Р Е Ш Е Н И Е № 548 гр. София,17 декември 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести декември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1699/ 2012 година Производството е образувано по искане на осъдения Л. Р. Д., за отмяна или ревизия на присъда от 05.10.2011г., обявена по нохд №3056/2009г., по описа на Районен съд-София и влязла в сила с постановяване на решение №589 от 02.05.2012г., по внохд №1867/2012г. на Софийски градски съд, по реда на възобновяването, предвиден в чл.425, ал.1, т.т.1-3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. В депозираното искане се релевират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обективирани в неправилна интерпретация на приобщените по делото гласни доказателствени източници, довела до осъдителен съдебен акт, базиращ се на хипотези и предположения за механизма на инкриминираното посегателство и за неговото авторство. Поставя се акцент на изтъканите от противоречия свидетелски показания на А. Б., З. О., К. О. и С. А.- пряко заинтересовани от изхода на делото, с оглед процесуалното качество на встъпилия в процеса като частен обвинител и граждански ищец - Б., и предвид враждебните отношения между О. и подсъдимия, недопустимо ползвани от решаващия орган с кредит на доверие. Аргументира се и несъблюдаване на материалния закон. В подкрепа на визираното основание по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК се излагат фрагментарни съображения за липса на изискуемото се за престъпната съставомерност по чл.129 от НК, телесно увреждане на пострадалия, очертаващо обезобразяване на лицето му, и за наличие на реализирано от Б. и О. непосредствено противоправно нападение спрямо Л. Д., предпоставящо приложение на института на неизбежната отбрана. Обосновава се и явна несправедливост на наложеното наказание, несъответно на тежестта на престъплението и личната опасност на дееца, като се обръща внимание на игнорираните от съда заплахи за саморазправа с Д., отправяни от З. О. преди инцидента и на проявената към осъдения недобронамереност на инкриминираната дата, мотивирали агресия. Декларира се и прекомерна завишеност на присъдената на гражданския ищец А. Б. неимуществена обезвреда. В съдебно заседание на 06.12.2012г. Л. Д. се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа подаденото искане. Частният обвинител и граждански ищец А. Б. участва лично в инициираната от осъденото лице извънредна процедура и предоставя на Върховния касационен съд вземането на справедливо решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за правилност на обявената и влязла в сила присъда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 05.10.2011г., по нохд №3056/2009г., РС-София е признал Л. Р. Д. за виновен в това, че на 23.11.2008г. причинил на А. В. Б. средна телесна повреда, поради което на основание чл.129, ал.2, пр.4, вр.ал.1, вр.чл.2, ал.2 от НК и чл.54 от същия закон му наложил наказание - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, като в съответствие с изискванията на чл.45, вр.чл.52 от ЗЗД, Л. Д. е осъден да заплати в полза на пострадалия Б. сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от посегателството неимуществени вреди. Присъдата е била предмет на проверка по внохд №1867/2012г., приключила с решение №589 от 02.05.2012г. на Софийски градски съд, с което първоинстанционният акт е изменен чрез намаляване срока на определената наказателна санкция от ТРИ ГОДИНИ на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с последващо отлагане на нейното изпълнение по чл.66 от НК, при петгодишен изпитателен срок и чрез увеличаване размера на уважената част на приетия в наказателния процес граждански иск на А. Б., до пълния предявен размер от 5000 /пет хиляди/ лева. Искането на осъдения Д. за възобновяване на нохд №3056/2009г. на РС-София и на внохд №1867/2012г. на Софийски градски съд, и за отмяна или ревизия на постановената по тях и придобила юридически стабилитет осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при установения от разпоредбите на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК регламент, но преценено при съблюдаване на очертаните доводи и възражения сочи на неоснователност. При реализирания извънреден контрол, настоящият състав не констатира акцентираното от защитата на Л. Д. дерогиране на процесуалните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК в съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ, довело до погрешни изводи по основния факт на наказателния процес - извършване на престъплението и неговото авторство. След внимателен и професионален преглед на доказателствения материал, инкорпориран чрез обясненията на осъденото лице; свидетелските показания на А. Б., З. О., К. О., С. А., И. Д., С. К., Г. В. и В. П.; чрез приложения писмен протокол за оглед на местопроизшествие от 23.11.2008г.; и при компетентна оценка на изготвената медицинска експертиза, съдебните инстанции са формирали своето вътрешно убеждение за релевантните за инкриминираното престъпно деяние факти. Безспорно установено е, че между З. О. и Л. Д. съществувала вражда, по повод фактическото съжителство на последния с В. - бивша интимна приятелка на свидетеля и майка на детето му. Доказани са по категоричен начин и обстоятелствата, очертаващи разразилия се на 23.11.2008г., на пазар „Г.”, в [населено място] физически конфликт. При появата на А. Б. до стопанисвания от Д. павилион за дюнери, с цел проверка дали Г. В. е там, за да предадат сина й, който бил известно време при своя баща и чакал заедно със свидетелите О., О. и А. в спрелия вблизост лек автомобил „Фолксваген Голф”, осъденият забелязъл стоящия до колата З. О., излязъл и подгонил Б., следван от своя брат Д.. Преследването финализирало с нанасяне на удар от Л. Д., с носения от него нож в лицето на А. Б., в резултат на който на пострадалия били причинени телесни увреждания, изразили се в порезна рана на горната устна, проникваща в устната кухина и порезна рана с дефект на кожата на носа /отрязан е неговия връх/, водеща до обезобразяване. Интерпретацията на приобщената и коментирана доказателствена маса, мотивира несъстоятелност на предявените в искането оплаквания за грубо несъблюдаване на процесуалния закон от съдебните инстанции, изградили фактологията за инкриминираното посегателство и за извършителя му, на тенденциозните твърдения на пристрастните и заинтересовани от изхода на делото свидетели /А. Б., З. О., К. О., С. А./, и при игнориране на заявеното от осъдения Д. и на показанията на неговите близки - Д. и К., обосновало постановяване на осъдителна присъда, при недоказаност на обвинението. Реална е липсата на корелация между тези групи гласни доказателствени средства по отношение съпричастността на осъденото лице към престъпния акт и проявните форми на инкриминираното му поведение. В обсега на правомощията си първостепенният и въззивен съд, с демонстриран юридически усет са преодоляли визираните противоречия, при съобразяване с източника на доказателства, в пределите на осъщественото прецизно обсъждане на възможността за възприемане на значимите обстоятелства, включени в предмета по чл.102 от НПК и на начина на тяхното словесно пресъздаване, и чрез обективна съпоставка на съдържимите се в обясненията и в свидетелските показания фактически данни, с останалата доказателствена съвкупност. Правилно е ценен разказът на жертвата А. Б. и на свидетелите-очевидци З. О., К. О., С. А., и компетентно изведено заключението за тяхната доказателствена сила. Разпитаните лица логично, еднопосочно и последователно отразяват своите зрителни и слухови впечатления от инкриминираната дата, като хронологически описват разгърналия се сблъсък на 23.11.2008г., и житейски правдиво пресъздават непосредствено видяното и чутото. Те изчерпателно и в пълнота изясняват лимитирания от представителя на обвинителната власт главен факт на доказване- време, място, механизъм на извършване на неправомерното посегателство и настъпили вредоносни последици, и с нужната категоричност идентифицират неговия автор. В контекста на изложеното наведените от защитата доводи за констатирани несъответствия в детайлите на депозираното и за демонстрирана от О. и О. некоректност досежно предходните им отношения с Д. /обстоятелства извън обсега на визираните в чл.102 от НПК/, не внасят съмнения в доказателствената обезпеченост на обвинението. Инкорпорираните чрез посочените доказателствени източници фактически данни са проверени при съпоставяне с писмения доказателствен материал - протокол за оглед от 23.11.2008г. и с научните мнения на вещото лице в изслушаната съдебно-медицинска експертиза, установяваща медикобиологичните параметри на телесните увреждания на пострадалия и възможния начин на причиняване. Обстойна е и предложената от контролираните инстанции аргументация относно процесуалната стойност на обясненията на осъдения Д. и свидетелските показания на И. Д. и С. К.. Компетентно Районен съд-София и въззивният състав са отчели процесуалният статус на Л. Д. - конституиран в качеството на обвиняем /подсъдим/ в наказателния процес, и правната природа на неговите волеизявления- източник на доказателства и средство за защита. Отдадено е нужното значение и на факта, че разпитаният Д. е активен участник във физическо стълкновение на 23.11.2008г., което неминуемо рефлектира на обективността на твърдяното от него, и е обърнато специално внимание на съществуващото между Д., и И. Д. и С. К. родство и приятелство. Визираните обстоятелства разбира се, не мотивират безкритичното отхвърляне на заявеното от осъдения и посочените лица, а предпоставят изпълнение задълженията на решаващия орган за всеобхватен анализ и задълбочена оценка на приобщените доказателства, при съблюдаване на собственото им съдържание и на наличната кореспондираща връзка с целия, инкорпориран по разглежданото дело доказателствен материал. Изискуемата се от закона логическа мисловна дейност, довела до формирането на свободно вътрешно убеждение за доказаност на обвинението, е осъществена от съда, и словно отразена в атакувания акт. При сериозен разбор на изказа на разпитаните лица, характеризиращ се с липса на възприятия за основни моменти от случилото се и с несъвместими вътрешни противоречия относно местонахождението на съпричастните към инцидента, носените от тях вещи /камък, бухалки/, осъществените действия; с поставен акцент на афишираното безусловно отрицание да е видян или реализиран инкриминирания удар и на очертаната разнопосочност при пресъздаване процеса на нападение спрямо Д. и неговото авторство /форми на агресия, използвани средства, динамика, участващи субекти/; и събразявайки безспорната несъответност с лимитираната от останалите гласни и писмени източници, и проверена чрез експертното заключение доказателствена маса, са изградени изводите на първостепенния съд и Софийски градски съд за недостоверност на обясненията на осъдения и на свидетелските показания на И. Д. и С. К., предпостивили отказ за кредитирането им. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на Л. Д. се субсумира от особената правна норма на чл.129, ал.2, пр.4, вр.ал.1 от НК. Нанесеният на 23.11.2008г. удар с нож на пострадалия А. Б., в причинно-следствена връзка, с който са неговите телесни увреждания /порезна рана на устната, проникваща в кухината и отрязване на върха на носа, водещо до обезобразяване/, консумира престъпния състав на криминализираното посегателство против здравето на личността. Мотивирано, на базата на експертното заключение за естеството и спецификата на телесните травми и при съблюдаване на дадените с Постановление №3 от 27.09.1979г. на Пленума на ВС на РБ задължителни указания, е прието, че очертаната конкретика в разглеждания казус покрива оспорвания от процесуалния представител на осъдения квалифициращ признак по чл.129, ал.2, пр.4 от НК- обезобразяване на лицето на жертвата. Обезобразяването представлява такова увреждане, при което се причиняват значителни изменения на лицето, снагата или крайниците на тялото, с траен и постоянен характер, които загрозяват вида на човека. Съдебната практика е константна, че лицето и тялото се променят съществено при дълбоки порезни рани на лицевата част, парализа на лицевия нерв, отнемането или измененията в нормалното положение на носа, външното ухо, устните, веждите или клепачите, деформирането на снагата, походката, мускулатурата и формата на крайниците, гладкостта на кожната обвивка. При описаната и обезпечена от приобщената доказателствена съвкупност фактология, несъстоятелни са и фрагментарните възражения на защитата за относимост на института на неизбежната отбрана. Прилагането на чл.12, ал.1 от НК предполага непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в активни действия или в бездействие на пострадалия, насочени към увреждане на юридически защитени интереси на отбраняващия се или на друго лице, и изисква то да е започнало и продължаващо във времето, преди инкриминирания акт. При неправомерна дейност срещу възможна в неопределено бъдеще агресия, при извършена и вече прекратена по собствени подбуди или поради обективна невъзможност за продължение, както и при предизвикана повторно такава, чрез укорими прояви спрямо нападателя, институтът е недопустим. Във визираните случаи на предполагаемо, съответно прекратено нападение или на възобновено в резултат на противоправни действия на другиго, деянията на «нападнатите» могат да се квалифицират като осъществени при мнима неизбежна отбрана, съответно в състояние на силно раздразнение, или да се обсъждат в аспекта на реализирана реторсия, саморазправа или отмъщение, при което предишният нападател се превръща в отбраняващ се, но не и като общественополезни, каквито са тези при законовата защита. Обликът на конфликта на 23.11.2008г. и поведението на съпричастните към него лица не очертават прояви на А. Б., които могат да бъдат интерпретирани като нападение по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, обуславящо общественооправдана отбрана и обосновават изводи за упражнено насилие от осъдения Д. по отношение на пострадалия. В съответствие с принципите - законоустановеност и индивидуализация на наказанието, е диференцирана отговорността на подсъдимото лице. При преценка на обществената опасност на извършеното престъпление и на личността на дееца, с подчертано внимание на младата възраст на Л. Д., добрите характеристични справки, неговата трудова ангажираност и семейно положение, и отчитайки изтеклия период от време от извършване на посегателството, въззивната инстанция справедливо е отмерила санкцията, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в рамките на чл.54 от НК - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като е отложила нейното изтърпяване, при условията на чл.66 от НК с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок. Наложеното наказание е лимитирано и при съблюдаване на предписаните от разпоредбата на чл.36 от НК, цели на индивидуалната и генерална превенция. Изложените аргументи предпоставят заключение за неоснователност на предявените от упълномощения адвокат на осъденото лице искания за редуциране на санкционните последици и за приложение на чл.55 от НК. Подобни претенции, коментирани във взаимовръзка с фактите, сочещи на тежестта на конкретното престъпление, проектирана в обекта на посегателство /засегнати са обществени отношения против телесната неприкосновеност на гражданите/ и измерима чрез характеристиките на изпълнителното деяние и на вредоносния резултат / отличаващ се с жестокост начин на извършване, употреба на нож, причиняване на две телесни травми/; и при отдаване на необходимото значение на отразените в свидетелството за съдимост данни за предходното осъждане на Л. Д. по нохд №3787/2007г. на Плевенски РС, индицират на стремеж към безнаказаност. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и в гражданската си част. При съобразяване на фактическите положения, предпоставящи престъпната съставомерност на инкриминираното поведение на осъдения по чл.129 от НК и след комплексна аналитична оценка на причинените на А. Б. с престъплението психически шок, физически болки и страдания, неудобства при приема на храна и притеснения в социалните контакти; на възстановителната и оздравителна терапия; и на възможността белезите от телесните травми да бъдат отстранени единствено чрез повторна пластична операция, са репарирани неимуществените вреди на пострадалия. Определеното от Софийски градски съд, съгласно изискванията на чл.45, вр.чл.52 от ЗЗД дължимо обезщетение в размер на 5 000 /три хиляди/ лева не компрометира критериите за справедливост, и не обосновава упражняване правомощията на ВКС в желаната от осъдения Л. Д. посока. В обхвата на предоставената компетентност, настоящият състав формира своето вътрешно убеждение за липса на основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт, по предвидения в чл.419 - чл.426 от НПК ред на възобновяване на наказателни дела. Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Р. Д. за възобновяване на нохд №3056/2009г. на Районен съд - София и на внохд №1867/2012г. на Софийски градски съд, и за отмяна или изменение на постановената по тях и влязла в сила присъда от 05.10.2011 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.