Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие


5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 829

гр.София, 13.12.2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание
на първи декември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при секретаря: Райна Пенкова и прокурора:
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1527/ 2010 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК.
Образувано е по молба на Д. Н. Д. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № ІІІ-85-67 от 22.03.2009 г. по гр.д.№ 3893/ 2008 г. С посоченото решение, по молба на М. А. А.а и А. М. А. против Д. Н. Д., е определен на основание чл.128 ал.1 от СК режим на лични отношения между М. и А. А. и техния внук А. М. М., като бабата и дядото ще могат да вземат детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя и тридесет дни през лятото, по време, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Молителката Д. Д. поддържа, че не й е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата и от останалите документи по делото, нито е била редовно призована за проведеното на 23.02.2010 г. съдебно заседание. Твърди, че е узнала за решението едва след като на 03.06.2010 г. получила нотариална покана от ищците за изпълнение на решението. Заявява, че живее на посочения молбата по чл.128 от СК постоянен адрес – в гр.София, на ул.”Константин И.” № 9 - но че не е търсена на този адрес за да й се връчи призовка по делото. Заявява, че по време на производството е работила в СДВР, което е било известно на ищците, но по месторабота също не е правен опит да й бъде връчена призовка. По този начин молителката поддържа, че е била лишена от възможността да участва в производството по делото и да се защити. При тези доводи е формулирано искане за отмяна на решението със законните последици.
Ответниците по молбата М. А. А.а и А. М. А. оспорват същата. Според тях при призоваването на молителката са изпълнени всички изисквания по чл.47 от ГПК, поради което не можело да се счита, че Д. Д. е лишена от възможност да участва в делото. Претендират молбата за отмяна на влязлото в сила решение да бъде отхвърлена като неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за допустима, но за неоснователна.
Призоваването на Д. Д. от първоинстанционния съд е извършено редовно. Делото е образувано по молба на М. А. А.а и А. М. А. против Д. Д. за определяне на основание чл.128 ал.1 от СК на мерки на лични отношения между А. и техния внук (син на Д. Д. и на починалия син на А.) А. М. М.. В исковата молба адресът на ответника е посочен в гр.София, ул.”Константин И.” № 9 ет.3 ап.10, на който адрес Д. Д. не спори, че живее и е живяла по време на производството. С определение от 18.12.2008 г съдът е разпоредил на Д. да се връчат преписи от молбата и доказателствата. Призовката, с която книжата са изпратени, е върната от длъжностното лице по призоваването в цялост с отбелязване, че не е намерено на кого да бъде връчена след посещения на 29.12.2008 г., на 14.01. и на 25.01.2009 г. и че в пощенската кутия е пуснато обявление по чл.47 ал.1 от ГПК. По указание на съда А. са представили удостоверение от СДВР, видно от което постоянният и настоящият адрес на Д. е същият – ул.”Константин И.” № 9 в гр.София. Съдът е разпоредил ново призоваване на Д. – от постоянния адрес а и по месторабота, като охрана на Б.. Първата призовка е върната в изцяло с удостоверяване от длъжностното лице, че адресът е посетен на 23.04, 07.05 и 14.05.2009 г. и след като не е намерено лице, което да получи съдебните книжа, е залепено уведомление на входната врата и е пуснато съобщение в пощенската кутия. Призовката по месторабота е върната в цялост с удостоверяване, че в Б. не работи такова лице. Въз основа на тези данни съдът е назначил на Д. особен представител на разноски на А. и е връчил нему преписи от съдебните книжа, призовал го е за съдебно заседание и го е уведомил за постановеното решение.
Видно от изложеното, първоинстанционният съд е процедирал изцяло в съответствие с правилата на ГПК за призоваване на физически лица. На посочения в молбата на А. адрес на Д. съобщението не е могло да бъде връчено нито лично на адресата, нито на друго лице (чл.45 и чл.46 от ГПК) при трикратни посещения на адреса в рамките на повече от един месец. При действието на отменения ГПК съдебната практика изискваше посещенията да са извършени по различно време и това да бъде удостоверено от длъжностното лице. В случая призовкарят не е посочил в кои точно часове на денонощието е търсил призоваваното лице, обаче съдът приема, че при действащият ГПК това не е от значение, за да се направи извод за невъзможност за откриване на адресата. Такава е налице когато призовкарят е посетил адреса три пъти в период от около месец и се е опитал да връчи призовката, но не е успял. Не е необходимо това да е ставало по различно време, тъй като пускането на уведомление в пощенската кутия и залепването му на вратата са достатъчна гаранция, че адресатът, при проявена минимална грижа, може да получи копие от изпратените му книжа. По чл.50 от ГПК (отм.) неоткриването на ответника на адреса имаше за последица призоваването му с Д. вестник, т.е. призоваване без никакви действителни гаранции, че адресатът ще узнае за него, поради това изискването адресът да е посещаван по различно време беше оправдано. При действащия ГПК гаранциите, че ответникът ще научи за образуваното срещу него дело поради залепване на уведомление на входната врата и пускането му в пощенската кутия, са значително увеличени, поради което пред длъжностните лица по призоваването не следва да се поставя изискването да са търси адресата по различно време. Достатъчно е да са го търсили в три различни дни в рамките на един месец и да не са го открили – него или лице, което да е съгласно да получи призовката съгласно чл.46 от ГПК.
В конкретния случай призовкарят е удостоверил, че не открива ответника или лице, което да е съгласно да получи призовката, при посещенията си на адреса на 29.12.2008 г., на 14.01.2009 г. и на 25.01.2009 г. Поради това същият е залепил уведомление и е пуснал в пощенската кутия съобщение по чл.47 ал.1 от ГПК. Д. не се е явила да получи книжата, съответно съдът е изискал справка за постоянният и настоящият й адреси (чл.47 ал.3 от ГПК). Въпреки че от тази справка е видно, че постоянният (той е и настоящ) адрес на Д. е този, на които вече е търсена от призовкаря, съдът не се възползвал от възможността да счете Д. за редовно призована, а е изпратил ново уведомление на същия адрес. Отново след като е търсена в три различни дни (на 23.04.2009 г., 07.05.2009 г. и 14.05.2009 г.) и не е намерено лице, което да получи призовката, длъжностното лице е залепило (и пуснало в пощенската кутия) обявление по чл.47 ал.1 от ГПК. След като Д. не се е явила да получи съдебните книжа, съдът й е назначил представител за сметка на А. (чл.47 ал.6 от ГПК) и е извършил връчването нему.
При изцяло спазена процедура по чл.47 от ГПК молителката няма основания да твърди, че е лишена от възможността да участва в производството по делото. Длъжностното лице по призоваването е направило всичко зависещо от него за връчване на съдебните книжа, като е търсило шест пъти молителката и не е успяло да връчи лично или на друго лице призовката. Съответно оставено е съобщение в пощенската кутия и на вратата на жилището, с което изискванията на процесуалния закон са изпълнени, а обстоятелството, че молителката не се е явила да получи съдебните книжа, не може да е основание за извод, че са нарушени правата й в процеса. Твърденията, че длъжностното лице по призоваването не си е изпълнило задълженията, са неоснователни, тъй като друго следва от писмено удостовереното от това длъжностно лице. Касае се за официален документ, чиято неистинност не е установена и поради това съдът е длъжен да счете удостовереното от длъжностното лице за вярно.
Що се касае до доводите, че ответницата е призовавана неправилно по месторабота – в Б., докато в действителност тя е била на длъжност в СДВР, те са ирелевантни. За съда не съществува задължение да издирва местоработата на страните и да ги призовава по нея, съответно неуспешният опит за извършване на такова призоваване не може да бъде основание за извод, че страната е лишена от възможност да участва в производството по делото.
С оглед тези мотиви твърденията за наличие на предпоставките по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК са неоснователни и не могат да бъдат уважени. Молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При това положение ответниците имат право на разноските по делото и са поискали присъждането им. При липса на доказателства за направени разходи в производството пред ВКС обаче, произнасяне в тяхна полза не може а има.
По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Н. Д. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № ІІІ-85-67 от 22.03.2009 г. по гр.д.№ 3893/ 2008 г.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: