4 Р Е Ш Е Н И Е № 321 София , 28 септември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Галина Тонева при секретар К.Павлова............................и в присъствието на прокурора К.Иванов...................................изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 947 / 2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл.423, ал.1 от НПК по искане на осъдения В. Г. Т. за възобновяване на нохд № 382 / 2010 г. по описа на Районен съд - гр.Чирпан. Осъденият и защитата му поддържат пред касационната инстанция искането, като твърдят, че процедурата по призоваване за наказателното производство е опорочена. Подсъдимият, както и близките му, не били известени за развиващия се наказателен процес, приключил с осъдителна присъда. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр.Чирпан с присъда № 22 от 19.05.2011 г. по нохд № 382 / 2010 г. признал подсъдимия В. Г. Т. за виновен в това, че в периода 20 - 25.09.2010 г. в [населено място], област С. З., чрез използване на техническо средство, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – църковна камбана, изработена от бронз, на стойност 1 428 лева, от владението на Д. Т., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2 вр. с чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 29, ал.1, б.”б” от НК и чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия били възложени сторените по делото разноски. Присъдата не е обжалвана и влязла в сила на 05.06.2011 г. По делото не се съдържат данни осъденото лице да е информирано за нея преди задържането му на 19. 05. 2015 г. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК в законния шестмесечен срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения : Не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за ново разглеждане на делото по искане на задочно осъдено лице поради неучастие в наказателното производство. Настоящият съдебен състав постулира разбирането, че правото на обвиняемия на лично участие в процедура за наказателно преследване е основна гаранция за нейната справедливост. В същото време обаче не може да се пренебрегне и диспозитивния характер на това право, който дава възможност на обвиненото лице да прецени начина, по който да го упражни. Искателят В. Г. Т. бил издирен в хода на досъдебното производство и привлечен като обвиняем с постановление от 04.10.2010 г. Спрямо него била приложена мярка за неотклонение подписка, по силата на която той се задължил да не променя местоживеенето си без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес. Обвиняемият бил разпитан непосредствено след привличането и заявил, че не желае да му се предявят материалите по делото. Два месеца по-късно, на 20.12.2010 г.районната прокуратура внесла в Районния съд в гр.Чирпан обвинителен акт срещу В. Т.. Образувано било наказателно дело с първо заседание на 18.01.2011 г. Съдията - докладчик разпоредил да се връчи на подсъдимия препис от обвинителния акт и призовка с указания за възможността при неявяване делото да се разгледа в негово отсъствие. Съдебните книжа не били предадени на В. Т., тъй като не бил намерен на посочения в досъдебната фаза адрес в [населено място], както и на последния му настоящ адрес в [населено място]. Според кмета на М., който разговарял с майката на подсъдимия, В. Т. напуснал града в края на месец ноември 2010 г. и е с неизвестен адрес. Съдът разпоредил принудително довеждане на подсъдимия и продължил усилията си да го намери, като поискал от органите на полицията да се проведе неговото общодържавно издирване. На 21.02.2011 г. и на 19.04.2011 г. началникът на РУП в гр.Чирпан уведомил районния съд, че проведените издирвателни мероприятия и проверки не дават резултат. В. Т. бил напуснал известните на администрацията адреси. На 19.04.2011 г. районният съдия назначил служебен защитник на подсъдимия. В хода на производството съдът продължил настоятелно да търси подсъдимия. От кореспонденция с кмета на [населено място] станало допълнително известно, че подсъдимият провел телефонен разговор от Гърция със съпругата си Д. Т.. На 19.05.2011 г. Т. потвърдила пред съда тази информация, но не посочила адрес на подсъдимия, макар да заявила, че той знае за процеса. Делото било разгледано в отсъствие на подсъдимия с участие на служебен защитник и завършило с атакуваната в настоящия процес присъда . Така проследената процесуална история обосновава неоснователност на претенцията за възобновяване на делото поради задочно осъждане на искателя. В. Т. бил известен лично относно характера и причините за повдигнатото срещу него обвинение, както и за задължението да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Въпреки това той прекратил всякаква връзка с разследващите органи и напуснал страната около месец след привличането му като обвиняем. Така осуетил предприетите действия да бъде уведомен за хода на производството, което се развивало в разумни срокове. Осъденият бил информиран за делото и поддържал връзка с близките си, следователно имал възможност да упражни ефективно и по своя преценка правата си на страна в процеса. Вместо това В. Т. предпочел да укрие местоживеенето си и да приеме задочно производство. Твърдението на свидетелката Т., че съпругът й заминал в търсене на поминък, не разкрива екзистенциален приоритет, несъвместим с уведомяването на разследващите за променения адрес. Поведението на подсъдимия манифестира съзнателен и недвусмислен отказ да присъства при разглеждане на делото, поради което претенцията за неговото възобновяване е лишена от правно основание. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Г. Т. за възобновяване на нохд № 382 / 2010 г. по описа на Районен съд - гр.Чирпан. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.