Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
С о ф и я, 27 февруари 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 ф е в р у а р и 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
МИНА ТОПУЗОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 202/2012 година.
Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
С искане (назовано „молба”) по чл.420, ал.2 НПК от името на осъдения П. Г. А. от [населено място], област П. се претендира отмяна на решение № 224 от 22.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 712/2011 г. на Окръжен съд – Пазарджик, като се сочат основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Осъденият А., лично и чрез защитника си адв.Ст.Ч. от АК-П. моли да бъде уважено искането му.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 253 от 03.11.2011 г., постановена по НОХД № 784/2011 г. на районен съд - Пазарджик отговорността на П. Г. А. от [населено място], област П. е ангажирана за извършено на 06.12.2008 г. в землището на [населено място], област П. престъпление по чл.235, ал.4 вр. ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като е признат за невинен и оправдан по обвинението за част от стойността на предмета на престъплението.
На основание чл.235, ал.7 от НК е постановено подс.А. да заплати в полза на държавата сумата 160 лв, представляваща равностойността на предмета на престъплението.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия с оплаквания за постановяването й в нарушение на закона и като необоснована с искане за отмяната й и постановяване на нова за оправдаването му, но с въззивното решение тя е била потвърдена изцяло.
В искането от защитника на осъдения се навеждат наново оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и от въззивната инстанция, на база и на непълнота на доказателствата, за нарушение на материалния закон, като се отправя искане към касационната инстанция за отмяна на решението на Пазарджишкия окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав със задължителни указания по събиране на сочени в искането доказателства.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Недоволството си от доказателствената дейност на съдилищата по извеждането на правно значимите факти защитата на осъдения свързва с отказа им да приемат за достоверни обясненията му, които считат за подкрепени от показанията на свидетелите В.М., Г.М., както и от тези на А.М. и Т.Т. от съдебното следствие, като доводите им сочат на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. То обаче не е налице, не само защото въззивният съд е направил задълбочен и обстоен анализ на доказателствената съвкупност, като е изложил убедителни съображения въз основа на кои доказателства приема за установени релевантните на обвинението факти, както и защо е отрекъл вяра на посочените твърдения. В тази връзка е даден и подробен отговор на доводите на защитата защо не следва да се приемат промените в съдебното следствие показания на св.Т., дали е имало повлияване върху тези на св.М. на досъдебното производство и пред съда и причините за това, както и как св.П. в оперативната си дейност е добил информацията за участието му при извозването на дървата от временния склад до дома на осъдения А.. Съдът е обосновал изводите си и на база констатациите при огледите в дома на последния, на временния склад, със съответните фотоалбуми, на констативния протокол, изготвен от св.Ш. с участието на св.Т. и св.К, които не се оспорват от защитата. Касационната инстанция, още по-малко в производството по глава 33 от НПК, може да преценява и подменя вътрешното убеждение на инстанционните съдилища по фактите, когато при изграждането му са спазени съответните процесуални правила, както е в случая. В хода на съдебното следствие пред районния съд са били уважени всички доказателствени искания на страните (вкл.преразпит на св.Т., очна ставка между него и св.Ш.), такива пред въззивния съд не са направени и доводът за непълнота на доказателствата, освен че е недопустим, не е съобразен с постигнатите резултати по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства. Изводите на съда за неправомерно извозване на сурови дъбови дърва за огрев от осъдения А. не са компрометирани от представените две позволителни на името на баща му Г.М. и брат му В.М., най-малкото защото са за по-малко количество от намереното и иззетото, а и едното касае паднала маса, а не добив на „сурови дъбови дърва за огрев без черна КГМ”, каквито са били наредени във временния склад. И от фотоалбума се вижда, че там е имало нацепени по-едри дъбови дърва, каквито са констатирани, описани и иззети от дома на осъдения, наредени сред другите дърва, както е изяснил и св.М.. Поради това ВКС намира, че няма игнорирани или превратно оценени доказателства и доказателствени средства и обстоятелствата от кръга на чл.102 от НПК като предмет на установяване по делото са надлежно изведени. Пространните и всеобхватни мотиви на атакувания съдебен акт, в които е даден обоснован отговор на всички повдигани и в искането доводи на защитата предпоставят и извод за липса на нарушение на задължението на съда по чл.339, ал.2 от НПК, поради което не може да бъде удовлетворено искането за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав.
В рамките на правилно установените факти съдът безкритично се е съгласил с предложената от прокурора незаконосъобразна квалификация на деянието като престъпление по основния състав на чл.235, ал.1 от НК, но по-тежко наказуемо заради наличието на опасен рецидив в поведението на А.. Същият е осъждан поне пет пъти (без пълни данни за това по НОХД № 98/2007 г. на РС-Пазарджик), но групирани като две множества от престъпления, за едното наложено общо наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, а за първото – задействано за изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК, изтърпени ефективно до 18.03.2008 г., в рамките на 5-годишния срок по чл.30 от НК, обосновават наличието на опасен рецидив на деянието по двете хипотези на чл.29, ал.1 от НК.
Незаконосъобразно още от прокурора е прието, че като е организирал и с помощта на сочените лица взел, извозил и укрил в дома си 4 куб.метра дърва за огрев от временния склад на горското стопанство, осъденият А. е осъществил специалния състав на чл.235, ал.4 вр.ал.1 от НК, а не престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.2 от НК, което обаче е по-тежко наказуемо и към което съдът не е имал основание да премине поради липса на инициатива у прокурора по чл.287, ал.1 от НПК.
С решение № 95/59 г. ОСНК на ВС, в т.1, 2 и 4, правейки разграничение между престъплението по чл.42, ал.2 от Закона за горите (обн.Изв,бр.89/58 г./отм./, идентично кодифицирано впоследствие в чл.235 от НК, обн.ДВ,бр.26/68 г.) и кражбата, е изяснено, че „вземането на редовно добит дървен материал от територията на ДГС от лица, които не са го добили с редовно писмено позволително .... е престъпление по чл.104 от НК/отм./”, (сега чл.194-195 от НК), като „следва да се конфискува (отнема в полза на държавата-бел.ВКС) само нередовно добит дървен материал”, становище, застъпено и в ППВС № 8/56 г., т.11 и ППВС № 6/71 г., т.1 и т.9, и понастоящем запазило задължителната си сила. Това е така, защото редовно (законно) добит дървен материал, в случая дърва за огрев, не са „дървета в естествения им вид”, вкл. като отсечени или паднали, за добива им са изразходвани средства и те са придобили определена стойност за собственика им и предназначение било за задоволяване на негови нужди или като стока в търговския оборот. Същото е положението и когато риба в рибовъдно стопанство се отглежда за пазара, неправомерният й улов ще се третира за кражба на риба, а не престъпление по специалния текст по чл.238 от НК, защитаващ естествените условия на съществуване и/или любителски улов на този животински вид, а не правото на собственост върху отглежданата като стока риба. Или, има неправилно приложение на материалния закон, започнало още от досъдебното производство, но като е ангажирана наказателната му отговорност за престъпление по чл.235, ал.4 вр.ал.1 от НК, осъденият А. е постигнал по-благоприятно положение с оглед спестената му отговорност за по-тежко наказуемото престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, което не може да бъде коригирано от ВКС чрез изменяне на атакуваното решение на Пазарджишкия окръжен съд на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК, тъй като не е в негова полза.
Незаконосъобразно съдът се е съгласил (но при липса на протест от прокурора и невъзможност за надлежна процесуална реакция) с оправдаването на П.А. за разликата в стойността на откраднатите дърва над 160 лв до средната им пазарна цена от 260 лв. Отдавна е утвърдена съдебната практика, че при присвоителните престъпления стойността на отнетите чужди вещи (чуждо имущество) се определя по средната пазарна цена към момента на отнемането (присвояването) им, а не на каква стойност те се водят от собственика, в случая, от горското стопанство.
Незаконосъобразно А. е бил осъден и да заплати в полза на държавата, на основание чл.235, ал.7 от НК, сумата от 160 лв, представляваща равностойността на 4-те кубика дърва за огрев, тъй като те не са незаконно добит дървен материал от гората, а от друга страна – са били иззети и възстановени на ГС в пункта в [населено място], като по този начин вредата за стопанството е възстановена и не се дължи заплащане на равностойността им в полза на държавата. В тази част атакуваното решение следва да бъде изменено, като постановено в нарушение на закона и е в полза на осъдения.
Не се навежда оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание, а искането е рамката за възможната намеса на ВКС в производството по глава 33 от НПК, което не се и налага, особено с приложението на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК и наложеното му наказание лишаване от свобода е значително под законовия минимум на предвиденото в чл.235, ал.4 от НК, за каквото престъпление (макар и по основния състав) той вече двукратно е осъждан и е изтърпял ефективно наказания в затвора. Искането му за наличие на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 и ал.3, т.1 вр.ал.1, т.1 и 2 от НПК е неоснователно и следва да бъде оставено като цяло без уважение.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.425, ал.1, т.1 и 3 от НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 224 от 22.12.2011 г. по ВНОХД № 712/2011 г. на Окръжен съд – Пазарджик и потвърдената с него присъда № 253 от 03.11.2011 г., постановена по НОХД № 784/2011 г. на районен съд – Пазарджик, като ги ОТМЕНЯ в частта, с която П. Г. А. от [населено място], област П. е осъден да заплати в полза на държавата на основание чл.235, ал.7 от НК сумата от 160-сто и шестдесет лева като равностойност на отнетия дървен материал.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Г. А. от [населено място], област П. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на същото решение на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |