5
РЕШЕНИЕ
№ 74
София, 09.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело№ 1698/2018 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Правец, чрез процесуалните й пълномощници, срещу решение № 367 от 13.02.2018 г. по в.т.д. № 5047/2017 г. на Апелативен съд - София, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение № 1333 от 05.07.2017 г. по т.д. №2417/2016 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, в обжалваната част - за уважаване на предявения от „Импулс-МС" АД иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 97 739.43 лв., съставляваща възнаграждение за изпълнени СМР по договор № Д-66 от 03.06.2013 г., ведно със законната лихва от 04.04.2016 г. и за сумата 4 408.07 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.11.2015 г. до 01.04.2016 г. върху главница от 103 512.23 лв., както и разноски по делото.
С определение № 51 от 25.01.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, на основанията по чл.281, т.З ГПК. Твърди, че въззивният съд не е преценил релевантни договорни клаузи, поставящи под условие изпълнението на задължението на общината за окончателното плащане на възнаграждение за СМР, а именно одобрение на разходите от страна на ДФЗ, които клаузи са в рамките на договорната свобода по чл.9 ЗЗД. Изразява се несъгласие с изводите на решаващия съд за липса на пряка връзка на процесния договор с правоотношенията между общината и ДФЗ, като несъобразени с конкретни уговорки между страните и със специфичните цели на този тип договори. Според касатора, само след тълкуване на клаузата на чл.3.5 от договора за СМР, би следвало да се изведе действителната воля на страните във връзка с условието за окончателно плащане, като е необходимо съобразяване и на останалите договорни клаузи и съпътстващите документи, установяващи механизма на плащане, основани на договора между Община Правец и ДФЗ. Касационните оплаквания са поддържани и в публично съдебно заседание на 17.04.2019 г. от процесуалния пълномощник на Община - Правец.
Ответникът по касация „Импулс-МС" АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, застъпва становище за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски. Съображения в подкрепа на това становище са изложени в писмен отговор.
Третото лице помагач - Държавен фонд „Земеделие" не е изразило становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният състав на Апелативен съд - София е приел от фактическа страна следното: Наличието на валидно възникнало между страните правоотношение по договор от 03.06.2013 г., като ищцовото дружество е поело задължение, по възлагане от ответника, да изпълни строеж по обособена позиция № 1 - „Изпълнение на СМР за изграждане на Център от семеен тип и Център за социална рехабилитация и интеграция в [населено място], както и Защитено жилище в [населено място]", при уговорено общо възнаграждение 806 894.90 лв.; доказаност на твърдяното от ищеца изпълнение на възложената работа и приемането й от възложителя посредством двустранно подписани и неоспорени протоколи за периода от 30.12.2013 г. до 15.12.2014 г., като изработеното е във фактическа власт на възложителя.
Решаващият състав е изразил становище за преклудиране на поддържаните в процеса възражения за непълно и лошо изпълнение, съответно за недопустимост на доказателствените искания за установяването им.
За неоснователни са счетени възраженията на ответната община за недължимост на претендираното плащане, тъй като не е налице одобрение на разходите от ДФЗ. Прието е, че това са правоотношения между ответника и трето лице, което е чуждо на правния спор и могат да са предмет на друго производство между тях, но не могат да рефлектират върху правната сфера на главните страни по това дело. От друга страна, ответникът има право да иска заплащане на процесиите СМР от третото лице помагач - ДФЗ. При позоваване на практика на ВКС, е възприет направеният от първата инстанция извод, че неприемането от третото лице и неговият отказ да плати на ответника, не може да се противопостави на ищеца в отношенията му с ответника по процесния договор.
Отхвърлено е и твърдението на Община Правец, че е налице признание на неизгоден за ищеца факт, с оглед на отразеното основание в издадена на 09.09.2015 г. фактура за 284 165.38 лв., с вкл. ДДС, а именно, че това съставлява окончателно плащане по договора. За неоснователни са счетени и доводите на ответната община във връзка с: оспорването на процесната фактура и нейното връщане на изпълнителя, както и с неосчетоводяването й.
По поставения правен въпрос за приложение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД и съблюдаване от съда на въведените с нея критерии, е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС. В цитираните в определението по допускане на касационно обжалване съдебни актове на ВКС, постановени при действието на чл.290 ГПК /в редакция преди изм. - ДВ бр.86 от 2017 г./, така и в други, надлежно публикувани решения - така например, решение по т.д. № 523/2008 г., II т.о., решение по т.д. № 1035/2009 г., решение по т.д. № 696/2011 г., II т.о., е прието, че при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл.20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните, като прилагането на критериите по чл.20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля. Даденият отговор не се нуждае от допълване или конкретизиране.
Възприемайки изцяло посочената практика и съобразно данните по делото, настоящият съдебен състав приема, че в случая въззивният съд не е извършил съответстващо на критериите по чл.20 ЗЗД тълкуване на договорни клаузи, относими към приетата от страните схема и условия за плащане на действително извършените и приети СМР. Видно от чл.3.3 от сключения по реда на ЗОП договор от 03.06.2013 г. е, че е предвидено авансово плащане на възложените на ищцовото дружество /сега ответник по касация/ СМР и окончателно плащане, като са предвидени и условия за допустимост на тези плащания. В чл.3.5., ал.1 от договора е уговорено, че извършването на окончателно плащане по договора е допустимо след одобряване на направените разходи по проекта от Управляващия орган - ДФ"Земеделие" и в рамките /до размера/ на одобрените от ДФЗ разходи, а в ал.2 е предвидено освобождаване на Община Правец от отговорност и недължимост на плащане, независимо от подписани протоколи обр.19 за приемане на извършени СМР, в случай на направени, но неодобрени от ДФЗ разходи. Останалите предпоставки, относими към окончателното плащане и сроковете за извършването му, вкл. и начин, по който следва да са оформени фактурите за всички плащания по този договор, са подробно очертани в чл.3.6. - 3.12. Община Правец, в качеството й на възложител, се е задължила да извърши плащанията по договора съобразно предвидената в него схема за плащане. В чл.19.7. е предвидена приложимост: на сключения между ДФЗ и Община Правец договор № 23/321/01111 от 11.10.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., както и на официални документи и указания, дадени от ДФЗ по тази програма. Същевременно, „Импулс-МС" АД изрично е декларирал съгласие с всички договорни клаузи и приложения към договора/ чл.1.6./
Представената по делото фактура № [ЕГН]/09.09.2015 г., с отразено основание на сделката - „окончателно плащане" по процесния договор, след приспадане на аванс от 336 206.21 лв., сочи на дължимост на сумата от 284 165.39 лв., която сума е заплатена от общината, в качеството й на трето задължено лице по см. на чл.507 ГПК, по изпълнителни дела, по които длъжник е ищцовото дружество, като плащанията са установени и от приетите ССЕ. Посочената фактура е издадена при съобразяване на цитираните по-горе договорни клаузи и на представените по делото писмени доказателства, относими към оторизиране на окончателното плащане.
При произнасяне по исковата претенция, основана на издадена от ищцовото дружество фактура № [ЕГН] от 01.10.2015 г. за сумата 103 512.23 лв., с включено ДДС, в която като основание и предмет на сделката е отразено „дофактуриране на реално извършени и одобрени СМР съгласно протоколи обр.19" по процесния договор, въззивният съд не е извършил преценка доколко тази фактура съответства на договорните изисквания във връзка с плащанията и не е обсъдил доказателствата, касаещи тези изисквания. Това е следвало да се извърши след като бъдат подложени на тълкуване посочените по-горе договорни клаузи във връзка с плащанията по договора. Същевременно, едва след надлежно реализирано тълкуване - при съблюдаване на кумулативно предвидените в чл.20 ЗЗД критерии, съдът би могъл да изведе и изводи за приложимост на условието като модалитет на договорно съдържание и съответно, дали са налице предпоставките за приложение на законовата фикция на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение по т.д. № 53312/2015 г. на ВКС, I г.о., решение по т.д. № 46/2013 г., II т.о., решение по т.д. № 2404/2014 г., I т.о., решение по т.д. № 1561/2017 г., II т.о. и др.
Предвид изложените съображения, изводът на САС за основателност на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД и на акцесорния иск в посочените по-горе размери, е изведен в нарушение на чл.20 ЗЗД. Това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, тъй като ВКС не би могъл за пръв път да прилага критериите по чл.20 ЗЗД по отношение на релевантните за спора договорни клаузи и в зависимост от изведени в резултат на тълкуването изводи, да се произнася по надлежно въведените в процеса възражения и доводи на страните по материалноправния спор.
При повторното въззивно разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред
ВКС.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
РЕШИ
ОТМЕНЯ решение № 367 от 13.02.2018 г. по в.т.д. № 5047/2017 г. на Апелативен съд - София, Търговско отделение, 13 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: