Р Е Ш Е Н И Е № 588 гр. София, 12 март 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1680 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на н. ч. д. № 188/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд. Искането е основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК с доводи за съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК поради незаконосъобразно приложение на чл. 82, ал. 4 НК. Твърди се, че по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода давността за изпълнение на наказанието пробация нито спира, нито се прекъсва. През този период давност не тече. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на наказателното дело и изложените аргументи в него. Защитникът (адв. С.) настоява искането на главния прокурор да бъде оставено без уважение предвид отсъствието на съществено нарушение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С определение от 11.12.2008 г. по н. о. х. д. № 3163/2008 г. на Русенския районен съд е било одобрено споразумение за това, че осъденият К. Н. Я. е извършил престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Определено е наказание пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 НК, всяка от тях с продължителност от две години. С определение № 162 от 24.04.2013 г. по н. ч. д. № 188/2013 г. Русенският окръжен съд е оставил без разглеждане предложението на председателя на пробационния съвет в гр.Русе за замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода заради преустановеното от осъдения без основателна причина изпълнение на пробационните мерки от 18.02.2013 г. и е прекратил производството предвид изтичането на „абсолютната” изпълнителска давност, предвидена по чл. чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 НК. Процесуално допустимото искане на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. Според отразеното в протокола от съдебно заседание Русенският окръжен съд е приел за фактически установено, че изпълнението на наказанието пробация е започнало на 17.06.2009 г.; че за периода от 10.04.2010 г. до 18.09.2012 г. осъденият е изтърпявал наказание лишаване от свобода (неподлежащо на групиране); че след освобождаването от затвора, изпълнението на пробационните мерки било възобновено, считано от 21.09.2012 г. (продължило до 18.02.2013 г.). Въз основа на тези данни, с определението си от 24.04.2013 г. съдът е прекратил производството по н. ч. д. № 188/2013 г., мотивирайки се със съображенията, че от датата на осъждането на К. Н. Я. до произнасянето си по предложението за замяна е изтекъл определеният тригодишен срок за изпълнение на наказанието пробация по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 НК. Върховният касационен съд намира, че доводите на главния прокурор, с които се противопоставя на даденото от съда разрешение, следва да бъдат изцяло възприети. Русенският окръжен съд не е имал основание да констатира предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 82, ал. 4 НК, според която независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 82, ал. 1 НК. Респективно, съдът незаконосъобразно е отказал за разгледа предложението и е прекратил производството поради покрито с давност изпълнение на наказанието пробация. Без съмнение съдът, който е сезиран с предложение за замяна изцяло или отчасти на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода в посочената пропорция от чл. 43а, т. 2 НК, е длъжен първо да се увери, че не е изтекла давността за изпълнение на наказанието пробация. След срока по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 НК наказанието пробация не следва да се изпълнява, поради което е недопустимо и замяна по реда на чл. 452 НПК на погасеното по давност за изпълнение наказание пробация с наказание лишаване от свобода. По правило давност не тече спрямо наказание, което се изпълнява. Когато в срока, през който се изтърпява наказание пробация се приведе в изпълнение съдебен акт с наложено ефективно наказание лишаване от свобода, съобразно изричните разпоредби на чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС и на чл. 233 от ППЗИНЗС, в редакцията й към момента на съдебното определение (ДВ, бр. 9/2010 г.), изпълнението на пробационните мерки временно спира (изпълнението се преустановява, ДВ, бр. 20/2014 г.) – за времето, през което осъденият следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода. Изпълнението продължава след освобождаването на осъдения от мястото за лишаване от свобода, т.е. щом отново стане възможно фактическото изпълнение на пробационните мерки за остатъка от срока по присъдата (споразумението). Следователно, през времето на изпълнение на наказанието лишаване от свобода липсва неоправдано бездействие на компетентните органи, ангажирани с изпълнение на наказанието пробация. В периода докато осъденият търпи наказание лишаване от свобода, пробационните мерки реално не могат да продължат да се изпълняват, тъй като по силата на закона следва да се изтърпи по-тежкото наказание лишаване от свобода. Затова и изпълнителската давност спрямо наказанието пробация не тече до момента, в който приключи лишаването от свобода (освобождаването на осъдения от затворническото заведение). Като е включил този промеждутък от време, за да приеме изтекъл срок по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 НК, Русенският окръжен съд неправилно е приложил закона. Определението, с което е отказал да разгледа предложението и е прекратил производството следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по н. ч. д. № 188/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 162 от 24.04.2013 г. по н. ч. д. № 188/2013 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състава на Русенския окръжен съд от съдебно заседание. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: