9 Р Е Ш Е Н И Е № 35 гр. София, 09 март 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора ТОМА КОМОВ като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАНОВА к.д.№ 36/2021 година по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 2 НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В., защитник на подс. О. М., срещу присъда № 12/04.11.2020 година, постановена по в.н.о.х.д. № 135/2020 година по описа на Окръжен съд – Търговище, с която са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Претендира се, че контролираната инстанция е допуснала нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, тъй като обстоятелствата по делото не са изяснени всестранно, обективно и пълно, събраните и проверени доказателствени източници са анализирани превратно, не според действителното им съдържание, а като достоверни са преценени само тези доказателства, които са в подкрепа на обвинителната теза. Заявява се, че обвинителният акт не отговаря по съдържание на чл. 246, ал. 2 НПК, тъй като в обстоятелствената му част не е посочено конкретното място, на което подс. М. е осъществил деянието, за което е осъден от въззивния съд. Оспорва се преценката на констатираните от контролираната инстанция три процесуални нарушения като несъществени, но се излагат съображения само във връзка с конституирането на пострадалия като страна в процеса – граждански ищец и частен обвинител. Явната несправедливост на наказанието е обоснована общо, без излагане на конкретни съображения – била приложена завишена репресия, която не е в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 НК. Не почивало на доказателствения материал становището на въззивния съд, че за престъпленията против транспорта подсъдимият бил признал вината си едва в съдебната зала. Иска се отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание подсъдимият М. не се явява, за него се явява адв. Р. от САК, който поддържа касационната жалба и представя допълнително изложение към нея, с което се акцентира предимно върху претендираните нарушения на чл. 14, ал. 1 НПК. Заявява се претенция към размера на наказанията, наложени за престъпленията във връзка с нарушенията на ЗДвП и към оценъчно-аналитичната дейност на въззивната инстанция, която била насочена изцяло към опровергаване на същата дейност, извършена от първостепенния съд, вместо към балансирана оценка на доказателствата. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че с потвърждаването на осъдителната присъда на първоинстанционния съд във връзка с осъждането на подсъдимия за три транспортни престъпления и отмяната в оправдателната й част, признавайки подсъдимия за виновен по обвинението срещу него за деяние по чл. 131а НК въззивният съд не е нарушил материалния закон, не са допуснати претендираните съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените наказания са справедливи. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 22/18.06.2020 година, постановена по н.о.х.д. 686/2019 година, РС Търговище е признал подс. О. Л. М. за виновен и му е наложил наказания от по три години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 500 лв. за извършени от него на 07.05.2018 година и на 27.02.2019 година престъпления по чл. 343б, ал. 3 НК, чл. 343в, ал. 2 НК и чл. 343в, ал. 3 НК, за които на основание чл. 23 НК определил общо наказание от три години лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим и глоба в размер на 1 500 лв и присъединил наложеното на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3 НК наказание - три години и шест месеца лишаване от право да управлява МПС. Със същата присъда подс. М. бил оправдан по обвинението за извършено на 12.07.2018 година престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, от което е пострадал гражданският ищец и частен обвинител Б. С., а предявеният от него граждански иск срещу подсъдимия за обезщетение на причинените му с престъплението неимуществени вреди в размер на 3000 лв. отхвърлен като неоснователен. По протест на прокурора срещу оправдателната част и размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ и по жалба на осъдения с оплакване за явна несправедливост на наложените му наказания за престъпленията по транспорта присъдата е проверена от ОС Търговище. С присъда № 12/04.11.2020 година, постановена по в.н.о.х.д. № 135/2020 година, контролираната инстанция отменила оправдаването на подсъдимия по чл. 131а, вр. чл. 129 НК и го осъдила на пет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим, коригирала в съответствие с това наказание определеното на основание чл. 23 НК общо наказание лишаване от свобода за престъпленията по чл. 131а НК, чл. 343б, ал. 3 НК, чл. 343в, ал. 2 НК и чл. 343в, ал. 3 НК, увеличила наказанието по чл. 343г НК на пет години и шест месеца, отменила зачитането на времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС и потвърдила първоинстанционната присъда в останалата наказателно-осъдителна част. Касационната инстанция, с оглед заявените в касационната жалба оплаквания и изразените становища на страните в съдебното заседание намира за необходимо да посочи, че предмет на касационната проверка на основание чл. 346, т. 2 НПК е единствено постановената нова въззивна присъда от ОС Търговище, с която оправдания от РС Търговище подс. М. е признат за виновен и осъден по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, като наложеното му наказание лишаване от свобода е определено на основание чл. 23 НК и като общо най-тежко наказание за всички престъпления, за които е осъден от двете инстанции. Частта от присъдата, с която е изменен или потвърден първоинстанционния съдебен акт, по силата на който подс. М. е осъден за престъпленията по чл. 343б, ал. 3 НК, чл. 343в, ал. 2 НК и чл. 343в, ал. 3 НК, а по протест на прокурора е увеличено наложеното му за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК наказание лишаване от право да управлява МПС, по своя характер е въззивно решение, постановено на основание чл. 337, ал. 2, т. 2 НПК и чл. 338 НПК. В тези части първоинстанционната присъда е влязла в сила, не подлежи на редовен касационен контрол, поради което всякакви претенции от страна на касаторите за допуснати от първоинстанционния или въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, за неправилно приложение на материалния закон или явна несправедливост на наказанието, са проверими единствено и само по реда на глава ХХХIII от НПК „Възобновяване на наказателни дела“. Следващата принципна бележка, породена от изложените в допълнението към касационната жалба и депозираното на основание чл. 351, ал. 4 НПК допълнително изложение аргументи, съдържащи собствен на касаторите анализ на доказателствата по делото, въз основа на който се претендира нарушение на чл. 303 НПК е, че необосноваността на съдебния акт не е самостоятелно касационно основание. Извън случаите на чл. 354, ал. 5 НПК, какъвто настоящият казус не е, касационната инстанция не може да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения. Въззивната инстанция е последната по установяване и приемане на правно релевантните факти и когато при събирането и преценката на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуални правила, а вътрешното убеждение на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, за касационната инстанция фактите са такива, каквито са приети от нея. Извършвайки проверка в така очертаните предели, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна. Въззивната присъда и мотивите за нея отговарят на изискванията по чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 НПК. Не могат да бъдат споделени оплакванията в допълнителното изложение към касационната жалба, че анализът и оценката на доказателствата, извършени от въззивния съд, са лишени от обективност, всестранност и пълнота, тъй като разсъжденията на съда били насочени подчертано към опровергаване на правилността на съжденията и съответните на тях изводи на първоинстанционния съд. Вярно е, че мотивите на съдебния акт имат необичайна структура, доколкото въззивният съд първо се е занимал с въпроса дали първоинстанционният съд е нарушил процесуалните правила за анализ и оценка на отделните доказателствени източници, което да е довело до постановяването на оправдателната присъда, а след това е изложил съображенията си по въпросите кои обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателства. Подобен подход не може да бъде преценен като необективен, тъй като въззивната инстанция, като инстанция както по фактите, така и по правото, е длъжна по силата на чл. 314, ал. 1 НПК да провери изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт, който винаги би бил неправилен, ако аналитично-оценъчната дейност на долния съд страда от пороци. Именно при тази проверка, ОС Търговище обстойно и детайлно е обсъдил всички доказателствени източници, както поотделно, така и във взаимовръзката по между им и е изложил убедителни съображения кои обстоятелства намира за установени и въз основа на кои доказателства. Верен е изводът на решаващия съд, че в конкретния казус РС Търговище е бил изправен пред класически случай на противоречие между две доказателствени съвкупности, формирани от една страна от показанията на пострадалия и от друга – обясненията на подсъдимия, който не отрича срещата си с пострадалия, но сочи друго място и отрича авторството си в престъплението, за което е обвинен. С основание е подложен на критика доводът на първата инстанция да оправдае подсъдимия, защото в диспозитива на обвинителния акт не било уточнено мястото на извършване на деянието, което било посочено само „в [населено място]“, с препращане към задължителните указания по т. 4.2. на ТР № 2/2002 година на ОСНК. Сега касаторите, основавайки се на мотивите на районния съд, твърдят в жалбата си, че обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, тъй като мястото на извършване на престъплението не било посочено точно и ясно в обстоятелствената част на обвинителния акт. Като се игнорира фактът, че подобно оплакване не е било изтъкнато пред РС Търговище в разпоредителното заседание, поради което в принципен план сега то е недопустимо на основание чл. 351, ал. 2 НПК, освен ако не се налага служебна намеса на касационната инстанция, в конкретния случай то е неоснователно. Недопустимо е към съдържанието на обвинителния акт е да се поставят по-високи изисквания от определените в закона и задължителната съдебна практика, каквато съставляват тълкувателните решения. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият е извършил престъплението на [улица]в [населено място] и подобна конкретизация е напълно достатъчна и ясна, за да може подсъдимият да разбере къде е извършил престъплението, в което е обвинен и да организира защитата си, както впрочем е и сторил – посочил е в обясненията си друго място на среща с пострадалия и е ангажирал гласни доказателства, които да го подкрепят в отричането да е посегнал и нарушил телесния интегритет на пострадалия С.. С основание контролираната инстанция не се е съгласила не само в принципен план, но и след преценка от гледна точка на логичност, устойчивост във времето, последователност и вътрешна непротиворечивост с тезата на районния съд, че показанията на св. С. след като липсват други очевидци на инцидента, при който е пострадал и които да сочат подсъдимия като автор на престъплението, не съставляват стабилна доказателствена основа за постановяването на осъдителна присъда. Въззивната инстанция е съпоставила показанията на пострадалия с тези на свидетелите Г., Г., Л., К., С. и М., които подкрепят разказаното от него относно конкретното място, на което е бил бит от подсъдимия, последиците от нанесения побой и обстоятелството, че непосредствено след това пострадалият е посочил като извършител именно подсъдимия, с който добре се познават. Взето е предвид и заключението на изслушаната СМЕ за характера, вида и механизма на причиняване на телесното увреждане. При наличието на подобен комплекс от преки и косвени доказателства, които са в синхрон помежду си и са в кореспонденция и с експертното заключение, контролираната инстанция с основание е заключила, че авторството на подсъдимия и съставомерността на деянието му като квалифициран случай на средна телесна повреда при опасен рецидив са доказани по несъмнен начин. Неоснователен е укорът на касаторите към въззивния съд, че е бил необективен при преценката за достоверност на обясненията на подсъдимия като доказателствено средство и подкрепящите ги показания на разпитаните за първи път пред първоинстаниционния съд свидетели П. и Г.. По отношение на тях съдът е приложил същия стандарт, какъвто е употребил и при анализа на доказателствената съвкупност в подкрепа на обвинителната теза. Подложил ги е на внимателна проверка, така както е задължен от чл. 107, ал. 5 НПК и с основание е приел, че тези доказателствени източници са недостоверни, тъй като не са в синхрон помежду си, същевременно са лишени от логичност и са опровергани от кредитираните с доверие доказателства и доказателствени средства. При въззивната проверка контролираната инстанция е констатирала и наличието на три нарушения на процесуалните правила, които е приела за несъществени – относно вписвани от първостепенния съд „констатации“ в съдебния протокол, които по съдържанието си представлявали обобщение на изявленията на разпитваните лица, непроизнасянето по възражение на подсъдимия, свързано с несъгласието му относно участващия прокурор и във връзка с конституирането на пострадалия С. в качеството на граждански ищец и частен обвинител и приемането за съвместно разглеждане на граждански иск за присъждане на обезщетение на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, оценени на 3000 лева. В допълнението към касационната жалба касаторите оспорват този извод на контролираната инстанция без да посочват каквито и да е съображения защо не са съгласни с аргументите й за първите две процесуални нарушения. По отношение на третото считат, че ОС Търговище е следвало да прецени като съществено нарушение на процесуалните правила и отказа на районния съд да поправи протокола от разпоредителното заседание, който според тях не отразявал вярно случилото се в съдебна зала при конституирането на пострадалия в качеството му на граждански ищец и приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск. Касаторите искат на това основание да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато на въззивния съд. Касационната инстанция, от гледна точка на предмета на касационната проверка, прецени тези оплаквания също за неоснователни по следните съображения: Конституирането на пострадалия от престъплението като частен обвинител и граждански ищец, както и приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск по никакъв начин не е ограничило или затруднило подсъдимия при упражняването на процесуалните му права. С първоинстанционната присъда подс. М. е бил оправдан за престъплението по чл. 131а НК, а гражданският иск на С. – отхвърлен като неоснователен. Гражданският ищец не е упражнил правото си на жалба срещу присъдата в гражданската й част. По отношение на него в тази част присъдата е влязла в сила с изтичането на срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което не е била и предмет на въззивната проверка, респективно – не би могла да бъде предмет и на касационното производство. По отношение на констатираните от контролираната инстанция други две процесуални нарушения, касаторите не сочат аргументи за несъгласието си, което прави невъзможно произнасянето на касационния съд. Що се отнася до претендираното касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – то е заявено бланкетно чрез буквален препис на разпоредбата на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. При положение, че наказанието за престъплението по чл. 131а НК е определено в размер близък до законово определения специален минимум от 5 години лишаване от свобода и касаторите не сочат обстоятелствата, поради които то не е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 НК, наказанието не е явно несправедливо. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА в сила присъда № 12/04.11.2020 година, постановена по в.н.о.х.д. № 135/2020 година по описа на Окръжен съд – Търговище. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.