Ключови фрази

5


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60367

гр. София, 22.10.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3798 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Г. П. И., чрез адв. П. П., срещу въззивно определение № 228/07.07.2021 г., постановено по възз.ч. гр. д. № 283/2021 г. на Апелативен съд – Варна, с което е отменено определение 1513/27.04.2021 г. по гр. д. № 577/2021 г. на Окръжен съд - Варна, в частта, с която производството е прекратено по предявените от жалбоподателката обективно и субективно съединени искове за нищожност и евентуално унищожаемост на сделки с недвижими имоти и завещание до размера на наследствените й права – до 1/4 ид.ч. от имотите, предмет на оспорените сделки. Потвърдено е първоинстанционното определение в останалата му прекратителна част до претендираните от Г. И. наследствени права върху1/2 ид.ч. от имотите по сделките.
Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че наследствените й права са в размер на 1/4 ид. ч. от наследството, а не в размер на 1/2 ид. ч., каквито твърдения са изложени в исковата молба и в уточняващите молби.
В изложението към жалбата искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК по въпросите: 1) представлява ли нарушение на материалния и процесуалния закон произнасянето на съда относно наследствените квоти единствено по удостоверението за наследници и без обсъждане на всички останали представени по делото доказателства по делото, касаещи установяването на наследниците и техните квоти; 2) при наличие на непълно осиновяване на основание Закона за припознаването на незаконно родените деца, за узаконяването им и за осиновяването – отм. (обн. ДВ бр.9/1980 г.), според който в сила е било единствено непълното осиновяване, изключват ли се останалите наследници от право на наследяване при действащия към настоящия момент Закон за наследството; 3) процесуално допустимо и правилно ли е предварителното произнасяне в разпоредително заседание по отношение основателността на размера на претенцията, без осъществяване на състезателно производство и събирането, приемането и обсъждането на всички доказателства по делото. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната касационна жалба, имаща за предмет въззивното определение в частта му, с която първоинстанционното определение е отменено и производството е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове до размера на 1/4 ид.ч. от имотите, предмет на оспорените сделки, е процесуално недопустима за разглеждане в тази й част. В атакуваната част определението не е преграждащо хода на делото, а отделно - за жалбоподателката липсва правен интерес от обжалването му.
В останалата си част частната касационна жалба е допустима.
Въззивният съд е приел, че предмет на производството по гр. д. № 577/2021 г. на Окръжен съд – Варна са множество обективно и субективно съединени искове за прогласяване на нищожност и в условията на евентуалност – за унищожаемост на сделки с недвижими имоти, сключени между ответниците и наследодателката Б. А., починала на 09.11.2014 г. Активната си процесуална легитимация ищцата черпи от наследствено правоприемство от починалия си съпруг, който по нейни твърдения не е братовчед, а брат на Б. А.. В исковата молба и в уточняващите молби ищцата твърди, че притежава 1/2 ид. ч. от наследството на Б. А.. Съдът е приел, че от представеното по делото удостоверение за наследници на Б. А. се установява, че към момента на нейната смърт, наследодателят на ищцата – съпругът й С. М. И., починал на 17.03.2017 г., е бил жив, следователно е придобил наследствени права върху 1/2 ид. ч. от наследството, заедно с другия жив наследник Д. А. А.. С оглед на горното, на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН ищцата е придобила 1/4 ид. ч. от наследството и е легитимирана по исковете до размера на наследствените си права. В уточняващи молби ищцата е изпълнила указанията, дадени с разпорежданията за оставяне на исковата молба без движение, като в съответствие с така направените уточнения е формулирала петитум по всеки от исковете и срещу всеки от ответниците.
При така приетото, въззивният съд е направил извод, че определението, с което производството е прекратено по обективно и субективно съединените искове за нищожност и унищожаемост на сделки с недвижими имоти и завещание, следва да бъде отменено в частта до размера на притежаваните от ищцата наследствени права – до 1/4 ид. ч., а в останалата си част (до претендирания размер от 1/2 ид.ч.) следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по първия въпрос в изложението.
В практиката на ВКС (вж. – решение №234/18.05.2012 г. по гр.д. №1108/2011 г., І г.о. и решение №681/06.12.2012 г. по същото дело; решение №93/20.10.2020 г. по гр.д.№136/2020 г., І г.о. и посочените в него решения на състави на ВКС) константно се приема, че удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените обстоятелства (вписванията в регистрите на населението), която обаче може да бъде оборена и верността на съдържанието му да бъде проверена. Наличието на удостоверение не изключва допустимостта на други доказателства относно същите факти – напр. акт за раждане, извлечение от съответния регистър в НБД, удостоверяващ произхода на наследника и родствената му връзка с наследодателя; решение за осиновяване и др.
В противоречие с тези правни разрешения, още при образуването на исковата молба въззивният съд е приел, че представеното удостоверение за наследници го обвързва и исковете са недопустими за разглеждане за размера над 1/4 ид.ч. от установената според удостоверението наследствена квота на ищцата като наследник на Б. Б. А.. Въпросът за това дали жалбоподателката има качеството наследник и какъв е размерът на наследствената й част, както правилно е посочил въззивният съд, се явява преюдициален по отношение на предявените искове, респ. преюдициален е и въпросът за родствената връзка между наследодателя на ищцата – съпругът й С. М. И. (починал на 17.03.2017 г.) и Б. А.. В нарушение на процесуалните правила, без да се обсъдят твърденията на Г. И. в исковата молба, че съпругът й и Б.А. са брат и сестра, а не братовчеди; че Б.А. не е била осиновена (твърди се, че липсват такива данни); както и без да се извърши преценка на представените писмени доказателства за произхода по рождение на наследодателката, т.е. без да се даде възможност на страната да обори верността на съдържанието на удостоверението за наследници, а на ответните страни - да изложат защитните си възражения, съдът е счел, че в една част исковете са недопустими и е прекратил производството над размера на 1/4 ид.ч. до претендираната 1/2 ид.ч. от имотите, предмет на разпоредителните сделки. Изводът е незаконосъобразен и необоснован на този етап от производството.
Вярно е, че съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В този смисъл, за ищцата, предявила искове за прогласяване нищожността, евентуално унищожаемостта на извършени от наследодателката й разпоредителни сделки с недвижими имоти, е налице правен интерес и тя е процесуално легитимирана да предяви тези искове, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия или на съответната ид.част от имотите. В тази предметна рамка тя е процесуално легитимирана и има правен интерес да води исковете за нищожност или унищожаемост - до размера на своето право на собственост, което твърди и чиято защита търси по съдебен ред. В случая, жалбоподателката твърди, че наследствената й квота е в размер на 1/2 ид.ч. и до този размер претендира нищожността, евентуално унищожаемостта на сделките, като оспорва верността на вписванията в удостоверението за наследници. Следователно, обема притежавани от Г. И. наследствени права, е въпрос по съществото на спора, по който съдът следва да се произнесе след съвкупен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните. Поради това, в случая не се касае до наличие на процесуална пречка за допустимостта на исковете, а за основателността им в претендирания от ищцата обем (1/2 ид. ч.) права на собственост върху имотите на наследодателката Б.А.. Отделен е въпросът, че за допустимостта на иска съдът има задължение да следи служебно през време на цялото развитие на производството до постановяване на съдебното решение.
Предвид изложеното, обжалваното определение в частта, с която е потвърдено прекратителното определение на ОС – Варна, се явява неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:


ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Г. П. И., имаща за предмет въззивно определение № 228/07.07.2021г. по възз. ч. гр. д. № 283/2021 г. на Апелативен съд – Варна, в частта му, с която е отменено определение 1513/27.04.2021 г. по гр. д. № 577/2021 г. на Окръжен съд – Варна и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия до размера на 1/4 ид.ч. от претендираните наследствени права на Г. П. И. върху имотите, предмет на оспорените сделки.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 3798/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение в тази му част.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 228/07.07.2021г., постановено по възз. ч. гр. д. № 283/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в останалата му обжалвана част.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 228/07.07.2021г., постановено по възз. ч. гр. д. № 283/2021 г. на Апелативен съд – Варна, в частта му, с която е потвърдено определение 1513/27.04.2021 г. по гр. д. № 577/2021 г. на Окръжен съд – Варна и е прекратено производството по предявените от Г. П. И. обективно и субективно съединени искове за разликата над 1/4 ид.ч. до размера на 1/2 ид.ч. от претендираните наследствени права върху имотите, предмет на оспорените сделки.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е прекратено касационното производство подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред друг тричленен състав на ВКС.
В останалата си част – определението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.