Р Е Ш Е Н И Е № 334 гр. София, 13.11.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 24 .10. , две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2690/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение №197 / 30.03.2018 г. по ред на чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на И. К. Д. ЕГН: 5512297628 срещу решение №1438 от 21.06.2017 г. на Софийски апелативен съд , 10 с-в по в.гр.д. №5753/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 8190 от 07.12.2012 г. по гр.д. № 10 794/2010 г. на СГС, само в частта, с която е отхвърлен искът на касатора, предявен като частичен, срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 70 000 лева до предявения размер от 110 000 лева, от общо 200 000 лева за претърпени страдания от ищеца от смъртта на дъщеря му М. Д. Д. в следствие на настъпило на 20.07.2009 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /. Навеждат се оплаквания за нарушения на материалния закон-чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират и присъждане на разноските в съответната част. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност, което подържа и в открито заседание чрез своя процесуален представител. С определението за допускане до касация , въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК в обжалваната част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата 20.07.2009 г. , виновно причинено от водача на лек автомобил-„ВОЛВО S 40“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Н. Г. К. / влязла в сила на 11.06.2010 г. присъда по нохд № 849/2009 г. на ОС-Ст.Загора/ ,чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество е причинена смъртта на дъщерята на ищеца М. И. Д. –р. 1990 г.-пътник в автомобила, управляван от него. Относно обезщетението от смъртта на дъщерята на ищеца М. И. Д. –р. 1990 г., съотв. на 18 навършени години, е счетено за достатъчно общо обезщетение в размер на 110 000 лева , като е взето в предвид плащане от страна на застрахователя в размер на 40 000 лева като за разликата над 70 000 лева искът е счетен за неоснователен. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд, не е съобразил в достатъчна степен тежката душевна травма, която представлява внезапната загуба за един баща на неговото дете, при това на една възраст от 18 години и в един ден с неговата майка. Не е обсъдил конкретните гласни доказателства, налични по делото, от които става ясна силната емоционална привързаност, която е съществувала между баща и дъщеря и тежкото отражение на внезапната смърт на дъщерята върху цялостното психо-физическо състояние на бащата. При това положение настоящият състав на ВКС счита,че общият размер на обезщетението за конкретните вреди на ищеца от смърт при ПТП на неговата дъщеря възлиза на 150 000 лева, поради което и решението в обжалваната част следва да се отмени като неправилно и съответно искът да се уважи като се присъдят още 40 000 лева над присъдените от долустоящите инстанции 70 000 лева , при съобразяване на факта на доброволното плащане от страна на застрахователя на сума в размер на 40 000 лева на релевираното основание. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на делинквента. По отношение на виновното причиняване на процесното ПТП, извършителя и самия механизъм, както и причинната връзка с настъпилата смърт, въззивното решение е влязло в сила в необжалваната част. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора в горния смисъл. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска, в размер на 800 лева, както и на касатора- разноските пред ВКС в размер на 9690 лева-договорен и платено възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция до размера на ½ или за 4 845 лева, с оглед допускане до касация на решението само по единия от двата иска. Възражението за прекомерност на договореното възнаграждение, направено в о.з. от страна на ответника, чрез процесуалния му представител, се обосновава единствено с липса на доказателства за извършено плащане от страната, което се опровергава от отбелязаното заплащане в брой в самия договор за правна помощ, който в тази част има значение на разписка/така ТР № 6/12 на ОСГТК/. Не се твърди и обосновава фактическа и правна сложност на спора, която единствено би могла да бъде основание за редуциране по размер на адв.възнаграждение, съгласно чл.78 ал.5 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №1438 от 21.06.2017 г. на Софийски апелативен съд , 10 с-в по в.гр.д. №5753/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 8190 от 07.12.2012 г. по гр.д. № 10 794/2010 г. на СГС, в допусната до касационно обжалване част, с която е отхвърлен искът на касатора И. К. Д. ЕГН: 5512297628, предявен като частичен, срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 70 000 лева до предявения размер от 110 000 лева, от общо 200 000 лева за претърпени страдания от ищеца от смъртта на дъщеря му М. Д. Д., в следствие на настъпило на 20.07.2009 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД-София, да заплати на И. К. Д. ЕГН: 5512297628 застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ , представляващо разликата между уважената част от 70 000 лева до предявения размер от 110 000 лева или още 40 000-четиридесет хиляди лева , по предявения до този размер частичен иск от общо 200 000 лева, за претърпени страдания от ищеца от смъртта на дъщеря му М. Д. Д., в следствие на настъпило на 20.07.2009 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /, ведно със законната лихва от 20.07.2009 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД-София, да заплати на И. К. Д. ЕГН: ....... сумата от 4 845 лева-разноски в настоящата инстанция. ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД-София да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената от ВКС част от иска в размер на 800 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.