Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 163
София, 16.03. 2022 г.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2694 по описа за 2021 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Н. К. от окръжна прокуратура, срещу въззивно решение № 260050/23.04.2021 г., постановено от Търговищки окръжен съд по въззивно гр.д. № 49/2021 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда.
Насрещната страна Н. М. Я., чрез адвокат С. М., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Жалбата съдържа и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Търговищки окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Поповски районен съд, осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Н. М. Я. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2020 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК към фактическите и правни изводи на първостепенния съд, който установил, че на 30.04.2018 г., около 21,45 ч., в [населено място], управлявайки собствения си лек автомобил, Я. бил спрян за проверка от органите на МВР. Той бил тестван за алкохол, като пробата била отрицателна. След това бил пробван и за наличие на наркотични вещества или техни аналози, извършена с дрегер, като уредът отчел наличие на ТХК. Съставен му бил е акт за установяване на административно нарушение от същата дата по негово желание му били взети проби от кръв и урина за токсилогично изследване. След това бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР. Започнато бързо производство № 255/2018 г. по описа на РУ - П., за което била уведомена и РП - П.. Във връзка с взетите от Я. проби от кръв и урина била назначена и съдебно-химична експертиза, възложена на ВМА - населено място. На 04.05.2018 г. Я. бил привлечен като обвиняем по БП № 255/2018 г. по описа на РУ - П. затова, че на посочените по-горе дата и час, е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на наркотично вещество (канабис), установено с техническо средство (дрегер) - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Не е взета мярка за неотклонение. С постановление от 04.05.2018 г. РП П. е постановил разследването да се извърши по общия ред. В последствие срокът на разследването е удължаван многократно.
На 25.11.2019 г., с постановление на разследващ полицай, съдебно-химическата експертиза е възложена на ВМА – [населено място]. От извършената съдебна химикотоксилогична (токсикохимична) експертиза се установило, че от направените изследвания на предоставените от Я. проби кръв и урина не се установява присъствие на наркотични вещества. След получаване на тази експертиза, с Постановление от 13.05.2020 г. на районен прокурор ДП № 255/2018 г. по описа на РУ-П. е прекратено поради липса на престъпление. Постановлението е влязло в сила на 2205.2020 г.
Съдът установил, че по време на повдигане на обвинението, както и по време на исковото производство, Я. е студент в Аграрен университет – Пловдив. По време на наказателното производство, той е работил през различни периоди, както следва – при едноличен търговец с фирмено наименование „Д. 2015 – Д. Л.“, „Ф.“ ЕАД, „В. р.“ Е., „С.“ Е.. Съдът приел, че трудовият договор, прекратен с първия от посочените работодатели, макар и с посочено основание „по взаимно съгласие“ е поради притеснение на работодателя, че наказателното производство и приказките, че Я. е наркоман, ще навредят на бизнеса – Я. е работил като барман в заведение на търговеца.
Съдът установил още, че в периода, в който е продължило воденото срещу Н. Я. наказателно производство и в резултат на същото, той бил напрегнат, тревожен, подтиснат, започнал да избягва комуникация с приятели и се отчуждил, защото някои от тях започнали да го наричат „наркоман“, изпитвал неудобство и срам, вкл. и заради баща си, който е кмет на населено място, община. Посетил психиатър на 22.11.2018 г. с оплаквания за тревожност, трудно заспивал, сънувал кошмар, събуждал се неотпочинал, нищо не го радвало, имал нарушена концентрация. Поставена му е диагноза „Умерено тежък депресивен период“ и му била предписана терапия с лекарства. На 03.12.2018 г. бил извършен контролен преглед, като няма настъпили промени в диагнозата и терапията. На 22.04.2019 г. при следващо посещение при снемане на анамнезата е посочено, че лицето е с леко подтиснато настроение, повишена умореямост, спад на активността, все още се чувства несигурен, притеснен, с подобрен сън и апетит. Дни преди първото посещение при психиатър ищецът е загубил свой близък – баба, като съдът приел, че това е стресогенно събитие, което също е оказало влияние върху психическото напрежение и емоционална подтиснатост. В същото време, съдът посочил, че още от преди това се установяват неприятните изживявания, стрес и подтиснатост, които са непосредствена последица от повдигнатото и обвинение в извършване на престъпление и висящото наказателно производство.
Съдът приел, също така, че няма причинноследствена връзка между незаконното повдигане на обвинение с нежеланието на ищеца да посещава учебни занятия в университета, както и занижаване на успеха при полагане на изпитите.
В заключение, приел, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и, че Прокуратурата на РБ отговаря за причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление. Присъдил парично обезщетение в размер на 3000 лв.
Следва да се посочи, че въззивното решение не е добре структурирано, както и това, че пълни, ясни и логични са съображенията на първостепенния съд, към които все пак има препращане по реда на чл. 272 ГПК. Въззивният съд в своите мотиви се обосновал самостоятелно относно приложението на чл. 52 ЗЗД с продължителността на делото, интензитетът на проведените процесуални действия, взета мярка за неотклонение, тежест на обвинението и възможното наказание при осъдителна присъда, съдебното минало, данните за емоционалното и психическото състояние.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: за кръга обстоятелства, които съдът трябва да прецени при определянето на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и длъжен ли е въззивният съд да посочи в решението си кои факти счита за правнорелевантни и въз основа на какви доказателства.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставените правни въпроси са включени в предмета на спора и са от значение за постановения резултат, но не е необходимо допускане на касационно обжалване. Няма никакво съмнение, че съдът, вкл. и въззивният, трябва да посочи кои факти счита за правнорелевантни и въз основа на какви доказателства е приел за установени или не дадени правнорелеватни факти. Въззивният съд действително е описал част от доказателствата, без да е ясно какво приема за установено за част от тях, съответно какви правни заключения прави, но от друга страна е препратил към мотивите на първостепенния съд, които са ясни, подредени, логични и обосновани; пьрвостепенният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, ясно е посочил какво е приел за установено въз основа на тях, както и кои от установените факти имат отношение към неимущественото увреждане на ищеца, съответно дали то се намира в пряка причинноследствена връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление. Така, допуснатата непълнота в мотивите на въззивния съд не води до неяснота до степен страните да не могат да узнаят съображенията за постановения резултат и така да не могат адекватно да защитят интересите си. Обстоятелствата, които е отчел въззивният съд при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД - продължителността на делото, интензитетът на проведените процесуални действия, взета мярка за неотклонение, тежест на обвинението и възможното наказание при осъдителна присъда, съдебното минало, данните за емоционалното и психическото състояние, са тези, които са относими към установеното неимуществено увреждане на ищеца, като по този въпрос не е налице противоречие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 2 ЗОДОВ. Въззивната инстанция всъщност е пропуснала да вземе предвид едно от установените релевантни обстоятелства – 24-часово задържане на ищеца, което обаче е в ущърб на Н. Я., не на ответника по иска.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 260050/23.04.2021 г., постановено от Търговищки окръжен съд по въззивно гр.д. № 49/2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: