Р Е Ш Е Н И Е № 298 София , 14.12.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Бисер Троянов при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1083/2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т. 2 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия М. С. Д. против присъда № 141 от 22.05.2017 г. по внохд № 1648 / 2017 г. на Софийския градски съд. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона, при съществени процесуални нарушения и обективира явно несправедливо наказание. Касаторът изтъква, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Ч., а е игнорирал обясненията на подсъдимия за релевантните в казуса факти. Поддържа и оплакване за нарушение на чл. 303 от НПК, тъй като присъдата на въззивния съд почива на немотивирани предположения и на превратно изтълкувани доказателства. С тези аргументи се настоява за нейната отмяна и за оправдаване на подсъдимия или, алтернативно – за ново въззивно производство. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея аргументи, към които прибавя и твърдение за липса на съответен въззивен протест, касаещ подсъдимия Д.. Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила, тъй като възраженията срещу нея се опровергават от данните по делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Софийският районен съд, наказателно отделение, четиринадесети състав, с присъда от 27.04.2016 г. признал подсъдимия М. С. Д. за невиновен и го оправдал по обвиненията по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 вр. с ал.1 от НК и по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 от НК. Софийският градски съд, наказателно отделение, четвърти въззивен състав, с присъда № 141 от 22.05.2017 г. по внохд № 1648 / 2017 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал М. С. Д. за виновен в това, че на неустановена дата в периода 21.11.2007 г. – 12.03.2008 г. в [населено място], при условията на посредствено извършителство, чрез неустановено лице съзнателно се ползвал пред В. Т. Ч. от неистински официални документи за управление и регистрация на лек автомобил марка „Т. К.”, а именнно - свидетелство за управление на името на А. П. К. от Кралство Испания и книжка за технически преглед на превозни средства, отнасяща се до същия автомобил, като от подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност за съставянето им, поради което и на основание чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК му наложил наказание четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съобразно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Съдът прекратил наказателното производство по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 от НК за използване на неистински частен документ – договор за покупко-продажба на лек автомобил „Т. К.”, поради изтекла давност. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Касационната жалба против така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Преди всичко се налага уточняване на рамките на касационната проверка, тъй като защитникът излага доводи за непълноти и пропуски в съдебното дирене. Според жалбоподателя установената от съда фактическа обстановка не отговаря на събраните доказателства, тъй като не държи сметка за сделките с процесния автомобил „Т. К.” и финансовите взаимоотношения между свидетелите Б., Ч. и К. т.е позовава се на фактическа необоснованост на изводите в проверяваната присъда. Установеният в НПК инстанционен контрол принципно изключва необосноваността като касационно основания, ако не са допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда по релевантните факти и обстоятелства. Ето защо аргументите на защитата, доколкото не са ангажирани с твърдения за нарушена процедура, не подлежат на обсъждане от третата инстанция. На следващо място е необходим отговор на възражението на касатора за изцяло опорочено въззивно производство, тъй като протестът на прокурора, с който е сезирана втората инстанция, не засяга подсъдимия, а друг субект . Коректният прочит на досието на внохд № 1648/2017 г. на Софийския градски съд показва, че в законния срок за обжалване по чл.350, ал. 1 вр. с чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил протест от прокурор М.К., в който тя е посочила атакувания акт и името на подсъдимия – М. С. Д. и съответния му ЕГН - ********. Същите данни се съдържат и в отправеното in fine предложение, но само в частта, с която се иска отмяна на присъдата. След нея прокурор М.К. е поискала да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатите обвинения „ Е. Л. Я. с ЕГН [ЕГН] ” - лице, което няма нищо общо с казуса. В допълнение към протеста обаче прокурорът е коментирал само и единствено подсъдимия М. С. Д.. При тези данни несподелимо е оплакването на защитата, че въззивната инстанция не е била сезирана с надлежен акт, отговарящ на стандарта за протест по чл. 320, ал.1 от НПК. Очевидно се касае до редакционно опущение, което е привнесло неприсъщ за делото текст, но не е лишило подсъдимия от възможност да разбере смисъла и съдържанието на обективираното в него процесуално действие. Макар да не е добър атестат за професионално изпълнени служебни задължения протестът е породил правните последици за законосъобразна въззивна процедура. Прочее, това личи и от позицията на подсъдимия и неговата защита в проведеното на 22.05.2017 г. съдебно заседание, в което не са направени никакви възражения за невнятност на протеста – напротив той е обсъден и коментиран както от подсъдимия, така и от неговия защитник. Ето защо настоящият съд намира , че атакуваният съдебен акт е постановен в законосъобразно протекло второинстанционно производство. На трето място, останалите оплаквания на касатора за съществени процесуални нарушения са изцяло неприемливи. В касационната жалба се акцентира върху неубедителност на доказателствения материал, привнесен чрез разпит на свидетеля Ч., върху който въззивната инстанция е базирала заключение за престъпно ползване от страна на подсъдимия на неистински официални документи. Касационната проверка не споделя тази оценка за дейността на предходния съд във връзка с проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Вярно е, че в центъра на доказателствената съвкупност са показанията на свидетеля Ч., но именно затова въззивната инстанция задълбочено е проверила тяхната достоверност преди да направи изводи за авторството на деянието. Отбелязала е, че съобщените от свидетеля факти се отличават с последователност и конкретност по основните факти, свързани със закупуването на автомобила от подсъдимия Д., платената сума и предоставените документи за регистрация в България. Обсъдени са и показанията на свидетеля от досъдебното производство предвид изминалия период между провеждането на отделните разпити. Коментирано е съзряното противоречие относно предаването на документите и логично е обяснено защо се дава вяра на данните за тяхното получаване чрез шофьора на автовоза, транспортирал колата от Испания до България. Въззивният съд е проследил съдържателно данните от всички показания на свидетеля Ч. и ги е сравнил не само помежду им, но и във връзка с информацията от други доказателствени източници – в частност, тази от показанията на свидетеля К. и в по-общ контекст - и от писмените доказателства и показанията на свидетелите Б., К. и Ч.. Напълно несъстоятелно е и становището, че съдът е пренебрегнал версията на подсъдимия, според която той не имал представа за собствеността на автомобила и неистинския характер на придружаващите го документите. Защитата твърди и пред настоящата инстанция, че колата е продадена от свидетеля Б. на подсъдимия с надлежна фактура, но въззивният съд не е оценил значението на това действие в контекста на обективните и субективни признаци на инкриминирано престъпление. В мотивите на присъдата тази позиция е детайлно обсъдена и отхвърлена с доводи, почерпени от цялата доказателствена съвкупност. На стр.5-9 от проверявания акт са изложени подробни съображения защо съдът отказва да верифицира изложената хипотеза. Разсъжденията на съда не търпят критика от логическо и процесуално естество. От съществено значение за тяхната правилност е извършената съпоставка на аргументите на защитата с обективните данни, показващи , че подсъдимият, преди да предложи на свидетеля Ч. лекия автомобил „Т. К. ”, е потърсил и получил официална информация от испанските власти за собственика - свидетелката Р. К.. По делото няма никакви данни за последваща продажба, която да свърже колата с лице на име А. П. К., фигуриращо в инкриминираните документи. Единствено подсъдимият е преговарял със свидетеля Ч. и пак той е получил продажната цена , осигурил е превоза и необходимите документи за регистрация в България. В тази връзка съдът обективно се е отнесъл и към тази част от показанията на свидетеля К., в която той твърди, че при товарене на автомобила на автовоз Д. е присъствал, но е предал само фактура, получена от свидетеля Б.. Тази информация не е верифицирана, тъй като съмненията в нейната достоверност, породени по повод твърде ясна конкретика за случайни факти от преди осем години, са били допълнително подкрепени от констатация за нейната изолираност от показанията на свидетелите Б. и Ч., отразяващи същите събития. За пълнота на изложението и в отговор на касационната жалба, този съдебен състав отбелязва, че изразените от представителя на обвинението пред въззивната инстанция колебания за доказаността на авторството на деянието нямат процесуална стойност, тъй като, при всичкото си двоумение, прокурорът не е оттеглил протеста по реда чл. 324, ал. 1 от НПК , а се е задоволил да заяви , че не го поддържа. Обобщено, при формиране на вътрешното убеждение по фактите въззивният съдебен състав не е допуснал съществени процесуални нарушения, а постановената присъда напълно удовлетворява стандарта на чл. 305, ал. 3 от НПК. Възражението на касатора за нарушение на материалния закон е подкрепено изцяло с доводи за неспазване на процесуалните правила, които бяха коментирани по-горе. Доколкото защитата настоява за оправдаване на подсъдимия би могло да се приеме, че се позовава на касационното основание по чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК поради несъставомерност на инкриминираните действия – теза, която с оглед установените по делото факти е доказателствено незащитима. На последно място подлежи на отхвърляне и бланкетно заявеното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание четири месеца лишаване от свобода . Санкцията е индивидуализирана при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства с акцент върху продължителния срок на разглеждане на делото, излизащ извън стандарта на разумен срок по смисъла на чл. 22 , ал.1 от НПК и чл.6, т.1 от ЕКПЧ. Обемът наказателна принуда е близо до легалния минимум за този вид наказание. Изпълнението му е отложено за срок от три години съгласно чл. 66, ал. 1 от НК. По този начин като обем и начин на изтърпяване наказателната санкция е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК, съответства на обществената опасност на деянието и дееца, поради което не е явно несправедлива и не предпоставя касационното основание на чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 141 от 22.05.2017 г. по внохд № 1648 / 2017 г. на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.