2 гр. д. № 1453/2010 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 472 София, 25.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на 22 ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1453/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от [община] срещу решение № 1125 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 943/2010 г. на Пловдивски окръжен съд. К. довод е за недопустимост на решението, като постановено по непредявен иск. По същество на спора се поддържа, че ищците не се легитимират като собственици на имота на основание давностно владение осъществявано от 1994 г. до предявяване на иска, тъй като за времето до 21.11.1997 г.(влизане в сила нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ) този придобивен способ е неприложгим по отношение на имоти частна общинска собственост. Твърди се и това, че имотът не е реституиран на ищците по реда на ЗСПЗЗ, поради това че е постановено нищожно решение с оглед датата на издаването му – тя предхожда датата на заявяване искане за възстановяване на имота. Срещу решението е подадена касационна жалба от ищцата Д. А. в частта, с която искът е отхвърлен за част от имота, по съображения, че върху тези части е осъществено обществено мероприятие, което е пречка по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за реституция. С определение № 641 от 24.06.2011 г. въззивното решение е допуснато до касационна проверка относно разрешения с него въпрос за правната квалификация на предявения иск. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Срещу [община] е предявен установителен иск за собственост от Д. Д. А., Ц. Т. Д. и Н. Д. Д., наследници на Д. Н. Д. с искане да се установи, че те са собственици на УПИ ІХ-129 и УПИ VІІІ-138, отредени за части от техния собствен имот, съставлявал нива с площ от 3000 дка, заснета с пл. № 179, в кв. 141 по кадастралния плана на [населено място] от 1966. В хода на процеса са починали ищците Ц. Д. и Н. Д. и са заместени в процесуалното правоотношение от Д. А., тяхна наследница. Правният интерес от иска е основан на това, че тя е собственик на имотите на основание наследяване и давностно владение. Относно легитимацията си на собственик ищцата е поддържала, че имотът е придобит от наследодателя Н. Д. на основание договор за покупко продажба, сключен 1922 г. Този факт е останал недоказан. Косвено доказателство, че той е бил носител на правото на собственост върху имота е влязло в сила решение, постановено на 19.01.1959 г. по гр. д. № 502/1958 г. на РС-Левски, с което е уважен предявен от наследодателите Д. и Г. Н. ( синове на Н. Д.) срещу Р. и Д. С. и С. К. ревандикационен иск за имот - нива с площ от 3 дка в м. Б.” в землището на [населено място] ( К.) индивидуализиран с три граници. С приета техническа експертиза и с писмени доказателства е установено, че в разписния списък към проекта за регулационен план от 1966 г. имот пл. № 179 е записан на наследодателите на касаторката. В хода на производството ищцата е установила и това, че е заявила имот пл. № 176 за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. С решение № 31 от 13.01.1992 г. ПК е признато правото на възстановяване на нива с площ от 3 дка, в м. „Б.”, в землището на [населено място], която не е индивиуализирана с граници. През 1994 г. Д. А. се е позовала на давностно владение и снабдила с нот. акт № 127 , т. І от 1994 г. съставен по реда на обстоятелствената проверка за собственост на имот пл. № 179, в кв. 141, за който е отреден парцел ІІІ. В акта имотът не е индивидуализиран с граници и актуалното му регулационно състояние. При съставянето му е представено удостоверение, издадено от кмета на общината на 18.03.1994 г., в което е удостоверено, че имот пл. № 179, в кв. 141 по плана на [населено място] не е общинска собственост, тъй като е възстановен с решение № 31/3613 от 1994 г. на ОСЗ на наследниците на Д. и Г. Д.. По делото е установено, че имот пл. № 179 е бил отчужден от АПК за обществено мероприятие със заповед № 233 от 10.03.1980 г., което не е реализирано. С приета техническа експертиза е установено, че по действащия план от 1997 г. в рамките на имот пл. № 179 по плана от 1966 г. попадат УПИ ІХ-129 и УПИ VІІІ-138, останалите части от имота са усвоени за улици – 838 кв. м. и придадени към съседни парцели - 190 кв. м. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че предявеният установителен иск за собственост намира правно основание в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като следва да се установи дали имотът подлежи на възстановяване по този закон в полза на ищцата. Приел е, че са били налице предпоставките на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имота. След като е взел предвид и настъпилите регулационни промени е намерил, че отчуждаването е запазило действие по отношение на частите от имота, усвоени за улици и придадени по регулация, а възстановяването е настъпило само по отношение на останалата площ от имота урегулирана в два УПИ, върху които не е проведено мероприятието, за които са били отчуждени. С тези правни изводи е уважил иска. Неправилно съдът е определил правната квалификация на предявения иск като такава по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Този иск е способ за установяване на вещни права към минал момент, този на включването на имота в ТКЗС. Той е средство за защита между правни субекти, които заявяват конкуриращи се придобивни основания за собственост на един и същи имот към този предходен момент. Касаторката, а преди това неследодателите й, са поддържали, че са собственици на имота към момента на предявяване на иска, като са се позовали на давностно владение и наследяване, а в хода на процеса и на земеделска реституция. Ответникът по иска не е противопоставил права върху имота, предхождащи момента на включването му в кооперативното стопанство. Твърдял е че е основанието за записване на имота като общински е отчуждавеното му за обществено меропирятие през 1980 г., т. е. след като имотът е бил внесен в ТКЗС. Съобразно това предявеният иск е установителен за собственост на имота към момента на предявяването му и правното му основание е по чл. 97, ал. 1 ГПК отм., но действал към датата на предявяването му. Като се е произнесъл по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът е постановил недопустимо решение, което е основание за обезсилването му и връщане на делото за постановяване на друго по предявения иск. При постановяване на решението следва да бъдат съобразени и указанията на ВКС дадени с предходното решение, постановено по гр. д. № 646/2009 г. на І г. о. По изложените съображения и на осн. чл. 293, ал. 4, във р. с чл. 270, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1125 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 943/2010 г. на Пловдивски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски ОС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: