3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 43 София, 21.01.2013 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч.т.дело № 602/2012 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. Т.„ [населено място], Област Стара З. срещу определение № 97 от 17.05.2012 г. по ч.гр.д. № 201/2012 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане № 140 от 26.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 155/2012 г. на Радневския районен съд, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 18 583 лв. по запис на заповед от 22.03.2010 г. срещу Г. Б. Г.. В частната касационна жалба са въведени доводи за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения. В изложението по чл.280, ал.3, т.4 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Налице ли са предпоставките за частично уважаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК – запис на заповед, в който има дописване на втори издател, след като са налице формалните изисквания за редовност по ТЗ на записа на заповед по отношение на издателя й”. Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт. В съобразителната част на обжалваното определение е застъпено становището, че поради недопустимо според разпоредбите на ТЗ дописване върху менителничния ефект, процесният запис на заповед е недействителен. Изложени са съображения, че макар и да е редовен по отношение на Г. Б. Г. като първоначален неин издател, обстоятелството, че под текста на този документ е извършено дописване с друг почерк, при което е посочен и втори издател, без по отношение на това лице да са налице необходимите реквизити на този формален акт, то това дописване отнема изцяло, а не само частично менителничния му ефект. ВКС - ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационни основания, приема следното: Производството по делото е образувано по заявление за издаване на основание чл. 417, т. 9 ГПК на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед от 22.03.2010 г., издаден от Г. Б. Г. в полза на настоящия жалбоподател за сумата 18 583 лв. с падеж 22.03.2012 г. Обстоятелството, че под текста и подписа на първоначалния издател е дописано името на друго лице, посочено като втори издател на менителничния ефект, според настоящия състав не обуславя извод за неговата недействителност. Допълнителните вписвания в един вече издаден и придобит от първия кредитор ефект се отразяват на действителността му само когато с тях се внасят промени в неговото съдържание, като се изменят вписаните реквизити или се заличават такива. Дописванията, направени от различно от издателя лице, с което е изразена воля за солидарно с него поемане на менителничното задължение, било като втори издател или като авалист, не увреждат менителницата, тъй като с тях не се засягат реквизитите й. Отделен е въпросът дали е допустимо по аналогия на менителницата, като платец в записа на заповед да бъде посочено повече от едно лице, но този въпрос не е предмет на настоящето питане и не следва да бъде обсъждан. По изложените съображения настоящият състав приема, че след като с посочената дописване не поставя в зависимост самото съществуване на даден реквизит на записа на заповед, то тя не отнема менителничния му ефект, както неправилно е приел въззивния съд. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение и същото да бъде отменено, както и оставеното с него в сила разпореждане на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу издателя на процесния запис на заповед, като се постанови издаването й, както и изпълнителен лист за посочената в заявлението сума. Водим от горното и на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 417, т. 9 във вр. с чл. 418 от ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 97 от 17.05.2012 г. по ч.гр.д. № 201/2012 г. на Старозагорския окръжен съд в обжалваната му част. ОТМЕНЯ определение № 97 от 17.05.2012 г. по ч.гр.д. № 201/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, както и потвърденото с него разпореждане № 140 от 26.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 155/2012 г. на Радневския районен съд в частта, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Г. Б. Г. за сумата 18 583 лв. по запис на заповед от 22.03.2010 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Г. Б. Г. от [населено място], [община] да заплати на П. Г. Т. от [населено място], [община] сумата 18 583 /осемнадесет хиляди, петстотин осемдесет и три/лв. по Запис на заповед от 22.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 2 171.66 лв. ВРЪЩА делото на Районен съд – [населено място] за изготвяне на Заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: