О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 199 София, 11.04.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Ирина Петрова Членове: Вероника Николова Десислава Добрева като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1420 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „А.П.Мьолер-Мерск А/С“, Кралство Дания срещу решение № 1525 от 17.11.2020г. по в.т.д.№ 2220/2020г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решението по т.д.№ 720/2019г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения по реда на чл.134 ЗЗД иск за осъждане на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“АД да заплати в полза на съищеца „Кръчмаров“ЕООД, [населено място] на основание чл.229 КЗ-отм.: - сумата 162 000 щатски долара, застрахователно обезщетение, дължимо по договор за застраховка „отговорност на превозвача“ за настъпил покрит риск - ангажиране на договорната отговорност на застрахования превозвач „Кръчмаров“ЕООД за претърпени имуществени вреди, причинени на „А.П.Мьолер-Мерск А/С, изразяващи се в пълна липса на товар, настъпила по време на извършван от „Кръчмаров“ЕООД автомобилен превоз, възложен от ищеца с договор за превоз от 01.05.2010г.; - сумата 11 644.18лв. - разноски за уреждане на претенциите по сключения застрахователен договор; - както и 2 423.10щ.д. обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение за периода 26.04.2012г.-23.04.2014г. Касаторът се позовава на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяна на решението и уважаването на иска със законните последици. Според касатора въззивната инстанция е формирала извод, че само възложителят или изпращачът по договор за превоз може да бъде увредено лице по смисъла на чл.229 КЗ-отм. Поддържа, че третото увредено лице е получателят на товара „Тангра Шипинг енд Трейдинг Лтд“. Счита за приложима дефиницията за „увредено лице“, дадена в разпоредбата на чл.265 КЗ-отм. Твърди, че в конкретния случай увреденото лице е получило плащане за повредения товар от ищеца, който е изплатил не свое задължение към увредения „Тангра Шипинг енд Трейдинг Лтд“, а задължение на „Кръчмаров“ ЕООД. Възразява, че по силата на подписано споразумение от 24.04.2013г., последното дружество е поело задължението да обезщети увреденото лице като свое лично задължение. Твърди, че по смисъла на разпоредбата на чл.257,ал.3 КЗ-отм. има право на иск срещу застрахователя като трето лице - собственик на транспортното средство. Поддържа, че дори да се приеме, че плащането към „Тангра Шипинг енд Трейдинг“ не е плащане от превозвача „Кръчмаров“ЕООД, въззивното решение противоречи на „трайната практика на ВКС“, обективирана в определението по чл.288 ГПК по т.д.№ 841/2018г. на ВКС, І т.о. Според касатора в него е прието, че доколкото всяко трето лице може да плати за обезщетяване на собственика на товара вместо превозвача, „както е в процесния случай“, при наличието на такова плащане, извършено от името и вместо превозвача, също е налице хипотезата на чл.229 КЗ-отм. Въз основа на тези оплаквания се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка, обоснована с цитиране на текста на разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и довод, че „при липса на произнасяне по горния въпрос, би могла да се създаде порочна съдебна практика относно установителното действие на влезли в сила решения при разглеждане на дела с участието на същите страни, върху които се разпростира това установително действие“ по въпроса: „ Допустимо ли е при разглеждането на иска на основание чл.229 КЗ-отм. срещу застраховател, воден от трето лице, платило обезщетение вместо превозвача, и заведен след приключилото производство по иск на основание чл.67 Закона за автомобилните превози /ЗАП/, воден срещу застрахования превозвач, при това с участието на застрахователя-ответник, съдът да не се съобрази с установителното действие на влязлото в сила решение по иска на основание чл.67 ЗАП, според което отговорността за обезвреда на увреденото лице е на застрахования превозвач, осъден по силата на влязлото в сила решение“. В писмен отговор ответникът ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“АД оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Отговор от съищеца - от носителя на материалното право „Кръчмаров“ЕООД не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното. Въззивната инстанция е приела, че чуждото материално право, което ищецът „А.П.Мьолер-Мерск А/С“ като процесуален субституент упражнява в процеса, е правото на носителя му „Кръчмаров“ЕООД да получи на основание чл.229 КЗ-отм. застрахователно обезщетение като застраховано лице по доброволна имуществена застраховка „гражданска отговорност“, покриваща договорната му отговорност като превозвач по сключен с ответното застрахователно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп“АД застрахователен договор за застраховка „отговорност на превозвача“ във връзка с настъпило в срока на застрахователното покритие застрахователно събитие - пълна загуба на превозвания товар на 24.04.2012г. По делото не е имало спор, че превозът по дестинацията София - Девня, по време на който е възникнал пожар, довел до унищожаване на товара, е осъществен по силата на отделен самостоятелен договор, с който мултимодалния оператор „А.П.Мьолер-Мерск А/С“, осъществяващ комбиниран /мултимодален/ превоз и носещ пълната отговорност за целия превоз е възложил превоза по дестинацията София Девня на превозвача „Кръчмаров“ЕООД. Няма спор, че с влязло в сила решение по в.т.д.№ 649/2015г. на Апелативен съд Варна е прието, че въз основа на този договор за вътрешен автомобилен превоз, който има самостоятелен характер спрямо мултимодалния превоз и правоотношенията, възникнали по него, в полза на „А.П.Мьолер-Мерск А/С“, е възникнало право да получи от „Кръчмаров“ЕООД обезщетение на основание чл.67 Закона за автомобилните превози за пълното погиване на товара. Няма спор, че с постановеното с участието като трето лице помагач на ответника застрахователно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп“, с решението по в.т.д.№ 649/2015г. на АС Варна „Кръчмаров“ЕООД е осъден да заплати на „А.П.Мьолер-Мерск А/С“ на основание чл.67 Закона за автомобилните превози и чл.86 ЗЗД сумата 162 000 щ.д., обезщетение за пълна загуба на превозван товар по сключен договор за превоз и издадена товарителница в отсечката София, пристанище Варна, ведно с обезщетение за забавено плащане. Отхвърлянето на косвения иск от съдилищата е основано на тълкуването на разпоредбата на чл.229 КЗ-отм. - на фактическия състав на основанието, въз основа на която процесуалният субституент твърди, че е възникнало вземане на неговия съищец към застрахователното дружество въз основа на сключения между тях застрахователен договор по чл.223,ал.1 КЗ-отм, по силата на който е застрахована гражданската отговорност на „Кръчмаров“ във връзка с отговорност за неизпълнение на негово договорно задължение при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки - изр.второ на чл.223,ал.1 ТЗ-отм. Тъй като по делото е било безспорно, че „Кръчмаров“ЕООД не е извършвал никакво плащане във връзка с процесния превоз, включително и не е удовлетворил и „А.П.Мьолер-Мерск А/С“ за вземането му по чл.67 ЗАП, исковете са отхвърлени. Изложени са подробни съображения, че правото на застрахования по чл.229 КЗ-отм. възниква единствено ако предходно е удовлетворил увреденото лице като въззивната инстанция е обсъждала и доводите във връзка с въпроса кой има качеството на увредено лице по тази застраховка. В обжалваното решение е мотивирано, че с влязлото в сила решение на Варненския АС е прието за установено, че „Кръчмаров“ ЕООД не е страна по договора за мултимодален превоз, поради което, за него по този договор не са възникнали задължения, включително и задължение да удовлетвори товародателя за каквито й да е загуби. Изложени са правни съображения, че товародателят „Тангра Шипинг енд Трейдинг Лтд е увредено лице по договора за мултимодален превоз и заплащайки му обезщетение за погиналия товар, операторът „А.П.Мьолер-Мерск А/С“ е изпълнил свое, а не чуждо задължение. Така е мотивирана неоснователността на твърдението, че плащането, извършено от „А.П.Мьолер-Мерск А/С“ в полза на товародателя е от името и за сметка на „Кръчмаров“ЕООД. Отречена е и основателността на твърденията на ищеца, предявил косвения иск, че заплащайки обезщетение за погиналия при мултимодалния превоз товар на възложителя по този договор, „А.П.Мьолер-Мерск А/С“ е изпълнил задължение на „Кръчмаров“ЕООД, защото е имал интерес от това. Искането за допускане на факултативния касационен контрол е неоснователно. Единственият формулиран въпрос няма правна характеристика, а е твърдение за неправилност - несъобразяване според касатора на установителното действие на мотивите на влязлото в сила решение при постановяване на обжалвания акт. Второто основание за отсъствие на квалификацията на поставения въпрос като попадащ в приложното поле на общото основание за осъществяване на касационното обжалване, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, е некоректното му поставяне, т.е. отнемащо характеристиката му на обуславящ. Въпросът е хипотетичен, предпоставен от твърдение на касатора, което не се съдържа в мотивите на влязлото в сила решение по в.т.д.№ 649/2015г. на Апелативен съд Варна. В последните не само че не е обоснован извод, че „отговорността за обезщетяване на Тангра Шипинг енд Трейдинг Лтд за пълната загуба на товара е на Кръчмаров ЕООД“, и че „А.П.Мьолер-Мерск А/С е платило обезщетение вместо превозвача Кръчмаров“, а детайлно е мотивирано, че сключеният между „А.П.Мьолер-Мерск А/С“ и „Тангра Шипинг енд Трейдинг“ международен договор има характеристиката на договор за мултимодален превоз, по който операторът „А.П.Мьолер-Мерск А/С“ отговаря за всички липси и повреди без възникване на солидарност с превозвачите, които наема, а сключеният договор за превоз между мултимодалния оператор и подпревозвача „Кръчмаров“ ЕООД има самостоятелен характер и правоотношенията по него се реализират само между участниците в това превозно правоотношение, по което операторът има качеството на възложител, изпращач и легитимиран получател спрямо подпревозвача и последният отговаря спрямо него за вреди, липси и погиване на товара. Изводите на въззивната инстанция са съобразени с тези констатации и именно въз основа на тях е формиран решаващият извод, че обезщетяването на „Тангра Шипинг енд Трейнидг“ от оператора „А.П.Мьолер-Мерск А/С“ е в изпълнение на лично задължение на последния, а не в изпълнение на задължения на „Кръчмаров“ ЕООД, с които той удовлетворява увредения, за да би възникнало правото му като застрахован да иска плащане от застрахователя. По този начин е отречено застрахованият /“Кръчмаров“ЕООД/ да е отговорен към увреденото лице /по смисъла на чл.229 КЗ-отм./ за погиването на товара, който извод изцяло кореспондира на мотивите на влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.67 ЗАП. Зачитането на влязлото в сила решение от въззивната инстанция е изцяло съобразено с разрешението, дадено по т.д.№ 2490/2020г. на І т.о. на ВКС, което съдържа отговор на въпроса за установителното действие на влязлото в сила решение между третото лице-помагач и насрещната страна - решението се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а по отношение на вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна важи задължителната сила на мотивите, която има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации на съда, правни изводи, становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното право; Със задължителната сила на мотивите са обвързани страните и съдът, пред който е висящо следващото по време дело - между подпомагаща и подпомагана страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в който са участвали подпомаганата и подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите и преюдициалните правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на устните състезания по предходното дело. Същевременно в решението по конкретното предходно дело изрично е прието, че отговорността на подпревозвача „Кръчмаров“ЕООД е единствено по отношение на оператора-възложител и за ангажирането й е ирелевантно дали са погасени правата на правоимащото лице по главното правоотношение като само за пълнота на изложението Варненският АС е изложил мотиви за установеност плащането на сумата 170 000 щатски долара от банковата сметка на „А.П.Мьолер-Мерск А/С“ към банката на получателя „Тангра Шипинг енд Трейдинг“. Наличието на цитираната практика, с която изводите на въззивната инстанция са съобразени изключва принципно приложното поле на допълнителната предпоставка, на която касаторът се позовава. Позоваването на разпоредбата на чл.265 КЗ-отм. е заявено като защитна теза в настоящото касационно производство, а и легалната дефиниция на пострадало и увредено лице е дадена с оглед задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, т .е. друг вид задължителна застраховка. За пръв път касационната жалба е въведен и довод, че на основание разпоредбата на чл.257,ал.3 КЗ-отм. съищецът „Кръчмаров“ЕООД има право на иск срещу застрахователя като трето лице-собственик на транспортното средство. Доводът, че по силата на подписано споразумение от 24.04.2013г. „Кръчмаров”ЕООД е поело задължението да обезщети увреденото лице като свое лично задължение, не е обсъждан от съдилищата, а и тълкуването на касатора не намира опора в изразената в документа воля. Несъответно е позоваването от касатора на определението по т.д.№ 841/2018г. на ВКС, І т.о. Актът по чл.288 ГПК, какъвто съставлява постановеният по това дело, не формира съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,предл.последно ГПК, но дори да се счете, че страната се позовава на влизане в сила на въззивното решение, касационното обжалване на което не е допуснато, не е налице твърдяно противоречие. С недопуснатото до касационно обжалване решение по в.т.д. № 2763/2017г. на САС, 6 състав е уважен иск по чл.229 КЗ-отм. във вр. с чл.223 КЗ-отм. до размера на сумата, която застрахованият по застраховка „отговорност на превозвача на товари по шосе“ е възстановил на лицето, което е удовлетворило увредения получател на товара. С обжалваното понастоящем решение искът е отхвърлен именно по съображения, че застрахованият не е извършвал никакви плащания в качеството си на превозвач във връзка с процесната загуба на товар, за да би могъл да иска възстановяване от застрахователя си под формата на застрахователно обезщетение, което е обусловило и отхвърлянето на косвения иск. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата 8 748лв. поискани и доказани разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Не допуска касационно обжалване на решение № 1525 от 17.11.2020г. по в.т.д.№ 2220/2020г. на Софийски апелативен съд. Осъжда „А.П.Мьолер-Мерск А/С“със съдебен адрес [населено място], ул.“Граф Игнатиев“№ 17 да заплати на ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата 8 748лв. /осем хиляди седемстотин четиридесет и осем/ лева разноски за производството. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: