Р Е Ш Е Н И Е                                                             № 379                        София, 26.05.2010 год.                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година, в състав:          Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                                                                      ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                      при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№40 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по чл.295 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Х. А., Т. Г. А., Х. Г. А. и В. Г. А. срещу решение №438 от 16.09.08г. по гр.д. №1461/07г. на Б. окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилно тълкуване от въззивния съд на разпорежданията в саморъчното завещание на Х. А. С. от 08.09.1956г., което стои в основата на възникналия спор за собственост, както и за допуснато нарушение на материалния закон при преценка на валидността на отделни части от това завещание. Освен това - съдът неправилно преценил доказателствата по делото във връзка с изясняване на собствеността върху един от спорните обекти – гараж, за който ответницата Ф противопоставила и възражение за придобивна давност, както и доказателствата, свързани с възражението на другите ответници, че Г. А. е придобил спорните обекти от жилищната сграда по давност, чрез владение, осъществявано от сестра му Ф. Л. Ответникът в производството Й. П. Й. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение №517 от 22.06.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като противоречащо на практиката на ВС и ВКС по чл.20, вр.чл.44 от ЗЗД, във връзка с тълкуване на едностранните волеизявления, каквито са завещанията, както и на практиката по чл.42, б.”в” от ЗН, вр.чл.26 от ЗЗД по въпроса дали са действителни завещания, имащи за предмет несамостоятелен обект на правото на собственост. За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът взе предвид следното: Предмет на делото е иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване правото на собственост върху 1/3 ид.част от дворно място, съставляващо УПИ * от кв.114 по плана на гр. Б. ид.част от сутерен, от втори жилищен етаж и от таван на двуетажната жилищна сграда, построена в мястото, както и 1/3 ид.част от гараж в същото място. Дворното място и цялата жилищна сграда са били собственост на Х. А. С. , който с тайно завещание от 08.09.56г., отговарящо на изискванията на чл.25 от ЗН, е завещал на три от децата си – Д. , Ф. и Н. части от сутерена, от втория жилищен етаж и от дворното място, като изрично е изключил от завещанието сина си Г. , тъй като той е получил своята част от наследството в пари. Малко след завещанието, с нот.акт №75 от 02.11.1956г., Х. А. е продал на трето лице първия етаж от сградата и 60/449 ид.части от дворното място. Впоследствие, през 1995г., дъщерята Ф. Л. построила в мястото процесния гараж. Искът за собственост е предявен от Е. Й. , съпруг на починалата през 1996г. Надежда, който е и неин наследник по завещание, срещу сестра и Ф. , брат и Г. , както и срещу съпругата и децата на Г. – К. , Х. , Т. и В. Искът се основава на завещанието от 1956г. и наследственото правоприемство между Н. В хода на делото ищецът е починал и е заместен от наследника си по завещание Й. Й. Починали са и ответниците Г, като производството е продължило срещу останалите ответници, които са техни наследници. За да уважи изцяло предявения иск, въззивният съд е тълкувал завещателните разпореждания по завещанието на Х. А. от 08.09.1956г. и е приел, че с тях наследодателката на ищеца Н. е получила ½ ид.част от втория жилищен етаж, която следва да се ползва в югозападната му страна, както и мазе, а Ф. и Д. са получили по една стая в югоизток от втория етаж и по една стая в сутерена, а всеки от тримата – по 1/3 ид.част от дворното място. Прието е, че сутеренният етаж според завещанието принадлежи общо на тримата заветници – по 1/3 ид.част. Тъй като претенцията на ищеца е само за 1/3 ид.част от втория етаж, вместо за 1/2 , колкото са действителните му права според съда, искът е уважен само за това, за което се претендира – за 1/3 ид.част от етажа. Прието е за неоснователно възражението на ответниците, че Г. Х. А. е придобил по давност процесния имот, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на чл.68 от ЗС – упражняване на фактическа власт върху имота, който владелецът държи като свой, като владението е явно, непрекъснато и необезпокоявано, в продължение на 10 години. Съдът се е позовал на обстоятелството, че от 1960г., до снабдяването му с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 1995г. Георги не е живял в имота, а освен това е съзнавал, че няма дял в този имот, предвид оставеното от баща му завещание. Приет е за неоснователен доводът, че той е упражнявал владение чрез сестра си Ф. , тъй като няма данни тя да е променила владението си от такова за себе си във владение за брат си Г. Извършваните от него действия по поддръжка на сградата са били по поръка на сестра му Ф. и не могат да се тълкуват като владение на имота за себе си. От друга страна наследодателката на ищеца Н. е владяла своята част от имота, който е ползвала през отпуските си като вилен, а след 1992г. до смъртта си през 1995г. е живяла в този имот. Решението е частично неправилно. Въззивният съд е постановил решението си в отклонение от практиката на ВКС, отразена например в решение №2436/25.07.1996г. по гр.д. №2469/95г. на ІV ГО, че когато завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането, следва да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове – чл.20 от ЗЗД. Препращането към този текст, отнесен към характера на завещанието като едностранно волеизявление, означава, че при тълкуването следва да се търси действителната воля на завещателя, като отделните разпореждания се тълкуват във връзка едни с други и всяко от тях се схваща в смисъла, който произтича от цялото завещание. В конкретния случай, след като завещателят ясно е изразил волята си, че завещава на сина си Д. „ една стая и една кухня от втория етаж, равно на ½ ид.част от същия и ½ ид.част от вестибюла на същия етаж, които стаи граничат с останалите две, дадени на Ф. Х. А. ”, а на Ф. е завещал завещал „една стая и една кухня от втория етаж, равни на ½ ид.част от същия и ½ ид.част от вестибюла на същия, които граничат с останалите две, дадени в дял на Д. Х. А. , намиращи се в югозападната част на сградата”, няма как да се приеме, че е завещал и на дъщеря си Н. ½ ид.част от втория етаж на сградата. Такова тълкуване противоречи на чл.20 от ЗЗД и не държи сметка за това, че никъде в завещателното разпореждане в полза на Н. не е упоменат вторият етаж. След като завещателят не е уточнил на кой етаж се намират завещаните и две стаи и ½ от вестибюл, а е използвал само израза “съставляващи ½ ид.част от целия етаж”, следва да се извърши тълкуване, като се отчете, че това завещателно разпореждане е трето по ред, след разпорежданията в полза на Д. и на Ф. , които изчерпват стаите на втория етаж, а първият етаж очевидно не е бил предмет на завещанието, тъй като не е посочен изрично в него и тъй като след два месеца завещателят го е продал на трето лице, от което следва, че на Н. е завещана ½ от сутеренния етаж. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че при описание на границите на дела на Н. са упоменати като съседи стаите, дадени на Д. и Ф. в сутеренния етаж, отделно от това, което им е дадено на втория етаж. Неоснователно е възражението на ответниците, че завещателното разпореждане в полза на Н. Х. е нищожно поради това, че има за предмет несамостоятелна вещ – сутерен. Това възражение не държи сметка за разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, вр.чл.44 от ЗЗД и предвид волята на завещателя да остави дял от къщата на трите си деца – Д. , Ф. и Н. , нищожността на отделната част би довела до нищожност на цялото завещание. В случая обаче тази хипотеза не е налице, предвид данните по делото, че сградата е строена преди 1956г. и е заварена от С. правила и норми /ДВ бр.75/1959г./. Сутеренът е строен като жилище, тъй като съдържа четири стаи и вестибюл, а освен това се е използвал за жилищни нужди и следователно - може да не отговаря на изискванията на приетите по-късно строителни правила. В този смисъл е и ТР № 96/16.11.1971г. на ОСГК на ВС, с което въззивното решение е съобразено като резултат. Ето защо следва да се приеме, че завещанието, по силата на което Н. е придобила собствеността на ½ ид.част от сутерена, е валидно и следва да бъде зачетено от съда. След смъртта на Н. , собствеността и върху тази идеална част е преминала в нейния наследник по завещание – Е. Й. , а след неговата смърт – в наследника му Й. Й. Доколкото предмет на исковата претенция е установяване на собствеността върху 1/3 ид.част от сутерена, то в тази част искът е основателен и правилно е уважен от въззивния съд. Неправилно на ищеца са признати права върху втория етаж от сградата, в който наследодателката Н не е имала дял, ето защо в тази част въззивното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. По отношение на тавана, който е обща част по предназначение, следва да се имат предвид разсъжденията на настоящия състав за самостоятелния статут на сутерена като жилищен етаж. След като сградата има три жилищни етажа, при образуването на етажна собственост към всеки от тях се припадат по 1/3 ид.част от общите части на сградата, следователно – и от тавана. Наследодателката Н. е получила по завещание ½ ид.част от сутеренния етаж, следователно е станала съсобственик на 1/6 ид.част от тавана. До този размер искът е основателен, а за разликата до 1/3 ид.част, за която е уважен, въззивното решение следва да бъде отменено и искът – отхвърлен. Същото се отнася и за дворното място, имащо характер на обща част по предназначение. От него ищецът има 1/6 ид.част, като собственик на ½ от сутеренния етаж. По отношение на гаража, построен от Ф. Х. в общото дворно място, неправилно въззивният съд е зачел права на ищеца по приращение, при направеното от Ф. възражение за придобивна давност и при данните по делото, че от построяването му само тя е ползвала този гараж, демонстрирайки владението си по отношение на останалите съсобственици. В тази част въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като по отношение на гаража искът бъде отхвърлен изцяло. Обжалваното решение е правилно в частта, с която е прието за неоснователно възражението на ответниците, че Г. Х. А. е придобил собствеността върху процесните имоти по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, като владението е осъществявано от сестра му Ф. Фикия Х. е била съсобственик на спорния имот и в това си качество е упражнявала фактическа власт върху него. Владението и е израз на едно от правомощията и на собственик, а по отношение на частите на останалите съсобственици тя има качеството на държател. Владението съгласно чл.68, ал.1 от ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Давностното владение винаги се противопоставя на собственика на вещта, затова третото лице, чрез което се осъществява това владение, може да бъде само държател, но не и собственикът на вещта. Ето защо е недопустимо Г. да упражнява давностно владение чрез собственика Ф. , а и няма данни тя да е владяла частите на останалите съсобственици за брат си Г. В конкретния случай очакванията на Г. по отношение на имота са свързани не с възможността той да го придобие по давност, а с обстоятелството, че Ф. , Д. и Н. не са имали деца. Като техен брат, Г. е очаквал след смъртта им той или неговите наследници да станат собственици на имота и в този смисъл следва да се разбират свидетелските показания по делото. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение №438 от 16.09.08г. по гр.д. №1461/07г. на Б. окръжен съд в частта, с която искът по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ на Е. П. Й. , заместен в процеса от наследника си Й. П. Й., е бил уважен за втория етаж от процесната жилищна сграда, за разликата над 1/3 до 1/6 ид.част от таванския етаж и от дворното място, както и за гаража в същото дворно място и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ иска по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, предявен от Й. П. Й. от гр. С., ул.”Т” №12, ет.1, срещу К. Х. А., Т. Г. А., Х. Г. А., всички от гр. Б., ул.”В” №14 и В. Г. Х. от гр. Б., бул.”С” №30, ет.2, ап.2, за установяване на собствеността на ищеца върху втори етаж от жилищна сграда, построена в гр. Б., УПИ * в кв.114 по плана на града; на 1/6 ид.част от тавана на същата сграда; на 1/6 ид.част от дворното място, в което е изградена сградата, както и на 1/3 ид.част от гаража в същото дворно място. ОСТАВЯ В СИЛА решение №438 от 16.09.08г. по гр.д. №1461/07г. на Б. окръжен съд в останалата обжалвана част, с която ищецът Й. П. Й. е бил признат по отношение на ответниците К. Х. А., Т. Г. А., Х. Г. А. и В. Г. Х. за собственик на 1/3 ид.част от сутеренен етаж от жилищната сграда, построена в гр. Б., УПИ * в кв.114 по плана на града; на 1/6 ид.част от таванския етаж от същата сграда и на 1/6 ид.част от дворното място. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: