Ключови фрази
Блудство с лице, ненавършило 14 г. * опасен рецидив * висока степен на обществена опасност на деянието и/или на дееца

Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
гр. София, 10 юни 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година
в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА

при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 1224 по описа за 2011 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. С. М. против въззивно решение № 462/22.12.2010 г. на Софийски апелативен съд, НК, 1-ви състав, постановено по ВНОХД № 303/2010 г., с което е потвърдена присъда № 6/02.03.2010 г. на Врачанския окръжен съд по НОХД № 26/2010 г.
С тази присъда Врачанският окръжен съд е признал подсъдимия Г. С. М. за виновен в това, че на 15.08.2009 г., в дома си в с. Хайредин, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст Н. С. Н. (на 5 г.), като деянието е извършено при опасен рецидив, поради което и на основание чл. 149 ал. 5, т. 3, вр. ал. 1 и вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 7 години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затвор, както и го е осъдил да заплати и разноските по делото.
В саморъчно изготвената от подсъдимия писмена жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично и чрез служебния му защитник, е направено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се претендира намаляването му.
Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.
Наложеното на подсъдимия наказание е било определено съобразно пределите по чл. 149 ал. 5, т. 3 от НК (от 5 до 20 години лишаване от свобода), като при отмерването му на 7 години са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. Правилно индивидуализацията е била извършена при ползване на тази процесуална техника, а не тази по чл. 55 от НК, за която не са били налице необходимите предпоставки. В случая индивидуалната тежест на деянието, подчертана от неговата специфика (блудствени действия, изразили се опипване на гърдите на малолетното 5 годишно дете, между крачетата и причинените му травми в тази област, а също и по срамните устни, последвани от еякулация) е била добре съпоставена с констатираните отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. В първата категория са били включени само осъжданията на подсъдимия, извън обхванатите от квалификацията за опасен рецидив (очертани от първата инстанция), както и негативните данни за личността му, които правилно са обусловили преценката за неговата по-висока степен на обществена опасност. От друга страна, не са пренебрегнати и смекчаващите такива, сред които е било отдадено нужното значение и тежест на проявената от подсъдимия критичност и признания, както и семейна обвързаност. При наличното съотношение между тях правилно е била определена точната мярка за наказателно въздействие чрез изолирането му за период от 7 години. В този размер наказанието се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК.
По делото не се сочат и не се установяват други обстоятелства, които да не са били взети предвид от инстанциите по същество, които да пораждат необходимост от смекчаване на наложеното наказание.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационна основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 462/22.12.2010 г. на Софийски апелативен съд, НК, 1-ви състав, постановено по ВНОХД № 303/2010 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.