О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 21 гр. София, 06.01.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2658 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 613а, ал. 1 и чл. 701, ал. 3 ТЗ. Образувано е по частна касационна жалба на длъжника [фирма], [населено място] чрез управителя Д. И. К., приподписана от процесуален представител юрисконсулт В. Т. Ч. срещу определение № 2041 от 14.06.2016г. по ч. дело по несъстоятелност № 1281/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено определение № 697 от 08.02.2016г. по т. дело № 1052/2009г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав, с което не е допуснат до разглеждане от събрание на кредиторите план за оздравяване № 8, предложен от длъжника [фирма]. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че обжалваният съдебен акт е в противоречие с определение № 8006/03.12.2013г., с което са допуснати до разглеждане всички планове за оздравяване, предложени от длъжника, и в което не е посочено, че има недопуснат до разглеждане план. Излага съображения, че определение от 10.12.2015г. е в противоречие с ТЗ, тъй като не е посочено на какво правно основание съдът не допуска вече допуснат план, както и че за събранието съгласно определение № 8006/03.12.2013г. план за оздравяване № 8 е бил надлежно подписан от длъжника. В допълнително представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето по касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради това, че няма практика на ВКС. Поддържа, че решенията на ВКС относно отмяна на планове за оздравяване има само във връзка с такива, вече гласувани от събранието на кредиторите, като решението по настоящото дело ще бъде от значение за точното прилагане на закона, защото при определения като обжалваното длъжникът е поставен в неравностойно поведение. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и вместо това да бъде допуснат до разглеждане от събрание на кредиторите план за оздравяване № 8. Частната касационна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Въззивният съд е приел, че процесният оздравителен план е внесен от легитимирано лице по чл. 697, ал. 1, т. 1 ТЗ в предвидения в чл. 698, ал. 1 ТЗ преклузивен срок за предлагане на оздравителен план. За да направи извод, че план за оздравяване № 8, предложен от длъжника не следва да бъде допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите, съдебният състав се е позовал на императивната норма на чл. 189, ал. 5 ДОПК и се е аргументирал с неизпълнение на условието по чл. 189, ал. 1 ДОПК. Съобразявайки обстоятелството, че в т. 3.1 от предложения план за оздравяване е предвидено, че задълженията към НАП се изплащат съгласно изискванията на ДОПК – напълно в частта за главницата, а за лихвите се подписва споразумение за редукция, въззивният съд е заключил, че е необходимо предварително съгласие на Министъра на финансите съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 и ал. 4 ДОПК, което не е представено в определения от съда срок. Съдебният състав е констатирал, че определеният с определение № 7008/10.12.2015г. по т. дело № 1052/2009г. на СГС, ТО, VІ-8 състав срок за отстраняване на нередовностите на план за оздравяване № 8 /подробно посочени в определението/ е продължен с две седмици, считано от изтичане на първоначалния срок, с разпореждане от 07.01.2016г., но необходимото предварително съгласие на Министъра на финансите съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 4 ДОПК не е представено. Възраженията на частния жалбоподател относно необходимия срок за представяне на предварителното съгласие на Министъра на финансите, продължителността на процедурата по получаването му и искането за определяне на достатъчен срок за представяне на предварителното съгласие са приети от въззивната инстанция за неоснователни по съображения, че сроковете за представяне на плана за оздравяване и изискванията към него са уредени с императивни правни норми. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно т. 1 от горепосоченото Тълкувателно решение касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал релевантните материалноправни или процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение, не е посочил кои според него са правните въпроси, от които зависи изходът на спора и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Направените оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила са от значение за правилността на обжалваното определение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2041 от 14.06.2016г. по ч. дело по несъстоятелност № 1281/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.