1 Р Е Ш Е Н И Е № 304 София, 10.12.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 6328/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Х. А. П. и П. И. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 21 от 31.01. 2012 г. по гр.д.№ 766/2011 г. по описа на Добрички окръжен съд, с което молителите са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на М. Г. Т. владението на ½ ид.ч. от един апартамент с площ 93 кв.м., находящ се на първия етаж в сградата в [населено място], [улица]. Като основание за отмяна молителите сочат чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ищцата оспорва молбата за отмяна като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По предявен ревандикационен иск ищцата М. Г. Т. се е легитимирала като собственик на 1/2 ид.ч. от апартамента на основание договор за дарение по нот.акт № 12/15.12. 1997г. Препис от нот.акт е представен с исковата молба и в него е отразено, че е съставен от нотариус Е.С.. След влизане на решението в сила молителите са се снабдили с писмо от 8.02. 2012 г. на председателя на Добрички районен съд, в което е посочено, че лицето Е. С. не е изпълнявала към м.декември 1997 г. длъжността нотариус, а е била съдия- изпълнител- т.е. не е разполагала с удостоверителна компетентност. Въз основа това писмо Х. и П. П. са подали молба за отмяна на решението на въззивния съд, по която е било образувано гр.д.№ 714/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. При разглеждане на молбата от страна на ответницата / ищца в първоначалното производство/ е представен заверен препис от нотариалния акт за дарение от 15.12. 1997г., копие от който се съхранява в Службата по вписванията и в който като нотариус е посочена Ж. М.- съдия в районен съд Д.. Представена е и заповед на председателя на ОС- Добрич № 99-а от 11.08.1997г., с която на всички районни съдии, съдебни изпълнители и съдебни кандидати със стаж 6 месеца е възложено да изпълняват длъжността нотариус. В заповедта е посочено, че се издава на основание окръжно № РД-02-08-52 от 8.08.1997г. на зам. министъра на правосъдието и правната евроинтеграция Н.Ф.. Съгласно заповед № 99 от 11.08.1997г. конкретно на районния съдия Ж. М. е възложено да изпълнява функциите на нотариус за неопределено време. От представеното решение № 126 от 20.12. 2004 г. по гр.д.№ 341/ 2003 г. на ВКС, ІІ г.о. е установено, че с окръжното от 8.08.1997г. е наредено на председателите на окръжните съдилища да възложат на районни съдии и съдии- изпълнители да изпълняват функциите на нотариуси. Като съобразил тези доказателства съставът на ВКС е постановил р.№ 182/17.06.2013 г., с което оставил молбата за отмяна без уважение, като приел, че дарението е изповядвано от лице, което притежава нотариална компетентност, както и че новото писмено доказателство / писмото от 8.02.2012 г., според което Е. С. е била съдия- изпълнител/, не е от съществено значение за делото. Със сега подадена молба за отмяна вх.№ 5205/30.07.2013 г. ответниците Х. и П. П. твърдят, че представените при разглеждане на предишната молба за отмяна писмени доказателства от ищцата съставляват ново основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като установяват неизвестни досега обстоятелства- а именно, че ищцата е призната за собственик въз основа на неистински нотариален акт- нот.акт, в който е вписано, че е съставен от нотариус Е.С., както и че ако нотариалният акт е изповядван от Ж. М., а тя е била и член на състава на въззивния съд, постановил решението, това е изисквало същата да се отведе от участие в делото. Решението, постановено от съдия, за когато е имало основание за отвод, нарушавало и правото на молителите на справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. С оглед на изложените доводи и данните по делото следва да се приеме, че и настоящата молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Първото поддържано основание- по чл.303, ал.1,т.2 ГПК, не е налице, тъй като то изисква не само твърдения за неистинност на документа, на който е основано решението, а тази неистинност да бъде установена по надлежния ред- чрез присъда или съдебно решение, каквито в случая не се представят и няма такива. Второто основание за отмяна се свързва с твърденията, че първоначално съставеният нотариален акт е с невярно съдържание в частта отнасяща се до извършилото нотариалното удостоверяване лице и че в действителност нотариалният акт е съставен от съдия, който е действал като нотариус въз основа на окръжно на Министерството на правосъдието и заповед на председателя на окръжния съд, както и че този съдия е участвал при решаване на делото. Твърди се, че това са нови обстоятелства, които не са били известни на страната и на съда при разглеждане на делото, установени са по време на производството по предходната молба за отмяна и имат съществено значение за изхода на спора. Поддържа се също така, че участието в състава на въззивния съд на съдия, за когото е имало основание за отвод, нарушава правото на молителите на справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6, т.1 от КЗПЧОС. Изложените обстоятелства не могат да се квалифицират по нито едно от основанията за отмяна, посочени в чл.303 ГПК. Отмяна поради наличието на предпоставки за отвод не може да се иска, тъй като законодателят не е предвидил такова основание за отмяна на влезли в сила решения. Основанията по чл.303, ал.1 ГПК са изчерпателно изброени и на други основания извън тях решението не може да бъде отменено. В този смисъл новото обстоятелство, каквото според молителите представлява наличието на основание за отвод, и писменото доказателство- нот.акт, изповядван от съдията Ж. М., не са от съществено значение за делото и не могат да се квалифицират по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Те биха имали значение само ако именно поради участието на съдия, по отношение на когото е имало основание за отвод, се е стигнало до неправилно решаване на делото, каквато връзка в случая не може да се направи. Не са налице и основанията по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, където се изисква лишаване на страната от възможност за участие в делото лично или чрез пълномощник поради нарушаване на правилата за призоваване, нито по чл. 303, ал.1, т.7, където се урежда правото за отмяна, ако Европейският съд по правата на човека е установил нарушение на КЗПЧОС и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. В молбата се излагат и съображения, че възлагането на функции на нотариус с актове на министъра на правосъдието и председателя на окръжния съд противоречи на разпоредбата на чл.158, ал.5 от Закона за съдебната власт, но те са неотносими към предмета на настоящото производство, в което не се обсъжда валидността на нотариалния акт, а наличието на основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. А. П. и П. И. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 21 от 31.01. 2012 г. по гр.д.№ 766/2011 г. по описа на Добрички окръжен съд. ОСЪЖДА Х. А. П. и П. И. П. от [населено място],[жк], 42, ет.1, ап.1 да заплатят на М. Г. Т. от с.гр., [улица] разноски за производството пред ВКС в размер на 650 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: