Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
София, 03 април 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 2339/13 година.
Производството е образувано по саморъчно написано искане от осъдения Р. Р. Ч. за възобновяване на нохд № 1265/2012 год. по описа на РС-Габрово, отмяна на постановената по него присъда и на решение № 114/16.10.2013год. по внохд № 136/2013год. на Габровския окръжен съд, с което тя е потвърдена и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В искането е релевирано основание за отмяна по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че първоинстанционната присъда е постановена от незаконен състав, тъй като съдебният заседател Е. В. е участвала в това си качество и по друго, водено срещу осъдения наказателно производство-нохд № 164/2013год. на РС-Габрово. Посоченото обстоятелство, според осъдения, е пречка по чл. 29, ал. 1, т. 1,б.“а“ и „г“ от НПК тя да бъде член и от съдебния състав, постановил осъдителния акт по нохд № 1265/2012год.
С молба до ВКС вх. № 15/06.01.2014год., осъденият отново е изложил оплаквания срещу законосъобразността и правилността на присъдата и въззивното решение и е изложил доводи, с които оспорва авторството на деянието, предмет на осъждането си, с твърдения, че съдилищата едностранно са обсъдили доказателствата и са възприели само тези, които го уличават в престъплението, като не са обсъдили доказателства, които го оневиняват. Това е довело до неправилно приложение на закона, защото Ч. е осъден за престъпление, което не е извършил. При условията на алтернативност се прави искане за изменяване на въззивното решение и намаляване на наказанието, което, според осъдения, е завишено по размер и затова е явно несправедливо. Пред Върховния касационен съд осъденият и служебно назначеният му защитник поддържат искането по сочените в него основания и доводи.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за изцяло неоснователно.
Върховният касационен съд в пределите на проверката по реда на чл. 426, във вр. чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното:
С присъда № 444 от 25.06.2013год. по нохд № 1265/2012год. Габровският районен съд е признал подсъдимия Р. Р. Ч. за виновен в това, че на 05.06.2012год. в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Н. Г. Б., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, от офис на /фирма/ ЕАД, отнел чужди движими вещи сумата от 11206.65лв и вещи на стойност 464.30лв, или всичко на стойност 11670.95лв от владението на на дружеството, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1,във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 29,ал. 1,б.”а” и „б“ и чл. 54 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК от наказанието е приспаднато предварителното задържане по делото на Ч., считано от 05.06.2012год. до влизане в сила на присъдата.
За същото деяние като помагач на Ч. е признат за виновен и Н. Г. Б., който по квалификацията на чл. 195, ал. 1,т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 4, във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски, които присъдил по равно на двамата осъдени.
С решение № 114/16.10.2013год. по внохд № 136/2013год., образувано по жалба на Ч., към която Б. не се присъединил, първоинстанционната присъда е потвърдена.
Искането е допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК от оправомощено лице-осъденият по делото Ч., но посочените основания за възобновяване, поддържани в съдебно заседание, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни.
Доводът за допуснато нарушение на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, представляващо основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се излага за първи път пред настоящия съдебен състав и не може да бъде споделен.
Неотвеждането на съдебния заседател Е. В., участвала в разглеждането на делото от Габровския районен съд, не е довело до решаването му от незаконен състав, тъй като липсват каквито и да е било фактически данни, очертаващи основание за нейното неучастие като член от състава на съда, в която и да е от хипотезите по чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Обстоятелството, че В. е участвала и в други съдебни състави разглеждали наказателни производства, в които осъденият Ч. е бил подсъдим, по никакъв начин не поражда основателно съмнение в безпристрастността й като член на състава на съда разгледал първоинстанционното производство.
Както и друг път се е произнасял ВКС, няма пречка страна в производството да направи искане за отвод на член на състава или на целия състав, но то трябва да почива на обективни и конкретни обстоятелства, които да станат достояние на самия състав, постановяващ акта, или на по-висшата съдебна инстанция, за да стане обективно възможно произнасянето по твърдението за наличие на незаконен състав. В настоящия процес такова обстоятелство не е било въвеждано от осъдения, а и самият състав на съда не е констатирал наличие на предпоставките по чл. 29, ал.2 от НПК, за който и да свой член. При това положение, не е допуснато нарушение по чл.348, ал.3, т.3 от НПК, което да е абсолютно основание за отмяна на атакуваните съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане.
Видно от протокола на проведеното на 15.02.2013год. съдебно заседание пред Габровския районен съд, в присъствието на подсъдимия и на защитника му, председателят на състава е запознал Ч. с процесуалните му права по чл. 274-275 НПК, който не е направил отвод на който и да било от членовете от съдебния състав. След даване ход на съдебното следствие са уважени всички искания на Ч. и защитника му за допълване на доказателствената съвкупност, като е назначена съдебно-физична експертиза и е изискана справка от [фирма] за разположение на мобилна клетка в [населено място], в близост до [улица].
Ето защо, не може да се възприеме довода за проявена едностранчивост или предубеденост на съда, или на член от състава му в дейността му по събиране, проверка и оценка на доказателствения материал или заинтересованост-пряка или косвена от изхода на делото, което да определя основателността на довода на осъдения за наличие на основания по чл. 29, ал. 2, респ. чл. 31, ал. 2 от НПК за отмяна на присъдата по реда на възобновяването.
В мотивите на присъдата, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът е изложил убедителни съображения, защо не е приел за достоверни обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното производство, относно оспореното от него авторство в извършване на престъплението, като се е позовал не само на уличаващите го обяснения на другия подсъдим от досъдебното производство-Н. Г. Б., дадени пред съдия и приобщени по реда на чл. 279, ал. 1,т.3 от НПК, но и на показания на разпитаните на съдебното следствие свидетели Н. Я., Д. Р., Р. П., Х. Х., И. Р., Е. Б., Р. Н., Д. М., П. Т., К. Д., П. Б.. Всеки един от тях е изложил релевантни към предмета на доказването факти, които не си противоречат, а взаимно се допълват и са пряко относими за установяване на времето, мястото и механизма на престъплението; за начина и реда на провеждане на процесуално-следствените действия-оглед на местопроизшествието и оглед на управлявания през този времеви период от Ч. лек автомобил, както и за откритите в него и иззети веществени доказателства /описани в справката към обвинителния акт/, уличаващи косвено Ч. като автор на деянието.
Показанията на тази група свидетели са съпоставени с показанията на свидетелите В. В. и А. С., подкрепящи тезата на Ч. по оспореното от него авторство на деянието, като първата от тях заявила, че от 23.00часа на 04.06.2012год. до разсъмване на 05.06.2012год. се е разхождала с Ч. по улиците на града и в парка, а вторият свидетел-със самоуличаващите се разяснения, че Ч. не е участвал във взломната кражба, която С. извършил с В. П., подбудени и подпомогнати от Н. Б.. На показанията на втората група свидетели съдът не е дал вяра като изложил подробни съображения, че те са опровергани от останалите събрани и проверени доказателства. Наред с посочените гласни доказателства, не са останали вън от вниманието на съда и останалите писмени доказателства установяващи обстоятелства от кръга на тези по чл. 102 от НПК-протоколите за оглед на местопроизшествие и за оглед на л.а.“марка.“ с рег. [рег.номер на МПС] , заключенията на експертите назначени по делото и от изготвените протоколи за веществените доказателствени средства, събрани чрез използване на СРС, в които са отразени проведените между двамата подсъдими разговори на 31.05.2012год., 03.06.2012год. и 04.06.2012год., относими към подготовката, местонахождението на охраната на обекта, монтажа на касата в шкафа, разположението на камерите в офиса и уговорката им за среща на 04.06.2012год. срещу 05.06.2012год. заедно със свидетелите С. и П..
Всичко изложено сочи, че вътрешното убеждение на Габровския районен съд е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираното деяние. Достоверността на доказателствата е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. В мотивите към присъдата подробно и задълбочено са обсъдени всички събрани доказателства и направените възражения по авторството на деянието. В тази връзка са изложени убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо е направен извода за виновността на Ч.. При това положение, вътрешното убеждение на съда не може да бъде предмет на самостоятелна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон, включително и на чл. чл. 13, 14, 18, 107, ал. 3 и чл. 305, ал. 3 от НПК и поради това доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правата на подсъдимия по чл. 55 НПК, е неоснователен.
От своя страна, по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК въззивният съд е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Той е изложил съображения относно твърденията на осъдения във въззивната му жалба като е била обсъдена позицията му и са посочени основанията, поради които не се възприема.
Оплакването за неправилно приложение на закона се свежда до твърдението, че осъденият Р. Ч. не е извършил престъплението.
При приетите за установени факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът, че се касае за извършено престъпление от осъдения по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, е напълно законосъобразен.
Не е налице и последното от оплакванията на осъдения-за явна несправедливост на наказанието.
От данните по делото /справка за съдимост на т.2, л.219-227 от досъдебното производство/ е видно, че Ч. е осъждан многократно с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер /вън от тези определящи правната квалификация на деянието/, включително с ефективно изтърпяване на наложените му наказания лишаване от свобода. Очевидно, оказаната до този момент спрямо него наказателна репресия не е повлияла към спазването на закона и за превъзпитанието му.Установените и възприети от съдилищата обстоятелства относими за индивидуализиране на наказанието не сочат за нарушение при преценката за тяхното съотношение. В определения размер наказанието съответства на обществената опасност на дееца и на деянието и с него ще се постигнат целите на специалната и генералната превенции. Наказанието на Ч. съответства на изискването за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и не дава основание и за изменение по реда на възобновяването на въззивното решение в желаната от осъдения насока. Ето защо, искането за възобновяване на производството по делото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и с аргумент за обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Р. Ч. за възобновяване на нохд № 1265/2012 год. по описа на РС-Габрово, отмяна/изменяване/ на постановената по него присъда и на решение № 114/16.10.2013год. по внохд № 136/2013год. на Габровския окръжен съд, с което тя е потвърдена
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: