Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * земеделски земи * доказателства * възстановяване правото на собственост * договор за покупко-продажба * наследяване * идентичност на имена

Р Е Ш Е Н И Е

589

София, 29.06.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 22 юни  две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА
  ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                      БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1359 /2009 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 73 от 25.01.2010г. по касационна жалба на К. Н. Т. е допуснато касационно обжалване на решение № 224 от 09.06.2009г., постановено по гр.д. № 80/2009г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставено в сила решение № 312/16.12.2008г.по гр.д. № 2021/2007г. на Великотърновски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторката по чл. 108 от ЗС против Акционерно дружество със специална инвестиционна цел /АДСИЦ/ “Ф” за четири земеделски имота.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на представените пред въззивната инстанция доказателства и необоснованост.
Ответникът по касация Акционерно дружество със специална инвестиционна цел /АДСИЦ/ “Ф” не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд – Велико Търново, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата К не се легитимира като собственик на процесните земеделски имоти, възстановени с решение № 10/09.05.1994г. по преписка № 7* на ПК Полски Тръмбеш на наследници на К. Т. Г. , тъй като не е неин наследник. Същите ниви са продадени от М. А. С. на ответното АД с н.а. № 1*,т.VІІ от 08.09.2006г., като единствен неин наследник - син на починалата /неизвестно кога/ нейна дъщеря К. А. Т. Този извод на съда е мотивиран с това, че ЕГН-тата и датите на смъртта на К. Т. Г. и К. А. Г. , за които ищцата твърди, че са едно и също лице са различни в приложените по делото официални документи – удостоверения за наследници №/31.07.2006г. на Община п., с. О. и № 119 от 11.09.2008г. на кметство с. Л., община П..
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК е следва ли възивната инстанция да разгледа представените пред нея доказателства, когато те са допустими и относими към спора.
Възивният съд е процедирал в противоречие със задължителната съдебна практика по този въпрос. При действието на отменения ГПК въззивната инстанция, като такава по същество бе длъжна да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните да направи от тях собствени констатации за фактическата обстановка и да формулира собствени правни изводи. В този смисъл разяснения са дадени в ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС за характера на въззивното обжалване. Касационата жалба е постъпила при действието на новия ГПК. И по него въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора и макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжна да обсъди представените пред нея и приети доказателства, като в случай, че са неотносими, следва да се обоснове. Това произтича освен от характера й на инстанция по същество на спора и от задължението й по чл. 235, ал.2 от ГПК.
От доказателствата по делото не е установена фактическата обстановка относно това кой е наследник на К. Т. Г. ,, защото съдържанието им е противоречиво. На наследници на К. Т. Г. са възстановени по заявление на ищцата процесните четири недвижими имота. По нотариалното дело, по което тези земи са били предмет на продажба на ответното дружество е представено у-ние за наследници №/31.07.2006г. на Община П., с. О. от което е видно, че след смъртта на К. Т. Г. с ЕГН-2707161586, починала на 01.12.1989г. е останала като неин наследник - дъщеря К. А. Т. , която е починала, но не е отразено кога, наследена от сина й М. А. С. ЕГН.5709201401. Той е продал процесните четири ниви на ответното АД. По делото е представено и у-ние за наследници №/11.09.2008г. на кметство с. Л., община П., от което е видно, че К. А. Г. с ЕГН-10080414 е починала на 04.12.1981г. и е оставила единствена дъщеря К. Н. Т. П. От същото кметство е представено у-ние за идентичност на имена от което е видно, че К. А. Г. и К. А. Г. са имена на едно и също лице, починало на 04.12.1981г. Пред въззивната инстанция са представени доказателства – акт за женитба, от който е видно, че К. А. с родители А. С. и Р. А. , се е омъжила за Т. Т. Г. с родители Т. Т. Г. и М. Т. В акта за смърт на съпруга, той е записан като Т. Г. с родители Т. Г. и М. Н. Представено е и непълно доказателство – данни за семейството на Н. Т. Т. и В. В. Т. – негова съпруга, които имат дъщеря К. Н. Т. , родена 1952г../това е името на ищцата/
Представените доказателства са официални документи, но от тях следват противоречиви изводи. При тези противоречиви доказателства, фактическата обстановка е неизяснена. За установяване действителните родствени връзки, определящи и правото на наследяване, следва да се изискат копия от личните картони от служба ЕСГРОН в Общините по месторождение и официалните актове за раждане на ищцата и на М. А. С. , както и актовете за смърт на техните родители по мястото на смъртта, както и актовете за женитба. Трите вида актове за гражданско състояние са официални удотоверителни документи, които определят статуса на всяко лице и са достоверно доказателство за отразените в него събития и за произхода му. За останалите обстоятелства относно местоживеене, месторождение и място на сключване на браковете може да се разпитват и свидетели при нужда.
Тъй като възивният съд се е произнесъл в нарушение на процесуалните правила по неизяснена фактическа обстановка, формирана с противоречиви по съдържание официални документи по един и същ факт, касаещ гражданско състояние и произход, постановеното решение е и необосновано, поради което следва да се отмени. За събиране на посочените доказателства, делото следва да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 224 от 09.06.2009г., постановено по гр.д. № 80/2009г. на Окръжен съд – Велико Търново
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: