Р Е Ш Е Н И Е № 85 София, 16.01.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря АНГЕЛ ЙОРДАНОВ.............................…. и с участието на прокурора..............................................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2262 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 295/5.VІ.2019 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното решение № 74 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 1.ІІІ.2018 г. по т. дело № 675/2017 г., е бил допуснат в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК: предвид вероятна недопустимост на този съдебен акт, доколкото с него е била прогласена нищожността /като привидна сделка, абсолютна симулация/ на сключен между двамата касатори „Барс`21” ООД и „Сирком” ООД на 22.ІІІ.2012 г. в нотариална форма договор „за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на изискуемо парично задължение”, но при изложени от въззивния съд мотиви, че ищецът „Термо Проект Комерсиал” ООД е кредитор на първия от двамата ответници /касаторите/ с вземане, което е, възникнало преди увреждащото действие; че този първи ответник е извършил разпореждане, изразяващо се в „даване вместо изпълнение” със свой недвижим имот в полза на втория ответник, целейки по този начин да увреди кредитора си; че разпоредителното действие е възмездно, но е неравностойно, както и че приобретателят на недвижимия имот е имал знание за увреждането на ищеца - като свързано с прехвърлителя по сделката лице по см. на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ. Вероятната недопустимост на въззивното решение се проявява в създаденото съмнение, че вместо установителен, реално е бил разгледан по същество конститутивен иск: с правно основание по чл. 135, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция двамата касатори, редовно призовани, са поддържали чрез своите процесуални представители по пълномощие съвместната си касационна жалба против горното въззивно решение, претендирайки, вкл. и в писмени бележки по делото, че ищцовото „Термо Проект Комерсиал” ООД-гр. Пловдив не е имало правен интерес от воденето срещу тях на установителния иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5-то ЗЗД, явявайки се трето лице спрямо атакувания в този процес договор за даване вместо изпълнение, като на това основание се претендира обезсилването на съдебния акт по съществото на спора и присъждане на всички направени от тях разноски. Изрично е позоваването в тези писмени бележки на създадената съдебна практика, обективирана в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от ГК на ВКС, както следва: 1./ Р. № 90/16.VІ.2015 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 4406/2014 г.; 2./ Р. № 207/24.VІІ.2012 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 914/2011 г. Релевиран е довод, че в първоначалната искова молба на „Термо Проект Комерсиал” ООД се съдържат твърдения, че след процесната сделка недвижимият имот, „даден” вместо изпълнение, е бил предмет на няколко последващи разпоредителни сделки. Ответното по касация „Термо Проект Комерсиал” ООД, редовно призовано, е изразило чрез своя процесуален представител по пълномощие, вкл. и в депозирана писмена защита по делото, становището си, че оспорва касационната жалба и претендира потвърждаване на атакуваното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по иска с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 5-то ЗЗД. Инвокирани са доводи, че правен интерес от прогласяване нищожността на сделка бил налице не само, когато за ищеца съществува непосредствен интерес от това, но и когато интересът му е евентуален, т.е. „когато за него би имало някаква косвена полза от уважаването на такъв иск”. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на двамата касатори в съвместната им жалба, вкл. и наведените такива в писмените им бележки по делото, съответно - становището и доводите на търговеца ответник по касация, вкл. и ведно с аргументацията му в депозираната по делото негова писмена защита, както и след като извърши проверка за процесуалната законосъобразност на атакуваното въззивно решение, приема следното: Касационната жалба е основателна. Пловдивският апелативен съд е разгледал непредявен конститутивен иск, вместо да извърши преценка дали е налице правен интерес от воденото на установителния, с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 5-то /последно/ ЗЗД, с който единствено е бил реално сезиран. Процесният договор, сключен между двамата касатори на датата 22.ІІІ.2012 г. в законоустановената нотариална форма, е за даване вместо изпълнение (Datio in solutum). Това е договор, изрично регламентиран с разпоредбата на чл. 65 ЗЗД и затова той не е сред т.нар. ненаименовани договори. Ето защо, въпросното даване вместо изпълнение следва да се разглежда като нормално изпълнение /валиден погасителен способ/, а това по-конкретно означава, че когато длъжникът погасява задължението си към свой кредитор, останалите не могат да претендират, че са били увредени по този начин. Да се приеме обратното, би било равносилно всяко изпълнение да може да бъде атакувано от друг кредитор, чието вземане не е удовлетворено по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а това би се оказало правен и логически абсурд. Понеже въпросът за възмездността на договора за даване вместо изпълнение не е уреден императивно и затова е допустимо страните по него да уговорят престирането на нещо, отличаващо се по стойност от дължимото (без да се стига до пълна безвъзмездност, при което задължението всъщност се погасява без кредиторът да получи нещо, т.е. то бива опростено), възможен е и резултат като процесния, при който даденото представлява в пъти по-голяма ценност от дължимата парична престация. Неколкократното надвишаване на последната със стойността на недвижимия имот, даден в собственост по договора на втория касатор, което обстоятелство категорично е било установено по делото със заключение на съответния експерт, сочи на частично дарение, вкл. и предвид липсата на уговорка между страните по тази сделка за постигане на компенсаторно имуществено изравняване. Във връзка с горното въззивната инстанция е могла да констатира, че ако с първоначалната искова молба подателят й „Термо Проект Комерсиал” ООД е претендирал обявяването на същата сделка за недействителна спрямо него, като увреждаща го, то с последващата си уточняваща молба от 21.VІІ.2016 г. /том І, л. 114/, същият търговец ищец е конкретизирал „кои точно от обективно съединените искове е оттеглил”, поддържайки, че претендира единствено процесният договор от 12.ІІІ.2012 г. да бъдел прогласен за нищожен: като привиден, сключен при абсолютна симулация. По арг. от текста на чл. 124, ал. 1 ГПК правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за воденето на такъв установителен иск – с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 5-то /последно/ ЗЗД, за наличието на която решаващият съд е бил длъжен да следи служебно. Несъмнено е в теорията и в константата съдебна практика (Р. № 1 на състав на І-во г.о. на ВКС по гр. дело № 3512/2008 г. и Р. № 224/23.Х.2018 г. на състав на ІV-то г.о. на ВКС по гр. дело № 1634/2018 г.), че надлежно легитимиран да предяви установителен иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от правния спор и затова интерес от предявяването имат не само субектите на спорното материално правоотношение, но и всички трети, външни за последното лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на това правоотношение. Когато искането за прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл. 26 ЗЗД изхожда от лице, което обаче не е страна по сделката и практически не би могло да се облагодетелства от връщането обратно в патримониума на прехвърлителя на отчужденото по тази сделка имуществено благо, постановеното решение се явява недопустимо поради липса на правен интерес. В конкретния случай базисно е налице неприемливо смесване между фактическия състав на Павловия иск и този на иска за разкриване на абсолютна симулация на сделката, обективирана в договора за даване вместо изпълнение, сключен между двамата касатори /ответници по установителния иск/ на 12.ІІІ.2012 г. Логически съгласието, което е в основата на двустранната привидна сделка, може да се разложи на две части: с едната част от волеизявлението се изразява желание за сключване на сделка и затова то трябва да отговаря на всички изисквания за действителната сделка; докато с другата му част обаче, се заявява изрично, че не се иска правното действие на първата част на волеизявлението. На плоскостта на това разграничение не се констатира в мотивите на въззивната инстанция към атакуваното решение съществуването на друг правен извод, извън този, че ответниците по установителния иск желаели сключването на процесния договор за даване вместо изпълнение, понеже действали с общата цел по този начин да увредят кредитора на първия от тях. От друга страна, ноторно е, че при абсолютната симулация двете сделки са подчертано диференцирани една от друга и е налице яснота във вътрешното съотношение помежду им: едната създава привидността, а втората има за цел да обезсили първата. Такова съпоставяне /между това коя е привидната сделка и коя – прикритата/ обаче липсва в мотивите към атакуваното въззивно решение, независимо от решаващия правен извод на Пловдивския апелативен съд, че „в случая сме изправени пред типичен пример за привидна сделка, насочена срещу третите лица и конкретно срещу кредитора със съдебно признато вземане”. При положителна констатация за наличието на привидна сделка, не е достатъчно решаващият съд да я обяви за нищожна по силата на чл. 26, ал. 2, пр. 5-то ЗЗД, а е необходимо при разрешаването на спора да приложи правилата за прикритото съглашение, стига да са налице изискванията за неговата действителност. В този смисъл е разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разрешаване на споровете според дисимулираната сделка. В заключение, именно смесването в конкретния случай на правната фигура на Павловия иск с тази на иска за разкриване на абсолютна симулация на договор за даване вместо изпълнение, извършено от низовите съдилища, разкрива по несравним начин липсата на правен интерес от воденето на последния: в хипотезата на междувременно оттеглен конститутивен иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД и при данните по делото /вкл. твърденията в първоначалната искова молба/, че недвижимият имот, чието „даване” е било предмет на договора от 12.ІІІ.2012 г., не се намира в патримониума на приобретателя по същата сделка „Сирком” ООД. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 290 ГПК и предвид изрично направените от касаторите „Барс`21” ООД и „Сирком” ООД искания по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 4 ГПК, а също и представени списъци по чл. 80 ГПК, ответното по касация „Термо Проект Комерсиал” ООД ще следва да бъде осъдено да заплати на първия от тях сума в размер на 4 884.25 лв. (четири хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), а на втория - сума в размер на 4 234.25 лв. (четири хиляди, двеста тридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 74 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 1.ІІІ.2018 г., постановено по т. дело № 675/2017 г., КАКТО и потвърденото с него първоинстанционно решение № 306/8.VІ.2017 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 154/2016 г. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Термо Проект Комерсиал” ООД-гр. Пловдив против ответниците „Барс`21” ООД-гр. Пловдив и „Сирком” ООД-гр. Пловдив установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 5-то /последно/ ЗЗД за прогласяването за нищожен, като сключен при абсолютна симулация, на договор в нотариална форма от 12.ІІІ.2012 г. „за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на изискуемо парично задължение”. О С Ъ Ж Д А ответното по касация „Термо Проект Комерсиал” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Пенчо Славейков” № 12-А, да заплати на касатора Барс`21” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Сава Муткуров” № 33, СУМА в размер на 4 884.25 лв. (четири хиляди, осемстотин осемдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски. О С Ъ Ж Д А ответното по касация „Термо Проектк Комерсиал” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Пенчо Славейков” № 12-А, да заплати на касатора „Сирком” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Сава Муткуров” № 33, СУМА в размер на 4 234.25 лв. (четири хиляди, двеста тридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2