О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 219 [населено място], 22.03.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 4772/2019год. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ’’Български имоти корпорация” ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица], ет.4, ЕИК[ЕИК], представлявано от едноличния собственик Д. Б. Д., подадена чрез пълномощника адв. Н. Х. Ц., съд. адрес: [населено място], [улица], ет.4, срещу въззивно решение № 2096 от 15.08.2019г. по в.т.д.№ 6202/2017г. на Софийския апелативен съд- ТО, 3 - ти с-в, с което е обезсилено решение № 1429/17.07.2017г., постановено по т. д. № 5597/2015г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която СНЦ“ Съюз на българските журналисти“ е осъдено да заплати на „Български имоти корпорация” ЕООД на основание чл.59 ЗЗД сумата 619 415, 98лв. – вземане за неоснователно обогатяване за извършени от „Български имоти корпорация” ЕООД за периода януари 2008г. – май 2010г. подобрения в собствения на СНЦ“СБЖ“ недвижим имот, представляващ „Международен дом на журналиста“, находящ се в к.к. Златни пясъци, прекратено е производството в тази част и „Български имоти корпорация” ЕООД е осъдено да заплати на СНЦ“ Съюз на българските журналисти“ сумата 65055,,87лв. - разноските за двете инстанции. С определение № 108 от 29.04.2020г. съдебният състав е приел, че въпросът, повдигнат от касатора с представеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по настоящето дело, се включва във въпросите, предмет на образуваното тълкувателно дело № 2/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС, а именно : „1. При направено възражение за прихващане (съдебна компенсация) от кой момент се считат погасени двете насрещни вземания, когато едно от тях или и двете са спорни/неликвидни, респ. от кой момент поражда действие съдебното възражение за прихващане?; 2. При произнасяне на съда (с уважаване, съотв. отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска? и 3. При уважаване на възражението в хипотезата на т. 2 може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес? “ Като е съобразил изложеното, ведно с обстоятелството, че тълкуването, което ще бъде дадено, ще е задължително за настоящия съдебен състав, съдът е спрял производството по гр. д. № 4772/2019г. на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение, до приключване на производството по тълкувателно дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Към настоящия момент пречката за движение на делото е отпаднала. На 18.03.2022год. е обявено решение № 2/2020 на ВКС – ОСГТК по т.д. №2/2020г. и производството по делото следва да бъде възобновено. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и за необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на претенцията. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. Касаторът поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с въпроса : „При възражение за прихващане (ВП), при което вземането на ответника надхвърля иска на ищеца, формира ли се сила на пресъдено нещо върху разликата в повече?“.За да обоснове наличието на основанието за допускане касаторът посочва, че наличната съдебна практика е както непълна, така и неправилна. СНЦ“ Съюз на българските журналисти“ в представен писмен отговор чрез адв. Г.Г. от САК, взема становище , че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима. За да обезсили първоинстанционното решенние и да прекрати производството по иска, въззивният съд е приел, че влязлото в сила съдебно решение формира сила на присъдено нещо само по спорното право, предмет на иска, и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане, като когато насрещното вземане на ответника е по-голямо по размер от вземането, предявено от ищеца, то се смята за съдебно признато или отхвърлено не до размера на ищцовото вземане, а до пълния си размер, поради което и нов процес за разликата е недопустим. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият от касатора въпрос обуславя решението. Противоречието в практиката на ВКС по същия е преодоляна с постановеното тълкувателно решение. Съгласно задължителните му постановки :“ 1. При уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. 2. При неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното решение установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако възражението е неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост. При уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим за прихващането. При непогасена горница, решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са породили вземането. 3. При уважено възражение за прихващане в случаите по т. 2 е допустимо в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък 10 от своето вземане. По новия иск съдът е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила решение относно фактите, които са породили вземането.“ Зачитайки задължителното действие на тълкувателното решение, настоящият състав е длъжен да приеме, че обжалваното не е съобразено с така извършеното нормативно тълкуване на разпоредбата, приложена от въззивния съд (чл. 298, ал. 4 ГПК). Предвид това се обосновава извод, че са налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с повдигнатия от касатора въпрос и касационният контрол следва да се допусне. По горните съображения съдът О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.дело № 4772/2019г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2096 от 15.08.2019г. по в.т.д.№ 6202/2017г. на Софийския апелативен съд- ТО, 3 - ти с-в. УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 16701,98лв., както и че при неизпълнение в срок на дадените указания касационната жалба ще бъде върната, а производството прекратено. След изтичане на срока при изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, а в случай на неизпълнение – да се докладва на съдията докладчик. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: