5 Р Е Ш Е Н И Е № 463 гр. София, 14 декември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова.....…...………………………….………в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова........……..………………………..изслуша докладваното от съдия Биляна Чочева. …………………..….….касационно дело № 2280 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. П. К. против въззивна присъда № 10/16.06.2011 г. на Врачанския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 274/2011 г. С тази присъда Врачанският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 95/05.10.2010 г. по НОХД № 565/2010 г., с която Районен съд – Враца е признал подсъдимия Г. П. К. за невинен в извършването на престъпление по чл. 244 ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 05.05.2000 г., в с.Д, обл. В., прокарал в обръщение неистински парични знаци – 9 броя банкноти с номинал 100 германски марки и си служил с такива, като знаел, че са подправени, поради което и на основание чл. 244 ал. 1 (редакция ДВ. Бр. 67/1997 г.), вр. чл. 2 ал. 2 и вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години. Отнел е в полза на държавата неистинските банкноти, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от подсъдимия и защитника му, се изтъкват доводи за допуснати процесуални нарушения - нарушено право на защита поради отсъствие на упълномощения защитник във въззивното производство и едностранчива оценка на доказателствата, както и явна несправедливост на наказанието. Иска се отмяна на присъдата, ведно с всички произтичащи от това правни последици. В последната си дума подсъдимият моли да се потвърди оправдателната присъда на първоинстанционния съд. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага осъдителната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. На първо място, липсва основание да се счита, че правото на защита на подсъдимия е било съществено ограничено поради невъзможност на упълномощения му защитник да участва във въззивното производство. От материалите по делото е видно, че подсъдимият К. и защитника му – адв. Р. Т., са били редовно призовани за с. з. на 16.06.2011 г. и нито един от тях не се е явил. Съгласно чл. 329 от НПК поначало участието им не е било задължително и делото е подлежало на разглеждане, освен ако неявяването им се е дължало на уважителни причини. За съществуването на такива причини въззивният съд не е бил уведомяван. В този аспект, изтъкването на подобна причина едва в касационното производство и прилагането на копие от болничен лист за това, че адв. Т. е била в отпуск по болест от 16 до 18.06.2011 г. изобщо не води до извода за ограничени процесуални права. На второ място, твърденията за селективна оценка на доказателствата само в полза на обвинението не могат да бъдат изведени от мотивите на въззивната инстанция. Всъщност, касационната проверка по този въпрос е трудно осъществима, доколкото е съвсем видно от съдържанието на касационната жалба, че възраженията се отнасят преимуществено до допълнителния протест на прокуратурата, а не до въззивния съдебен акт. Като цяло обаче от тях би могло да се изведе несъгласие на защитата с осъждането поради недоказаност на деянието, тъй като подсъдимия К. не е плащал задължението си за наем към кооперацията в германски марки, а в лева, в какъвто аспект са били и събраните по делото писмени доказателства, като показанията на св. П. Л. (че всъщност е получил германските марки, чиято неистинност е установил повече от един месец по късно) неправилно са били кредитирани и не са били съпоставени с тези на св. П. Я., на когото св. Л. се е опитвал да пробута фалшиви марки 3 месеца преди случая с подсъдимия, както и с тези на св. И. П., че е бил подлъган да подпише съставения протокол с опис на банкнотите. ВКС не намира, че при оценката на доказателствата е било допуснато процесуално нарушение от характер и степен да повлияе върху правилността на съдебните изводи за доказано авторство на деянието. Прочитът на въззивните мотиви демонстрира задълбочено изследване на доказателствената съвкупност и излагане на подробни и убедителни аргументи защо се отдава доверие на заявеното от св. П. Л. и В. П., установили, че подсъдимият е платил наема за ползваното от него заведение не в лева (за което са били оформени счетоводни документи), а в германски марки, както и какви са причините за изготвяне на ръкописен протокол, съдържащ опис на серийните номера на марките, а също и обстоятелствата около разкриване на тяхната неистинност месец по-късно при обмяната им. Оценката, че показанията им са били логически издържани и напълно съвместими за съществените факти, почива на вярна интерпретация на тяхното съдържание и не се опровергава, а добре се подкрепя от данните за поведението на подсъдимия към момента на плащането, за което също са изложени коректни съображения. Невярно е твърдението за игнориране на показанията на св. П. Я., както и И. П.. Обратно, на л. 8 от мотивите се съдържа подробно изложение в какъв аспект се кредитират техните показания и дали те по естеството си са били годни да разколебаят обвинителната теза. При тези данни липсва основание да се счита, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция, касаещо изясняване на въпроса за авторството на деянието и механизма на извършването му, е било опорочено, поради което и ВКС не намира, че е налице касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. При установените факти, а именно, че на инкриминираната дата подсъдимият е заплатил задължението си наем в размер на 900 лв. с 900 германски марки, които е било установено, че са неистински и той е знаел това, в пълнота покрива обективните и субективни признаци на деянието по чл. 244 ал. 1 от НК. Всъщност, по въпроса за правилното приложение на материалния закон не се излагат касационни доводи, поради което и ВКС не намира за нужно да прави по-задълбочен коментар, какъвто практически се съдържа в мотивите на въззивния съд и се споделя от настоящата инстанция. Не е налице и касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК, касаеща наложеното на подсъдимия наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 години. В мотивите на въззивната инстанция са изложени коректни и подробни съображения за причините за определяне на наказанието в минималния размер лишаване от свобода във вр. с чл. 54 от НК, а не вр. чл. 55 от НК, независимо от дългата фактическа продължителност на производството, за което е констатирано, че се е дължало на поведението на подсъдимия. Законосъобразно е определен и размера на изпитателния срок. Тъй като конкретни аргументи за явна несправедливост не се изтъкват в касационната жалба, отговорът на ВКС и по това основание не би могъл да бъде по-подробен. При изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 10/16.06.2011 г. на Врачанския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 274/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.