Р Е Ш Е Н И Е № 100 София, 04.08.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 2769 по описа за 2020 година Производство по чл.290 ГПК. С определение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на В. П. С. на въззивно решение № 3622/ 19.06.2020 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 16144/2019 год. в частта,с която след отмяна на решение № 543008/ 22.11.2018 год. на Софийски районен съд В. П. С. е осъден да заплати на М. К. А. на основание чл.285 ЗЗД сумата от 5 832 лв.,представляваща разноски по договор за поръчка от 02.09.2010 год.,изразяващи се в заплатени от ищеца А. продажна цена и нотариални такси по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нот.акт № 70,т.ХІІ,н.д.№ 1102/2012 г. на нотариус В. М.. Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото въпроси – „Допустими ли са свидетелски показания относно доказването на предаване на суми по два договора за закупуване на недвижими имоти, които отделни договори са на стойност под 5 000 лева, макар и сделките да са обективирани в един нотариален акт” и „При твърдения в исковата молба от страна на ищеца, че е заплатил с лични средства цената по сделка, при която той действа като пълномощник на доверителя/ но и на лицето, с което договаря/следва ли да докаже при условията на пълно и главно доказване, че тези средства са негови лични, а не дадени му от доверителя за изпълнение на поръчката“. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното: Отговорът на поставените въпроси следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС , опредметена в решения по чл.290 ГПК, която се споделя напълно от настоящия състав и според която ограничението по чл.164,ал.1,т.3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори, на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.При два и повече договора за покупка на недвижими имоти, обективирани в един нотариален акт преценката относно допустимостта на свидетелските показания е с оглед стойността на всеки един от договорите. Договорът за поръчка по правило е неформален. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди. Допустими са всички доказателствени средства.Пълномощието е отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка. Когато в отношенията си с третите лица довереникът действа от името и за сметка на доверителя, той се ползва от представителна власт по дадено му пълномощно. В тези случаи, дори когато мандатът е за придобиване на вещни права върху недвижими имоти, няма изискване за форма на договора за поръчка. Съгласието на довереника да изпълни мандата може да се докаже с всички доказателствени средства. Ако довереникът е понесъл някакви разноски доверителят е длъжен да му ги заплати. Вземането за разноски става изискуемо поначало след понасянето на разноските, но е възможно да се уговори авансиране. Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника.Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото.Следователно правилата, както за разпределение на доказателствената тежест, така и за последиците от несправянето с нея са приложими и в настоящия случай. По касационните основания В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон ,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на съда относно недопустимостта на свидетелските показания,с оглед разпоредбата на чл.164,ал.1,т.3 ГПК.Твърди се, че съдът е основал решението си на избрани доказателства, твърдения и доводи. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за касационна инстанции. Ответната страна счита въззивното решение за правилно и обосновано и моли да бъде оставено в сила ,а касационната жалба без уважение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Релевираните касационни доводи са основателни. За да постанови този резултат, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела, че с нотариално заверено пълномощно ответникът е упълномощил ищеца да го представлява пред Агенция по вписванията и пред нотариуси с право да закупува от негово име и за негова сметка недвижими имоти на територията на Република България, при цена и условия, каквито той прецени, както и да заплаща продажната цена, като има право да действа, съгласно чл. 38 ЗЗД и, че в изпълнение на мандата А. Т. Л., чрез пълномощника му М. К. А., е продал на В. П. С., чрез пълномощника му М. К. А., земеделска земя – две ниви в м. „Ш.“, в землището на [населено място], [община], Област В., за сумата от 5718,00 лв. Приела е, че ответникът не е доказал да е възстановил на ищеца процесните разходи за изпълнение на поръчката. По спорния въпрос дали ответникът-доверител е заплатил на ищеца – довереник направените разходи за изпълнение на поръчката е приел,че гласните доказателства - показанията на свидетеля П. С. са недопустими, с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 предл. второ ГПК. Изложил е аргументи, че, ако все пак показанията биха били допустими, не ги кредитира, с оглед близката роднинска връзка между ответника и свидетеля и евентуалната заинтересованост на последния от изхода на спора и доколкото тези показания не се подкрепят от нито едно от останалите събрани по делото доказателства. В настоящия случай правилно въззивният съд е приел,че страните са били обвързани от валидно мандатно правоотношение със сочения предмет, както и ,че ищецът А. е изпълнил задълженията си по договора, а ответникът С. е приел изпълнението. Неправилно обаче съдът е приел, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване възстановяване на процесните разходи на ищеца за изпълнение на поръчката. Приложил е неправилно разпоредбата на чл.164,ал.1,т.3 ГПК, като не е отчел, че изповяданите сделки в нотариалният акт са две, всяка от която е с цена под 5 000 лв. За начина по който е осигурена исковата сума, представляваща сумата за заплащане на земеделските земи е разпитан свидетелят П. С. – баща на ответника, чийто показания следва да бъдат ценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. Същите не са вътрешно противоречиви, а и не противоречат на останалите писменни доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани. От тях безспорно се установява, че ответникът заедно с баща си на два пъти са предали на ръка на ищеца процесната сума преди изповядване на сделките, тъй като това е била и уговорката в отношенията между страните – разноските по сделките да се заплащат предварително, а в последствие, ако има някаква разлика, тя да се доплаща при направено поискване. В подкрепа на установеното е и декларираното от страните в нотариалния акт, че продажната цена в размер на 5 718 лв. е заплатена преди изповядването. Нотариалният акт представлява официален документ в частта, в която отразява удостоверяването от нотариуса за извършените пред него и от него действия,а в частта, в която отразява изявлението на продавача за получаване на продажната цена, нотариалният акт представлява частен документ. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не сочи и не представя писмени доказателства, че е заплатил продажната цена с лични средства. А разпоредбите на чл.164,ал.1,т.2 и т.6 ГПК не допускат опровергаването на съдържанието на официален документ и на изходящ от страната частен документ да се извършва със свидетелски показания. Посочените основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение в посочената част и произнасяне по същество на спора.Въззивното решение следва да бъде отменено в частта му,с която касаторът е осъден да заплати на основание чл.285 ЗЗД сумата от 5 832 лв.,представляваща разноски по договор за поръчка и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съобразно изхода на спора ответникът следва да заплати на касатора направените и доказани разноски пред касационната инстанция в размер на 1106,64 лв. По изложените съображения и на основание чл.293,ал.1 ГПК,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 3622/ 19.06.2020 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 16144/2019 год. в частта, с която В. П. С. е осъден да заплати на М. К. А. на основание чл.285 ЗЗД сумата от 5 832 лв.,представляваща разноски по договор за поръчка от 02.09.2010 год.,изразяващи се в заплатени от ищеца А. продажна цена и нотариални такси по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нот.акт № 70,т.ХІІ,н.д.№ 1102/2012 г. на нотариус В. М. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. К. А.,ЕГН [ЕГН] срещу В. П. С. ,ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл.285 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 832 лв.,представляваща разноски по договор за поръчка от 02.09.2010 год.,изразяващи се в заплатени от М. А. продажна цена и нотариални такси по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нот.акт № 70,т.ХІІ,н.д.№ 1102/2012 г. на нотариус В. М. . ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН [ЕГН] да заплати на В. П. С. ,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1 106,64 лв. /хиляда сто и шест лева и 64 стотинки/ Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: