РЕШЕНИЕ N 244   София, 21 май 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май.............................…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев...........................                                                                              Татяна Кънчева......................... при секретар..............…...........Н.Цекова............................................и в присъствието на прокурора.............…...........А.Лаков....................................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 221/2009 година. Чрез защитника си подсъдимият П. Д. Ч. е подал касационна жалба против въззивно решение № 8 от 13.03.2009 г. по в.н.о.х.д. № 8/2009 г. на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 70 от 10.10.2008 г. по н.о.х.д. № 70/2008 г. на Софийския военен съд. В жалбата са развити доводи за допуснати съществени процесуални нарушения (чл. 14, ал. 1 и чл. 339, ал. 2 НПК) при анализа на доказателствените материали и неправилно прилагане на закона. Твърди се, че някои релевантни към предмета на делото доказателства са обсъдени превратно, а други – изцяло са игнорирани. Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С подлежащото на касационна проверка решение е потвърдена присъда, с която подсъдимият П. Д. Ч. е признат за виновен в това, че като редник от Българската армия на 01.01.2008 г. около 02.10 часа в телевизионната зала на база “Инвикта” в Афганистан извършил насилствено действие по отношение на военно-длъжностно лице при изпълнение на военна служба – началника си лейтенант К. Л. А. , като му нанесъл удар с ръка (шамар) в областта на лицето, поради което и на основание чл. 377, ал. 1, алт. 1 и алт. 2 във вр. с чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода при отлагане на изпълнението на това наказание за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Касационната жалба е основателна. От фактическа с. с първоинстанционната присъда подсъдимият П е бил осъден за това, че по времето и на мястото, посочени в обвинителния акт, е ударил шамар на началника си К. А. при осъществяване на функциите му като дежурен офицер в база на българската армия в Афганистан. В хода на целия процес подсъдимият е отричал авторството на такова деяние. По повод на същия случай въз основа на резултатите от вътрешна проверка е бил отзован, но не за извършено насилствено действие, а за употреба на алкохол и неподчинение на заповед. Възраженията на защитата пред втората инстанция са се свеждали до липсата на обективност при анализа на доказателствата в подкрепа на обвинителната теза и игнориране на показанията на свидетелите М. Въззивният съд не е изпълнил надлежно задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК да отговори на тези доводи чрез обсъждане на събраните материали всестранно и според действителното им съдържание, така както се изисква за правилното формиране на вътрешното съдийско убеждение съгласно чл. 14, ал. 1 НПК. В мотивите на подлежащото на касационна проверка решение се съдържа абсолютно невярното съждение, че възраженията на подсъдимия са се основавали “само и единствено на неговите обяснения”. Вярно е обратното – че обвинението се е основавало изключително на показанията на пострадалия – св. А. Наистина, непосредствено след инцидента последният е споделил с други военнослужещи, че е бил ударен от Ч. с шамар по лицето, но при положение, че никой от тях не е забелязал видими следи от такъв удар, не може да се приеме наличието на различен информационен източник. При създалата се процесуална ситуация въззивният съд е трябвало да подходи много по внимателно към показанията на свидетелите Д, защото само на тяхната основа може да се съпоставят и преценят от гледна точка на достоверност взаимно изключващите си твърдения на подсъдимия и свидетеля А, който се явява пострадал според обвинението. Няма никакво съмнение, че св. М е присъствал на инцидента, но като непосредствен очевидец в никакъв случай не е подкрепил обвинителната теза.становил е само повода за напрежението между страните в конфликта като е допуснал подсъдимият да е “закачил” пострадалия, но такова действие очевидно не съответства на удар с ръка по лицето (шамар), каквото е фактическото твърдение на обвинителната власт. Въпреки това въззивният съд е приел, че показанията на посочения свидетел подкрепят обвинението. Още по сериозно внимание са заслужавали показанията на св. Н, за който не е имало повод да бъде подозиран в някакво пристрастие срещу пострадалия. Тук е мястото да се отбележи, че в мотивите на проверяваното решение тези показания са отразени превратно – в полза на обвинението, но в разрез с действителното им съдържание. Въззивният съд безкритично се е съгласил с констатацията на първата инстанция, че свидетелят е влязъл в телевизионната зала, в която се е развил инцидента, привлечен от шума от възникналия преди това скандал по повод на включването на телевизора от св. А, последвано от негативната реакция на подсъдимия Ч, изразила се в изключване на приемника. С други думи прието е, че св. Н не е присъствал в помещението при осъществяване на инкриминираното деяние, поради което не е могъл да го възприеме със сетивата си. Не това обаче следва от твърденията му, отразени в първоинстанционния съдебен протокола от 16.07.2008 г. Свидетелят ясно е заявил, че е влязъл в телевизионната зала “веднага след” св. А, забелязвайки че е “настръхнал”, с цел да попречи на “евентуални противоречия”. Твърдял е също така, че тогава е чул думите “искам да гледам телевизия”. Ако казаното от Н. пред съда е вярно, то излиза, че същият е присъствал в помещението още към възникването на повода за конфликта. Следователно не би могъл да не стане очевидец на последвалите събития, в рамките на които според прокуратурата е било извършено и инкриминираното деяние. Констатираните пороци при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно правно-релевантните факти обуславят отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Необходимо е обективната истина да бъде разкрита чрез допълнителен подробен разпит на свидетелите М, за да може на тази основа да се прецени коя от двете противоположни тези (на обвинението и на защитата) във връзка с авторството на деянието е по достоверната. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 8 от 13.03.2009 г. по в.н.о.х.д. № 8/2009 г. на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 70 от 10.10.2008 г. по н.о.х.д. № 70/2008 г. на Софийския военен съд. ВРЪЩА делото на Военно-апелативния съд на Република България за ново въззивно разглеждане от друг негов състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.