Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 18 февруари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2394 по описа за 2013 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Д. Д. В. против решение № 32 от 21.11.2013 г., постановено по внохд № 215/13 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, като се твърди, че са налице всички основания по чл.348, ал.1 НПК и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С определение № 133 от 26.01.2012 г. по нохд № 6467/12 г. РС-гр.Пловдив прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото на Специализираната прокуратура-гр.София. С присъда по нохд № 203/12 г. Специализираният наказателен съд осъдил подсъдимия Д. Д. В. на основание чл.195, ал.1, т.т.4 и 8, във връзка с чл.142, ал.2, т.6, чл.194 и чл.54 НК на 1 година лишаване от свобода условно за срок от 3 години; на основание чл.59 НК съдът зачел предварителното задържане на В. за времето от 10.13.06.2011 г., а на основание чл.53 НК – отнел в полза на държавата лекия автомобил, собственост на подсъдимия – марка „К. К.”, и един брой прозрачен маркуч. Със същата присъда съдът се произнесъл по деловодните разноски и веществените доказателства. С решение № 32 от 21.11.2013 г. по внохд № 215/13 г. АСНС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е основателна. Допуснато е съществено нарушение на процесуални правила, от вида на абсолютните по чл.348, ал.3 НПК, което предопределя реализиране на правомощията на ВКС по чл.354, ал.3, т.2 НПК. Както се посочи, съдебното производство по нохд № 6467/12 г. по описа на ПРС е било прекратено на основание § 9, ал.1 от ПЗР на ЗИДНПК от 2011 г., т.к. същото е било подсъдно на специализирания наказателен съд и по него не е даден ход на съдебното следствие, а делото е изпратено на съответния прокурор – при специализираната прокуратура. Последният вместо да изпълни задълженията, произтичащи от чл.411г, във връзка с чл.242, ал.1 и 2 НПК, както и тези по чл.411е, във връзка с чл.246 НПК, със съпроводително писмо внесъл в СНС обвинителния акт, изготвен от прокурор при районна прокуратура-гр.Пловдив. Въз основа на този акт и делото, било образувано производството пред първата инстанция – СНС. СНС не е бил сезиран надлежно и не е имал основание да образува съдебно производство, а е следвало да върне делото на СП. Съображенията за това са следните: Производството пред първата инстанция се образува по обвинителен акт, с който компетентният прокурор предявява пред съда обвинение за извършено конкретно престъпление. Съпроводителното писмо не замества обвинителния акт, чието изготвяне е обвързано с компетентност. Прокурорът не може да действа извън рамките на своята компетентност, изрично очертана в закона. За престъпленията по чл.411а НПК обвинителен акт може да бъде изготвен само от прокурор при СП. Регламентираното в чл.203, ал.3 НПК се отнася до действия по разследването и други процесуални действия, присъщи за разследването – тези по глава 17 от НПК. Очевидно вън от последните стои изготвянето на обвинителния акт, поначало възможно след завършване на разследването. Няма как да се приеме положително, че прокурорът при СП е оправомощен да утвърждава, да се съгласява, с обвинителен акт, изготвен от прокурор, който не е компетентен. Тук е мястото да се каже, че на плоскостта на функционалната компетентност (чл.35, чл.396 и чл.411а НПК), в структурата на Прокуратурата на РБ се очертават две звена – обща и специална прокуратура, последната включваща военната и специализираната прокуратури. Различната им функционална компетентност препятства упражняването на контролни правомощия от страна на специалната прокуратура спрямо общата и военната, и обратно. Друг е въпросът за компетентността на ВКП спрямо всички звена. На последно място, в § 9, ал.1 от ПЗР на ЗИДНПК от 2011 г. законодателят изрично е посочил, че в тези случаи делото се изпраща на съответната прокуратура. Това не е случайно. Добре известно е, че компетентността по чл.411а НПК е обособена, като съответно е намалена компетентността на районния и окръжния съд, по чл.35 НПК, в редакцията до коментираните изменения. Очевидно е съобразено, че функцията на прокуратурата, в частност тази да привлича към отговорност (чл.127, т.3 от Конституцията на РБ), е предявяване пред съда по надлежния процесуален ред на обвинение за извършване на конкретно престъпление, а този процесуален ред - чл.246 НПК, предвижда съставяне от прокурора на обвинителен акт, който заедно с делото се внася в съда. Ето защо въззивното решение и потвърдената с него присъда следва да се отменят, а делото върне на първостепенния съд от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на процесуални правила. Води от горното на основание чл.354, ал.3, т.2 и чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 32 от 21.11.2013 г. по внохд № 215/13 г. на Апелативния специализиран наказателен съд и потвърдената с него присъда, постановена по нохд № 203/12 г. на Специализирания наказателен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на СНС от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: