Р Е Ш Е Н И Е № 518 гр. София, 04.12.2006 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Т. Комов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1717/2013 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. Г. И. С. от гр.С., чрез неговият защитник – адвокат Д. Д. – Ф., против въззивна присъда на Софийски градски съд, постановена по внохд № 1805/2013 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и че наложеното наказание е явно несправедливо. Искането е за неговата отмяна. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 154/08.05.2013 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 13-ти въззивен състав е отменил присъда от 21.06.2012 г., постановена по нохд № 10597/2012 г., на Софийския районен съд, НО, 115-ти състав, като вместо нея е признал подс. Г. И. С. за виновен в извършено на 29.05.2012 г., в гр.С., престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и „глоба” в размер на 2 500 лв. Отнел е в полза на държавата предмета на престъплението – 231 бр. кутии цигари и е присъдил направените разноски. По довода за нарушение на закона : Основанието релевирано в касационната жалба – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения, че случаят е „маловажен” по смисъла на закона и подсъдимия не следва да носи наказателна отговорност по чл. 234 НК. При приетите за установени фактически положения от въззивният съд, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните разпоредби на чл. 348 НПК изводите, че подс. Г. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, са напълно законосъобразни. Те са подкрепени от самопризнанията му на всички факти от обвинителния акт /съдебното производство проведено по реда на чл. 371, т. 2 НПК, след разясняване на правата му/, от свидетелските показания дадени на досъдебното производство на св. И. и С., от протокола за оглед на местопроизшествие, от експертното заключение и приложените писмени доказателства. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводите че се касае за извършено престъпление и че случая не е „маловажен”, са законосъобразни. Налице е както обективната така и субективната страна на престъплението. Законосъобразни са изводите на въззивният съд, че първостепенният съд е направил незаконосъобразни правни изводи и неправилно е приложил материалния закон. Точни са съжденията и в съответствие с установената съдебна практика, че маловажността на случая се преценява и е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Отговорът на този въпрос се решава след комплексна преценка от съвкупността от всички обстоятелства обуславящи обществената опасност на деянието, моралната укоримост на отношението на дееца към престъпния резултат и обществената опасност на извършителя. Поради това правилно второинстанционният съд е взел в пред вид не само обстоятелствата досежно обществената опасност на деянието – незначителността на вредните последици, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца. В тази връзка законосъобразно е преценил, че равностойността на предмета, на престъплението възлиза на 1 412.50 лв., равняващ се на почти пет минимални работни заплати, към датата на деянието, че акцизните стоки са били държани в стаята в която живеел, че не са били предназначени за лична употреба, че ги е разпространявал – св. И. и С.. Следователно и настоящата инстанция счита, с оглед и на засегнатите обществени отношения, че извършеното от подс. С. деяние осъществява всички признаци на състава на престъплението по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно постановяването на осъдителна присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В тези параметри правилно е било прието, че подс. С. е извършил престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Единственото конкретно възражение е твърдението за нарушено право на защита, на подс. С. с даване ход на делото в негово и на защитника му отсъствие. Съдебният акт, който се атакува с жалбата, не страда от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. След като е установил по несъмнен начин, че подс. С. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, законосъобразно е постановил осъдителна присъда. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия и неговата защита. Същите са били редовно призовани за съдебното заседание на 08.05.2013 г. и не са се явили без да посочат уважителни причини. При тези данни и имайки в пред вид разпоредбите на чл. 329, ал. 2 НПК, въззивният съд законосъобразно е дал ход на делото в тяхно отсъствие в 11.17 ч. Твърденията в касационната жалба, че отсъствието им се дължи на подаден сигнал за взривно устройство и затвяряне в 9.00 ч. на съдебната палата е неподкрепено от данни по делото, поради което настоящата инстанция ги приема за неоснователни. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишен от основание е и този направен довод. При определяне размера на санкцията от въззивния съд са били подложени на внимателен анализ всички обстоятелства, които имат значение за това. Строго са били спазени принципите на индивидуализацията и приложени разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 НК. Поради това и наказанието е в посочения справедлив размер и отговарящо в най - пълна степен на тежестта на конкретното посегателство и данните за личността на дееца. По нататъшна снизходителност няма да способства за постигане на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Ето защо жалбата и в тази си част се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 154/08.05.2013 г., постановена по внохд № 1805/2013 г., на Софийски градски съд, НО, 13-ти въззивен състав. Председател: Членове: