Ключови фрази
Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * достоверност на свидетелски показания * протокол за оглед на местопроизшествие * опасна зона на движение и спиране * причинно-следствена връзка

Р Е Ш Е Н И Е

№. 58

С о ф и я , 3 февруари 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 я н у а р и 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ПЛАМЕН ПЕТКОВ

при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 648/2010 година.

Производството е по жалба на защитника на подсъдимия Б. Е. Ц. от Нови И. адв.Г.Д. от САК срещу въззивно решение № 218/12.07.2010 г., постановено от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 340/2010 г. с наведени доводи за наличие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, като се иска отмяната му и оневиняване на подсъдимия по предявеното му обвинение, алтернативно намаляване на размера както на кумулативно наложените му наказания, така и размера на присъдените на пострадалите обезщетения за причинените им неимуществени вреди.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
В производството пред ВКС оплакванията се поддържат от защитника на подсъдимия адв.Г.Д. от САК.
Частните обвинители и граждански ищци Ст.Г., Гр.Д. и Е.Д., чрез повереника си адв.Б.Р. от САК молят въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 117/26.03.2010 г., постановена по НОХД № 3985/2009 г. на Софийски градски съд подсъдимият Б. Е. Ц. от С. е признат за виновен в това на 01.07.2008 г. в С., при управляване на МПС – “Ф. В.” с рег.№ С-14-90-НК, да е нарушил правила за движение по пътищата и по непредпазливост да е причинил смъртта на 76-годишния С. Г. Д. от С. - престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
С присъдата са уважени предявените от пострадалите С. Г. – бивша съпруга и от синовете на починалия С. Гр.Д. – Г. Д. и Е. Д. граждански искове за причинените им неимуществени вреди от престъплението, като подсъдимият е осъден да им заплати съответно 50 000 лв на първата и по 40 000 лв на останалите двама, като исковете в останалите им части до пълните предявени размери от по 100 000 лв са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са и направените от тях разноски по делото.
Недоволни от присъдата, частните обвинители и граждански ищци чрез повереника си адв.Р. са я атакували заради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и заниженост на присъдените им обезщетения с искане за изменяването й със завишаване на размера на наказанието, както и за уважаване на исковете в пълния им предявен размер.
Срещу присъдата е била подадена от двама от защитниците на подсъдимия адв.И.С. и адв.Кр.Г. от САК въззивна жалба с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, заради явната несправедливост на наложеното на подзащитния им наказание и високия размер на присъдените на пострадалите обезщетения с искания за отмяната й и след събиране на нови доказателства – постановяване на нова оправдателна присъда, съответно отхвърляне на предявените срещу него граждански искове за обезвреда от наследниците на починалия пешеходец.
С въззивно решение № 218 от 12.07.2010 г. Софийски апелативен съд коригира обжалваната присъда, признавайки подс.Ц. за невинен при осъществяване на престъплението по транспорта да е допуснал и нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и го оправдава по това обвинение, като потвърждава същата в останалата част.
Бланковата касационна жалба на защитника на подсъдимия адв.Г.Д. визира неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание с искания за постановяване на решение за пълното му оневиняване по обвинението, алтернативно за изменяване на въззивния съдебен акт с намаляване на размера на наложените наказания и на присъдените срещу него обезщетения на пострадалите.
В допълнение към жалбата се навежда и касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения както на досъдебното производство, така и от двете инстанции по фактите, като се настоява алтернативно за оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане от “СГС или САС и/или намаляване на наказанието и размера на гр.искове”.

Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка и като такава за допустима, като разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, освен че не е своевременно заявено с касационната жалба (която определя обсега на касационната проверка), но и наведените едва в допълнението към нея за първи път доводи в негова подкрепа не държат сметка както за проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие, така и за изложените от нея съображения относно изведените правно релевантни факти и по всички оплаквания на защитата за неправилност на първоинстанционната присъда. Уважавайки искането на защитниците на подсъдимия за допускане на допълнителни задачи на КМАТЕ, съдът наново е проверил твърденията на последния и на св.М. за мястото и механизма на ПТП, като с основание се е доверил на показанията на св.Ц. и св.Г.. Експертите от КМАТЕ убедително са защитили изводите си за скоростта на управлявания от подс.Ц. автомобил в момента на удара в пешеходеца, движението му в лентата за насрещно движещите се МПС, видимостта, която е имал към навлезлия в пътя пешеходец и възможността да намали скоростта и дори да спре, като го предпази от нараняване. Те са анализирали както данните от протокола за оглед на местопроизшествието и данните за причинените на пострадалия травми, така и показанията на св.М. и обясненията на подсъдимия и са отрекли промяна на заключението си заради последните. Съдът на свой ред ги е обсъдил помежду им, свързано и с останалите доказателства и доказателствени средства, като аргументирано не е възприел поднесената от жалбоподателя теза. Дори и св.М., в чиито показания защитата търси подкрепа, е изяснил, че не е спирал рязко и изненадващо за подсъдимия при опасността от започналия пресичането пешеходец, с което да го е принудил да премине в насрещната лента за движение, а го е възприел като изпреварващ го автомобил. Освен видимостта към пешеходеца и достатъчното отстояние от него за намаляване до безопасна скоростта си на движение, подс.Ц. не се е съобразил и със звуковия сигнал, който св.М. подал за сигнализиране пешеходеца за приближаването им към него. Именно следствие внимателния и обективен анализ на доказателствената маса съдът е извършил корекция във фактическата обстановка, възприета от градския съд, изяснявайки къде е било мястото на съприкосновение между пешеходеца и автомобила на подс.Ц., разположението му спрямо автомобила на св.М., наличието или не на кръстовище и очертана или мислена пешеходна пътека, дало му възможност да направи верни правни изводи за допуснатите от жалбоподателя нарушения на правила за движение в пряка причинна връзка с причинения съставомерен вредоносен резултат. Той е дал отговор на всички наведени му от защитата доводи, като в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. Съществените за казуса факти са извлечени по надлежния процесуален ред, без да има превратно ценени или игнорирани доказателства, още по-малко да е правил изводите си по предположения или да е допуснал или неотстранил процесуални нарушения от досъдебното производство, с което да е ограничил правото на защита на подсъдимия да докаже невинността си. Не е налице основание по чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
В рамките на законосъобразно установените факти законът е приложен правилно. Съдът е оправдал подс.Ц. за нарушение на изискването по чл.119 от ЗДвП за намаляване на скоростта при наближаване и преминаване през пешеходна пътека, при данните за липса на налична и сигнализирана такава. И ако прокуратурата е свързала това нарушение на ЗДвП с нарушението на чл.16, ал.1, т.1 от закона, забавената му реакция при достатъчна видимост към пешеходеца и отстояние от него повече от опасната му за спиране зона съдът с основание е свързал с нарушение на общото правило по чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, тъй като е имал задължението както своевременно да го види, така и техническата възможност да намали скоростта си на движение и дори да спре, но да пропусне преминаването на пешеходеца и през лентата за насрещно движещите се МПС, с което да го предпази от увреждане именно в тази лента. Тези обстоятелства са изложени в обстоятелствената част на обвинението и по тях той се е защитавал. Вместо това Ц. е продължил движението си напред с отклоняване на автомобила наляво, преминавайки покрай пешеходеца и засягайки го с дясното огледало на колата с причиняването му на редица телесни увреждания, след което е реализирал излизане от пътя вдясно с удар в стълб и крайпътната табела и след ново пресичане на пътното платно – установяване вляво в канавката на пътя по посока на движението си на повече от 100 метра след местопроизшествието. Св.М. е изяснил в какво състояние е бил подсъдимия, което е изключило възможността да окаже помощ на пострадалия пешеходец и да ползва намалената отговорност по чл.343а от НК. От друга страна, компетентните заключения на експертите-медици са обусловили пряката причинна връзка между телесните увреждания на С.Д., наложили няколко оперативни намеси за възстановяване на счупените кости и засегнати коремни органи, с развитие на застойна бронхопневмония за този възрастен човек, довело до фаталния за него изход от проведеното му лечение. Или, при категоричните изводи за допуснати нарушения на правила за движението от страна на водача Ц. в пряка причинна връзка с причиненото от него ПТП и уврежданията на пешеходеца С.Д., както и че смъртта му е пряка и непосредствена последица от тези му увреждания при ПТП, то съдът законосъобразно е приел, че са налице всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК, за което престъпление е признат за виновен и осъден. Поради това, основателно е отхвърлено възражението на защитата на жалбоподателя деянието да се явява за него случайно по смисъла на чл.15 от НК и няма как да бъде уважено искането за отмяна на обжалваното решение и оневиняването му за допуснатото ПТП и последвалата смърт на пострадалия. Не е налице касираното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК.
Последното касирано основание е това по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК – за явна несправедливост на кумулативната санкция, наложена на жалбоподателя. Неоснователно се претендира смекчаването й поради отпадане на едно от инкриминираните му нарушения, тъй като макар и при липса на пешеходна пътека, той е следвало да съобрази скоростта си на движение с пресичащия пешеходец, към когото е имал видимост от около 80 метра и за намаляването й, дори спиране е имал пълната техническа възможност, при опасна зона от 55 метра за спиране при минимум 70-те км в час, с каквато скорост се е движел към момента на удара. От друга страна, макар пострадалият С.Д. да е бил след ПТП в сравнително “добро състояние” (според св.Ц. и св.Г.), нараняванията му са били сериозни, наложили са няколко оперативни намеси, като възрастта му си е казала думата и организмът му не е могъл да понесе усложненията при лечението му. Съдът е бил впечатлен с основание от безотговорността на водача Ц. през последните 4 години преди злополучното ПТП, през което време е бил многократно наказван за сериозни нарушения на правилата на ЗДвП, често свързани с неразумно кормуване с превишена скорост, за което е бил лишен от 70 контролни точки (при 39 по контролен талон), заради което е следвало да бъде лишен и от правоуправление. Поради това съдът обосновано е заключил, че като водач на МПС, с поведението си на пътя той е представлявал потенциална опасност за останалите участници в движението и деянието му е логична последица от него, а в случая по щастлива случайност не са били увредени и други МПС и лица. И понастоящем не може да се направи извод, че той си е извел поука от случилото се, което би могло да се счете като начало на превъзпитанието и поправянето му и да наложи преразглеждане на въпроса за тежестта на наложената му санкция. ВКС намира, че в този й размер тя следва да осъществява спрямо него своята възпираща роля и го накара да преосмисли поведението си на пътя, поради което следва да бъде потвърден изводът на въззивния съд, че няма основание за смекчаването й чрез намаляване както на наказанието лишаване от свобода, при приложението на чл.66, ал.1 от НК, така и на санкцията по чл.37, т.7 от НК – лишаването му от правоуправление за един по-продължителен период от време. Не е налице и основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за изменяване на обжалваното решение.
Законосъобразна последица от осъждането на жалбоподателя за престъплението по транспорта е и осъждането му за обезвреда на пострадалите от смъртта на пешеходеца бивша негова съпруга и синове. Съдът е обсъдил наново обема и степента на претърпените от тях морални вреди от загубата му и съобразно разпоредбите на чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД се е съгласил с присъдените им от първостепенния съд обезщетения. Те са съобразени и с практиката на съдилищата, отразяваща и икономическата ситуация в страната. Починалият пешеходец, макар и на възраст, е бил достатъчно жизнен, за да се приеме смъртта му като сериозна загуба за тях от морално естество. Няма основание за намаляване на присъдените обезщетения, а и в жалбата и допълнението към нея не се развиват каквито и да е доводи за неправилност на решението в тази насока. И в тази му част атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218/12.07.2010 г., постановено от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 340/2010 година.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :