Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * пряк иск на увредения срещу застрахователя * отговорност на застрахователя * допустимост на иск * застраховка "гражданска отговорност" * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * деликвент


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

гр. София, 29.03.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 153 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Руска Я. А. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. Ж. А. срещу решение от 27.10.2011г. по в. гр. дело № 3270/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д състав, с което е обезсилено решението от 30.12.2010г. по гр. дело 902/2010г. на Софийски районен съд, 42 състав и ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумата 740 лв. – разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че изводът на въззивната инстанция за липса на правен интерес за ищцата от предявяване на иска поради успешно упражнено право на иск срещу прекия причинител на вредата противоречи на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, делото – върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, евентуално да бъде решен спорът по същество и претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Р. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на въззивното решение по съображения в писмен отговор. Поддържа становище, че между делинквента и застрахователя не е налице солидарна отговорност пред увредения, поради което доколкото пострадалата е направила своя избор и е упражнила правото си на иск против прекия причинител на увреждането, като исковете й са били уважени, иск за същите вреди, от същото деяние срещу застрахователя на делинквента е недопустим.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
С определение № 939 от 19.12.2012г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1/ допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител; 2/ има ли значение за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл. 226, ал. 1 КЗ плащането/неплащането на присъденото на основание чл. 45 ЗЗД на пострадалия обезщетение по иск срещу прекия причинител /застрахованото лице/.
За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че не е налице правен интерес за увредения от предявяване на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинени вреди, след като правото да иска обезщетение за същите вреди вече е упражнено директно срещу делинквента, който с влязъл в сила съдебен акт е осъден да ги репарира и пострадалата разполага с изпълнителен титул срещу него.
Процесуалноправният въпрос за допустимостта на прекия иск от увредения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при наличие на уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012г. по тълкувателно дело № 1/2010г. на ВКС, ОСТК. При уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента е допустим пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинените му вреди по чл. 226, ал. 1 КЗ. Упражняването на деликтното право от увредения и уважаването на иска по чл. 45 ЗЗД не погасяват прякото му право срещу застрахователя и обратно. Ако съдът уважи иска по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, решението няма сила на пресъдено нещо за застрахователя на гражданската му отговорност, което съответства на определените в чл. 298 и сл. ГПК обективни и субективни нейни предели и му е непротивопоставимо, освен ако последният е бил привлечен като подпомагаща страна. Реалното обезщетяване от застрахования делинквент на вредите чрез плащане на присъденото обезщетение има за своя правна последица неговото погасяване. Погасяването на обезщетението чрез плащане от делинквента обуславя неоснователност на предявената срещу застрахователя пряка искова претенция, но не и недопустимост на иска. Преценката следва да бъде извършена в хода на делото и ако се установи, че делинквентът е платил присъденото обезщетение, то прекият иск срещу застрахователя следва да бъде отхвърлен.
При така дадените отговори на релевантния за настоящия спор правен въпрос се налага изводът, че въззивното решение е неправилно. Предявеният от ищцата пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е допустим. Като е обезсилил решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който на основание чл. 281, т. 3 ГПК трябва да бъде отменен, а делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивната инстанция ще следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 27.10.2011г. по в. гр. дело № 3270/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на спора.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: