ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 336 София, 07 . юли 2016 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 2794 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 509/19.05.2016 на Плевенския окръжен съд по ч.гр.д. № 308/2016, с което е потвърдено определение № 252/18.13.2016 на Левченския районен съд по гр.д. № 113/2016 за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на Ловешкия районен съд. Недоволен от определението е жалбоподателят Г. М., представляван от адв. Е. Р. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за разликата между мястото, където работникът обичайно полага своя труд и допустимостта последното да бъде доказано със свидетелски показания. Ответникът по жалбата „С. М.”, Е., Л. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и прегражда развитието на производството, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че твърдението на работника, че обичайно полага труд в [населено място] не е подкрепено от никакви доказателства, в т.ч. трудовия договор, в който място на работа не е посочено. Няма спор, че седалището на дружеството е в [населено място], поради което следва да се приеме, че делото е подсъдно на Ловешкия районен съд. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По повдигнатите процесуалноправни въпроси Върховният Касационен съд намира, че мястото на работа е елемент от съдържанието на трудовия договор, то се определя по съгласието (съвпадане на насрещните волеизявления) на страните и може да бъде доказано чрез представянето на договора като доказателство. Непосочването на място на работа в договора не го опорочава (мястото на работа не е съществен негов елемент) и действително уговореното място на работа може да се доказва с всички доказателствени средства. Мястото, където работникът обичайно полага своя труд е фактическо положение. Това място може и да не съвпада с уговореното място на работа. За него може да съществуват писмени доказателства, но дори да съществуват такива, доказването му може да бъде осъществено чрез всички допустими по закон доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания. Когато мястото, където работникът обичайно полага своя труд е основание за местна подсъдност, се поставя въпросът за доказателствената тежест относно процесуалните предпоставки. Правилата за доказателствената тежест на процесуалните предпоставки са различни от правила за доказателствената тежест за установяване на правнорелевантните факти в исковия процес, уредени в чл. 154 ГПК. Доказателствената тежест относно процесуалните предпоставки се урежда от две правила. В тежест на ищеца е докаже абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. В тежест на ответника е да докаже или обори относителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, тъй като съдът следи за нея по отвод на ответника. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК ответникът може да направи отвод за местна подсъдност най-късно с отговора на исковата молба, а съгласно чл. 119, ал. 4 ГПК едновременно с отвода той е длъжен да представи и доказателствата си. Като разгледа жалбата, съдът я намира основателна по следните съображения: Едновременно с свое отвод за местна подсъдност ответникът не е представил доказателства, мястото, където работникът обичайно полага своя труд да е различно от [населено място]. Доказателствата, че неговото седалище е вън от [населено място] имат значение за подсъдността по чл. 105 ГПК. То е правно ирелевантно за подсъдността по чл. 114 ГПК. Неподкрепеният с доказателства отвод за местна подсъдност е неоснователен. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 509/19.05.2016 на Плевенския окръжен съд по ч.гр.д. № 308/2016. ОТМЕНЯ определение № 509/19.05.2016 на Плевенския окръжен съд по ч.гр.д. № 308/2016. ВРЪЩА делото на Левченския районен съд за продължаване на действията по предявените искове. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.