Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 13.10. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23.09.2020 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1298 /2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Н. С. П. и И. Д. И. срещу решение № 294 от 12.08.2019 г. по гр.д. № 768 /2018 г. на Окръжен съд София, поправено с решение № 404 от 26.11.2019 г. по същото дело, с което е отменено решение по гр.д. № 80 /2015 г. на Районен съд Пирдоп, в частите по извършване на делба, с които са възложени в дял на съделителката Н. П. първи жилищен етаж от жилищна сграда със ЗП 145.30 кв.м., заедно с гараж 24 кв.м. и в дял на съделителя И. И. - втори жилищен етаж от същата сграда и в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на И. И. за горницата над 195.37 лева до 5 893.37 лева, като вместо него е постановено друго, с което допуснатите до делба недвижими имоти са разпределени между двамата съделители – бивши съпрузи по реда на чл.353 ГПК, като в дял на съделителя Н. С. П. е поставен втори жилищен етаж с вход от западната страна на сградата и складово помещение в западната част на УПИ, както и 1 /2 ид. част от дворното място, цялото с площ от 625 кв.м., в [населено място], а на съделителя И. Д. И. е поставен в дял първия жилищен етаж, с вход от източната страна на сградата, масивен гараж на 24 кв.м., както и 1 /2 ид. част от същото дворно място и Н. П. е осъдена да заплати на И. И. сумата от 2 487.50 лева за уравнение на дела й, както и сумата от още 5 698 лева над присъдените 195.37 лева – искания по сметки, като е потвърдил решението в частта, с която е отхвърлил претенцията по сметки за разликата над 5 893.37 лева до пълния предявен размер от 32 938.88 лева.
Жалбоподателят Н. С. П. обжалва въззивното решение по отношение на способа за извършване на делбата и уважените срещу вея претенции за сметки, като поддържа, че разпределянето на имотите по реда на чл.353 ГПК не е допустимо в процесния случай, тъй като съсобствеността не е възникнала по наследяване, както и че неправилно въззивният съд е определил началния момент на погасителната давност за вземането за подобрения.
Насрещната страна по жалбата И. Д. И. оспорва жалбата и моли да не бъде допускана до касационно разглеждане. Претендира разноски.
Жалбоподателят И. Д. И. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията му за присъждане на стойността на направени подобрения в делбения имот за горницата над 5 698 лв. до 31 900 лв., като твърди, че по претенциите по сметки въззивният съд се е произнесъл без да е сезиран недопустимо за разликата над обжалваната пред него част 15 771 лева до 31 900 лева, в която първоинстанционното решение е влязло в сила, а в допустимата отхвърлителна част е неправилно. Обжалва и допълнителното решение № 404 от 26.11.2019 г. по делото, в частта, с която е оставено без уважение искането му за допълването на въззивното решение с присъждане на законна лихва върху уважената част от претенциите му по сметки (с молба с вх. № 7964 от 26.09.2019 г.).
Насрещната страна по жалбата Н. С. П. не е подала писмен отговор.
Касационните жалби са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение по извършване на съдебна делба, за което не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.).
Производството е по иск за делба във фаза по извършването й.
Ищцата Н. С. П. е поискала делба на процесния недвижим имот поради прекратяване на брака й с ответника И. Д. И. с влязло в сила съдебно решение. С първоинстанционното решение са възложени по реда на чл.349,ал.1 ГПК първият етаж от жилищна сграда, заедно с гаража на ищцата, а вторият жилищен етаж е поставен в дял на ответника И. и е отхвърлено искането за разноските за сумата над 195.37 лева до пълния предявен размер от 15 771 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
За способа за извършване на делбата:
Въззивният съд е приел, че редът за извършване на делбата по чл.349,ал.1 ГПК е неприложим, позовавайки се на приетата съдебно - техническа експертиза, съгласно която процесният имот е поделяем на два реални жилищни дяла по етажи. Въззивният съд е намерил за неоснователно искането на И. за възлагане на имота на основание чл.349,ал. 2 ГПК, тъй като разпоредбата изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен онази, която е възникнала в резултат от наследяване, а процесните имоти не са наследствени.
Въззивният съд е приел, че способът за извършване на допусната делба е разпределение по реда на чл.353 ГПК, тъй като е налице неудобство за извършването на делбата чрез теглене на жребий. Основният критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите, също и дали би се стигнало до нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете. Доколкото в разпоредбата на чл.353 ГПК не са предвидени специални условия за приложението само по отношение на наследствени имоти, то разпоредбата е приложима и при факт, различен от наследяването, при съобразяване на обстоятелствата, че И. е владял жилищната сграда и е направил значителни подобрения в същата. С оглед на това, въззивният съд е разпределил на основание чл.353 ГПК на съделителя И. първия етаж с гаража, а на съделителя П. - втория етаж, като на всеки от тях се възложи в дял по 1/ 2 ид. части от дворното място.
По отношение на стойностното уравнение на дяловете при разпределение на делбените имоти и доколкото дяловете на двамата съделители са равни, а цената на имотите е различна (общата стойност на делбените имоти е 95 683 лева, делът на П. е 50 329 лева, а на И. е 45 354 лева), съгласно установеното от съдебно - техническата експертиза, приета във въззивната инстанция, съделителката П. следва да уравни дела на съделителя И. със сума в размер на 2 487.50 лева. За да постанови посоченото уравнение, въззивният съд се позовава на заключението от въззивната инстанция, тъй като то е хронологически най-късното заключение и поради това отразява актуалната оценка на имотите.
За претенцията за сметки по реда на чл.346 ГПК:
Въззивният съд е приел, че извършването на претендираните строително – монтажни работи (СМР) се установява по безспорен начин от съдебно –техническа експертиза и събраните гласните доказателства. Тъй като СМР са извършени без съгласието на съделителя Н. П., по правилото на чл.61,ал.2 ЗЗД съделителят П. отговоря само до размер на обогатяването си – т.е. по – малката сума между стойността на подобренията и увеличената стойност на подобрения имот. В случая, въззивният съд приема, че по - малката сума се явява увеличената стойност на делбения имот, като съгласно заключението на експертизата, приета в първа инстанция, тя е в размер на 11 396 лева за целия имот (40 421 лева – 29 025 лева = 11 396 лева) или по 5 698 лева съответстваща на 1 /2 ид. ч.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението, че вземането за подобрения е погасено по давност, позовавайки се на т.13 от ППВС 6 /74 г. за началния момент на погасителната давност за подобренията. Въз основа на това формира извод, че погасителната давност не е изтекла към датата на предявяване на иска за делба – 26.10.2017 г. и приема, че съделителят П. дължи да заплати сумата 5 698 лв.
С решение № 404 от 26.11.2019 г. по същото дело, с което въззивният съд се е произнесъл по искания по чл.247, чл.248 и чл.250 ГПК, той е отказал да присъди законна лихва върху уважената част от претенциите по сметки на И. И. от датата на предявяването на претенциите, с мотиви, че въпреки направеното с предявяване на претенциите искане, по него няма произнасяне от първоинстанционния съд (който е отхвърлил претенциите) и И. не е направил в срок искане за произнасяне по цялото му искане, поради което е недопустимо във въззивната инстанция да се иска разглеждането на иск, по който въззивният съд не се е произнесъл.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
Във връзка с доводите за неправилност, жалбоподателят Н. П. извежда следните правни въпроси:
· П. от съда способ за извършване на делбата в нейната втора фаза – разпределение на допуснатите до делба имоти от съда по чл. 353 ГПК приложим ли е във всички случаи на възникнала съсобственост между съделителите и в частност в хипотезата на съсобственост, възникнала в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност?
Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС : решение № 138 от 14.03.2012 г. по гр. д. № 609 /2011 г., І г.о., решение № 69 от 06.07.2015 г. по гр. д. № 184 /2015 г., ІІ г.о., решение № 904 от 20.11.2009 г. по гр.д. № 3873 /2008 г., V г.о., решение № 60 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 534 /2009 г., І г.о., решение № 171 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 4171 /2008 г., ІV г.о., решение № 493 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 3861 /2008 г., І г.о. (неправилно посочено III г.о.), които не представя.
Този въпрос се свежда до въпроса: Дали при способът по чл.353 ГПК може да бъде приложен при извършване на делба на съсобственост, възникнала от прекратена съпружеска имуществена общност?
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с посочените съдебни решения, в които не е прието, че делбата на съсобственост, възникнала от прекратена съпружеска имуществена общност, не може да се извършва по реда на чл.353 ГПК. Цитираната от жалбоподателя практика не е относима към поставения въпрос, тя разрешава различен въпрос - за извършване на делба на наследството по колена по реда на чл. 292 ГПК (отм.) при спазване принципа на чл.69,ал.2 ЗН, какъвто не е случая.
За пълнота следва да се посочи, че изведеният въпрос от жалбоподателя (за приложимост на реда на чл.353 ГПК при съсобственост, възникнала от факт, различен от наследяването) е разрешен в точно съответствие практиката на ВКС, обективирана в решение № 166 от 03.12.2018 г. по гр.д. № 28 /2018 г., І г.о., с която е прието, че: „Доколкото в разпоредбата на чл.353 ГПК не са визирани специални условия за прилагането й само по отношение на наследствени имоти /каквито правила се съдържат например в разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК/, предвиденият в тази разпоредба способ за извършване на делбата /чрез разпределение на допуснатите до делба имоти/ следва да се прилага съответно и за делбата на имоти, собствеността върху които е възникнала от факт, различен от наследяването“.
· Може ли ремонтът на съсобствена жилищна сграда и влагането на разноски по нейното поддържане да изключат тегленето на жребий? След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделители, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?
Жалбоподателят твърди, че тези въпроси са разрешени в противоречие с ППВС № 7 от 1973 г. и Решение № 127 от 24.02.1987 г. по гр.д. № 12/1987 г., І г.о. на ВС.
Въпросите са обуславящи, тъй като въззивният съд е приел, че съделителят И. е владял жилищната сграда и е направил значителни подобрения (ремонти, довели до подобрения) в цялата сграда, което е от значение за способа за извършване на делбата. Подобренията са изброени, те обхващат цялата сграда, определени са като значителни и като пречка за теглене на жребий.
Въззивният съд се е позовал на приетото с т.5 ППВС № 7 /28.11.1973 г., че тегленето на жребий е неудобно, тогава, когато преди делбата съделителите са били във владение на имоти от делбената маса и всеки от тях е направил подобрения, като неудобството произхожда от това, че могат да се породят значителни имуществени спорове между съделителите. Въззивният съд е приел, че в тези случаи разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий.
Настоящият състав приема, че въззивният съд е разрешил въпроса за способа за извършване на делбата в противоречие с приетото в т.5 ППВС № 7 /28.11.1973 г., което е цитирал, тъй като в т.„б“ на т.5 визира различна хипотеза, от тази, установено от въззивния съд:
Тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти (подчертаването е на докладчика) и всеки е направил във владения имот значителни подобрения и въобще когато възлагането чрез жребие (използваният в ГПК от 1952 г. (ом.) термин) може да породи значителни имуществени спорове между съделителите.
В случая не е установено всеки от съделителите да е владял етажа, който му е поставен в дял, нито да е направил значителни подобрения в него. Единствено съделителят И. е владял цялата къща и е направил подобрения на цялата къща. Не е обосновано и как при теглене на жребий могат да възникнат значителни имуществени спорове между съделителите, каквито не биха възникнали чрез разпределението на етажите от съда.
Поради изложеното е налице противоречие с приетото в т.5 ППВС № 7 /28.11.1973 г., с което е осъществено основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за извършване на делбата.
· Ако въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд следва ли да изложи изводи, защо приема показанията на свидетелите за достоверни, както и да посочи кои конкретно други доказателства подкрепят тези доказателства? Ако въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд следва ли да обсъди показанията на разпитаните по делото свидетели и да посочи защо кредитира техните показания?
Жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр.д. № 3897 /2015 г., V г.о., решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 4215 /2008 г., ІV г.о, решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр.д. № 759 /2010 г., ІІ г.о., решение № 266 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 1058 /2010 г., ІІ г.о.;
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с посочената от жалбоподателя съдебна практика. Въззивният съд е обсъдил доказателствата поотделно и в съвкупност като изрично е обсъдил свидетелските показания и ги е съпоставил с останалите събрани по делото доказателства.
По предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбата на ответника И. И.:
Във връзка с доводите за неправилност, жалбоподателят И. И. извежда следните правни въпроси:
· За метода на определяне на стойността, с която се е увеличила стойността на имота в резултат от направени в него подобрения и за релевантния момент към който се определя увеличената стойност, с оглед приложение на съответните правила на материалния закон.
· Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност, предвидена в чл.280,ал.3, предложение последно ГПК. Ако съдът е приел и двете заключения за компетентно изготвени, излиза, че увеличената стойност от 39 % при новата оценка би трябвало да се равнява на 31 636 лева, а не определения в решението размер от 5 698 лева.
Въпросите не са обуславящи, защото както твърди самият жалбоподател И., той не е обжалвал първоинстанционното решение в частта по претенциите по сметки за сумата над 15 771 лева, определени с приетото в първоинстанционното производство неоспорено заключение на СТЕ (л.121) и не е поискал от въззивния съд да допусне друго заключение на СТЕ за определяне на размера на подобренията. Изложеният от него довод във въззивната жалба е за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че тези претенции са погасени по давност, който е намерен от въззивния съд за основателен. Въззивният жалбоподател е поискал от въззивния съд да му присъди размера, определен със заключението на приетото от първата инстанция заключение на СТЕ – 15 771 лева и въззивният съд е определил дължимия размер в съответствие с това заключение.
Жалбоподателят И. И. обжалва и допълнително решение № 404 от 26.11.2019 г. по в.гр.д. 768/ 2018 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която искането с молба с вх. № 7964 от 26.09.2019 г. за допълването на въззивното решение с присъждането на законна лихва върху уважената част от претенцията за подобрения е оставено без уважение. За да отхвърли искането, въззивният съд приел, че действително в първа инстанция е заявена претенция на доверителя по чл.346 ГПК, ведно със законната лихва до датата на окончателното плащане, но първоинстанционното решение липсва произнасяне по искането на И. И. за присъждане на законна лихва и в едномесечен срок (по чл.250,ал.1 ГПК) И. И. не е поиска съдът да допълни решението си, поради което е недопустимо във въззивната инстанция да се иска разглеждането на иск, по който първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Жалбоподателят иска да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса дали искането за присъждане на законната лихва представлява самостоятелен иск или последица от уважаването на главния иск, който е разрешен в противоречие на посочени от него решения на ВКС и е разрешен очевидно неправилно.
Настоящия съдебен състав намира, че въззивният съд е разрешил изведения въпрос в противоречие с посоченото решение №32 от 15.05.2014 г. по т.д. № 1897 /2013 г. на І т.о., постановено на основание чл.290 ГПК, в което в което в отговор на правния въпрос е прието, че: разпоредбата на чл.116,ал.3 ГПК /отм./ е възпроизведена в чл.214, ал.2 ГПК от 2007 г., поради което даденото разрешение в ТР 1 /04.01.2001г. относно това, че не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви след неговото предявяване, не е загубило сила. С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на допълнителното решение в тази част.
Жалбоподателят П. следва да представи доказателства, че е заплатила по сметка на ВКС държавна такса в размер на 308,08 лева за разглеждане на касационната и жалба.
Жалбоподателят И. следва да представи доказателства, че е заплатил по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева за разглеждане на касационната му жалба срещу частта от решението, постановено по искането му по чл.250,ал.1 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
По касационната жалба на Н. С. П. допуска до касационно обжалване въззивно решение № 294 от 12.08.2019 г. по гр.д. № 768 /2018 г. на Софийски окръжен съд в частта за способа за извършване на делбата, не допуска касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана от Н. С. П. част.
По касационната жалба на И. Д. И. не допуска до касационно обжалване решение № 294 от 12.08.2019 г. по гр.д. № 768 /2018 г. на Софийски окръжен съд.
По касационната жалба на И. Д. И. допуска до касационно обжалване решение № 404 от 26.11.2019 г. по делото, в частта, с която искането му за допълването на въззивното решение с молба с вх. № 7964 от 26.09.2019 г. е оставено без уважение.
Указва и дава възможност на Н. С. П. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 308,08 лева (триста и осем лева и осем стотинки), като и указва, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
Указва и дава възможност на И. Д. И. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 50 (петдесет) лева, като му указва, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.