайна фактическа власт върху инкриминирания предмет, консумират обективните и субективни дадености на извършен в съучастие грабеж, като с оглед паричното изражение на инкриминирания предмет, деянието покрива квалифициращия признак „големи размери” на присвоените вещи. Справедливо е и наложеното на подсъдимия наказание, поради което не е налице декларираното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Определената при условията на чл.54 от НК санкция - СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода е отмерена при съблюдаване тежестта на неправомерното посегателство и личността на Н. В., в съответствие с визираните в чл.36 от НК цели и след отчитане на изтеклия период от време от извършване на грабежа, в аспекта на предявените от чл.6 на Конвенцията за защита на основните права и свободи на гражданите изисквания за справедлив съдебен процес, включващ необходимостта от разглеждане на делото в разумен срок. По жалбата на подсъдимия Г. С. В рамките на очертаните в първоинстанционната присъда и въззивно решение фактически положения, доказателствено обезпечени при наказателното разследване, компетентно е лимитирана правната квалификация на извършените от подсъдимия Г. С. престъпления по чл.215, ал.2, т.1, вр.ал.1 от НК и по чл.251, ал.1 от НК. ВКС не споделя лансираните доводи за престъпна субективна несъставомерност на инкриминираното вещно укривателство, поради недоказаност на изискуемата се форма на вина по чл.215 от НК- умисъл Вещното укривателство е вторична престъпна дейност и предполага извършено престъпление или общественоопасно деяние, в резултат на което друг е придобил по неправомерен начин чужда движима вещ или си е създал противозаконна облага. Престъпното посегателство се обективира в три изпълнителни форми- укриване, представляващо действия чрез които неправомерно придобитата от другиго вещ се поставя в такова положение, че се затруднява откриването й от собственика и от властта/; придобиване- обобщително понятие, обхващащо всички възможни способи на добиване по производен начин със съгласието на досегашния владелец власт на разпореждане върху вещта /купуване на престъпно придобитата вещ, замяна, безвъзмездното й получаване в дар, даване в залог/; и спомагане на нейното отчуждаване, чрез прояви насочени към улесняване на придобиването й от друго лице. Субективните параметри на престъпния акт, инкорпориращи представи за визираните обективни признаци и знание или базиращо се на определени обстоятелства предположение за произхода на инкриминираната вещ, при кумулативната даденост на волевото отношение към общественоопасните последици и желаното имотно облагодетелстване, предпоставят вина при пряк умисъл и користна цел. Конкретиката по делото сочи на престъпносъставомерните обективни и субективни характеристики, визирани в чл.215, ал.2 от НК. След осъщественото от Н. В. и Т. М. на 31.03.2003 година, в [населено място] престъпление против собствеността и установяването на свое владение върху инкриминирания предмет /ювелирни изделия и диаманти/, собственост на [фирма], последният се срещнал със своя съученик Г. С. и му предал златни бижута, на стойност 38 524, 45 лева /в големи размери/, които той съхранявал в жилището си на ул.”М. Б. №46 до 05.04.2004г., след което организирал изнасянето на по-голямата част от накитите за Гърция, поставяйки ги в резервната гума на управлявания от неговата приятелка Г. Н. автомобил „Ситроен К.”, с ДК [рег.номер на МПС] , като след задържането му на ГКПП „Кулата”, те били открити и иззети, а останалото злато /идентично с отнетото от процесния магазин в Търговски център Ц./, е намерено при претърсването на дома му на 06.04.2003 година. Описаната фактология обосновава реализирана от подсъдимия Г. С. престъпна дейност по чл.215, ал.2, т.1 от НК при форма на изпълнителното деяние - укриване на чужди движими вещи, за които той е предполагал, че са придобити от престъпление. Изградените отношения на приятелска близост между Т. М. и Г. С.; регистрираната интензивна мобилна комуникация в периода от 31.03.2003г. до 05.04.2003г.; количеството и стойността на предоставените от М. на С. златни изделия без логично обяснение за това къде, кога и как са придобити; и последващите прояви на подсъдимото лице, свързани с „проверката„ на техническото състояние на превозното средство, използвано за транспортиране на вещите и с опита му да бъдат пренесени през границата на страната, скрити в резервната гума, индицират с достатъчна вероятност на представи за престъпния им произход и убедително илюстрират съзнателност на инкриминирания акт, с цел облагодетелстване. Правилно е диференцирана и наказателната отговорност на подсъдимия С. за извършеното престъпление по чл.215 от НК. Високата степен на обществена опасност на инкриминираното престъпно посегателство против собствеността, обективирана в индивидуализиращите деянието време, място, механизъм на осъществяване и настъпили вреди, корелативно преценена с данните за личността на Г. С. /неосъждан, с добра характеристика/ и с продължителността на съдебния процес, не обосновава претендираната в касационната жалба прекомерна завишеност на определената към законовия минимум санкция – ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода Предложената аргументация мотивира настоящия състав да приеме липса на предпоставки по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна на атакувания акт на Апелативен съд - С. и оправдаване на подсъдимите Т. М., Н. В. и Г. С. по повдигнатите им обвинения или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, съответно ревизия на решението чрез преквалификация на инкриминирания грабеж в по-леко наказуемо престъпление по чл.198, ал.1 от НК или чрез намаляване на наложените на подсъдимите наказания, в обсега на предоставената му от разпоредбата на чл.354 от НПК компетентност. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №110 от 08.04.2013г., постановено по внохд №954/2012г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.