Ключови фрази
Делба на наследство * презумпция за намерение да се държи вещта като своя * делба * наследство * съсобственост * владение * придобивна давност * възражение за изтекла давност


Р Е Ш Е Н И Е

№ 484/12 г.

София, 04.02.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 740/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 415/ 30.05. 2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 146 от 29.01. 2010 г. по гр.д.№ 5408/ 2008г. на Самоковски районен съд, потвърдено с решение № 157 от 18.03. 2011 г. по гр.д.№ 718/ 2010 г. на Софийски окръжен съд по въпроса за приложението на чл.69 ЗС в отношението между сънаследниците на един имот.
С атакуваните решения е допусната делба на жилищна сграда, представляваща източен близнак от сграда в дворно място в [населено място], между съделителите, които черпят права от общия наследодател и собственик на сградата И. Х. Ч., като ищцата Х. И. Н. е негова дъщеря, а ответниците- съпруга и деца от коляното на починалия му син Г. И. Ч.. Част от последните- съпругата Х. В. Ч. и синът Р. Г. Ч. са направили възражение за придобиване на цялата сграда по давност, но то не е уважено, като е прието, че липсват доказателства за отблъскване владението на другите наследници и проявено намерение за придобиване на целия имот по давност.
Касационната жалба е подадена от наследниците, претендиращи изключителна собственост на имота, като оплакванията им са за необоснованост на решението и нарушение на материалния и процесуалния закон досежно извода на съда, че не са представили доказателства за отблъсване владението на останалите наследници и за придобиване на техните части по давност.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното по реда на чл.290 ГПК:
С ТР № 1/ 2012 г на ОСГК на ВКС се прие, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение. При това той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си.
Прието е освен това, че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл.69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което е установена първоначално фактическата власт признава такава и на останалите съсобственици, а именно на сънаследниците и затова сънаследникът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите сънаследници. В този случай трябва да се докаже наличието на преобръщане на владението- а именно че този сънаследник престава да държи идеалните части за другите сънаследници и започва да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, трябва да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. Във всеки отделен случай тези обстоятелства следва да бъдат доказани конкретно.
Приетото с ТР № 1/ 2102 г. следва да намери приложение и за настоящия случай, при който данните по делото са, че основанието за възникване на съсобственост е наследяването като общо правоприемство, тъй като собственик на имота / източния близнак/ е бил общият наследодател на страните, а след смъртта му фактическа власт върху имота са останали да упражняват само преживялата го съпруга В. и синът му Г. Ч. със семейството си, а другата му дъщеря Х. И. е живеела отделно. Г. Ч. е починал през 2003 г., майка му В.- през 2004 г. и в имота са останали само съпругата на Г. Х. и синът им Р. Г. Ч., които са въвели и довода за придобиване на имота по давност.
Като се имат предвид разясненията, дадени в ТР № 1/ 2012г., следва да се приеме, че при установяване на фактическа власт върху имота от някои от наследниците, те са владелци на своите части и държатели на частите на другите сънаследници. В съответствие с основанието, на което е придобита фактическата власт в настоящия случай, презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита оборена. В тежест на сънаследниците, които твърдят придобиване на имота по давност, е било да установят, че са превърнали държането на частите на другите наследници във владение за себе си и че са ги придобили по давност. С оглед на представените по делото доказателства и изяснените обстоятелства в отношенията между страните следва да се приеме, че твърдението им е основателно и е следвало да се уважи от въззивния съд. Това е така, защото съделителите Х. и Р. са установили, че след смъртта на общия наследодател И. Ч. само синът му Г., респ. те като негови наследници, са упражнявали фактическа власт върху имота, а чрез действията които са извършвали- постоянно обитаване на жилището като единствен имот на семейството, извършването на ремонт, подобряване на имота с изграждане на втория етаж и др. са манифестирали намерението си за своене и придобиване частта на другата съделителка Х. И.. Следва да се отчете и обстоятелството, че тази дъщеря е била осиновена при условията на непълно осиновяване от сестрата на общия наследодател- Е. и е живеела заедно с нея в съседния / западния близнак от къщата/, така че действията на своене от страна на брат й и неговото семейство са ставали нейно достояние. Горните обстоятелства се изясняват от обяснения на страните по делото и разпитаните свидетели А. С. и И. Б.. От показанията на другите двама свидетели В. Н. и Е. С. не може да се направи извод в противния смисъл, тъй като те установяват преди всичко, че Х. е полагала грижи за майки си, което поведение е естествено при наличие на запазени отношения с рождените родители и живеенето в съседство и не изключва възможността живеещият в наследствения имот брат Г. Ч. да го придобие по давност.
По изложените съображения следва да се приеме, че постановеното в противния смисъл решение на въззивния съд, с което не е зачетено възражението на част от наследниците за придобиване на имота по давност и същият е допуснат до делба между всички наследници на общия наследодател И. Х. Ч. е неправилно и следва да се отмени , като искът за делба, предявен от Х. И. Х. се отхвърли. Не следва да се допуска делба и само между Х. Ч. и Р. Ч., тъй като те не са поискали такава.
При неоснователност на иска за делба съдът не следва да се произнася по обусловеното искане по чл. 344, ал.2 ГПК във вр. с чл.31, ал.2 ЗС за обезщетение за ползването на имота.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА решение № 157 от 18.03. 2011 г. по гр.д.№ 718/ 2010 г. на Софийски окръжен съд и потвърденото с него решение № 146 от 29.01. 2010 г. по гр.д.№ 5408/ 2008г. на Самоковски районен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Х. И. Х. против Х. В. Ч., Р. Г. Ч., М. Л. П. и Е. И. Ч. за делба на източния близнак от сграда с идентификатор 65231.908.141.1, ведно с дворното място от 300 кв.м., представляващо имот с идентификатор 65231.908.141 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД- 18-3/27.01.2005 г.
Осъжда Х. И. Н.- ЕГН [ЕГН] да заплати М. Л. П.- ЕГН [ЕГН] разноски по делото в размер на 500 лв., а на Х. В. Ч.- ЕГН [ЕГН] разноски за всички инстанции в размер общо на 1690 лв.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: