Р Е Ш Е Н И Е № 34 гр. София, 16 февруари 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 3094 по описа за 2011 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. В. П. срещу нова въззивна присъда на Варненски окръжен съд № 96 от 24.11.2011 г, по ВНОХД № 1106/11, с която е отменена присъда на Варненски районен съд № 301 от 8.06.11, по НОХД № 386/11, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 9.11.2010 г в [населено място], чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е направил опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 4 357, 70 лв, собственост на [фирма], от владението на К. И. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 58, б. „а” и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на осем месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, със зачитане на предварителното задържане от 9.11.2010 г до 10.11.2010 г, като е оправдан за разликата до пълния предявен размер на обвинението, и са му възложени направените по делото разноски. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. В. П. е признат за невинен в това, че на 9.11.2010 г в [населено място], чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е направил опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 5 039, 70 лв, собственост на [фирма], от владението на К. И. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 18, ал. 1 НК. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че въззивният съд е извършил превратен анализ на доказателствените източници, че е формирал вътрешното си убеждение въз основа на будещите съмнение показания на св. В., че не е следвало да бъдат кредитирани показанията на св. Кезин и св. Й., че неправилно са оценени като защитна позиция обясненията на подсъдимия, че материалният закон е приложен неправилно, че деянието следва да се квалифицира като приготовление и да се прецени дали е наказуемо. С жалбата се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят се присъединява към становището на своя защитник. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Не са налице релевираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Въззивният съд е провел съдебно следствие, в хода на което е разпитал св. П., св. М., св. В., подсъдимия П., както и е поставил в очна ставка подсъдимия и св. В.. При анализа на доказателствената съвкупност са спазени изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, поради което не може да се счете, че е допуснат порок във вътрешното съдийско убеждение по релевантните факти. Подробно са обсъдени гласните, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, като са изложени обстойни и убедителни съображения на кои от тях е дадена вяра и защо. Неоснователно се твърди, че показанията на св. В. не заслужават да получат кредит на доверие. Показанията на този свидетел са ясни, последователни и сочат на добросъвестност при възпроизвеждане на възприетите събития. Те кореспондират на казаното от св. К., св. Й., св. С., св. Р., св. П. и цялостно очертават приетата от въззивния съд фактическа обстановка. Правилно е оценена версията на подсъдимия, изводима от обясненията му, като защитна позиция, опровергана от останалите доказателствени източници. Вярно е аргументирано становището, че независимо от състоянието на алкохолно опиване, в което се е намирал / което не е обусловило невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си /, жалбоподателят е извършил целенасочени действия по преместване на вещи и приготвянето им за изнасяне, включително се е снабдил с въже, с което е смятал да си послужи при отнемането им. Правилно е прието, че се касае за опит за кражба, а не за приготовление, тъй като е установено, че деецът е предприел действия по прекъсване на фактическата власт върху процесните вещи с цел да установи свое владение върху тях, но целта не е постигната поради залавянето му на местопрестъплението. Критерият за това дали е налице приготовление или опит е в наличието на започнало изпълнение на престъплението / осъществяване на елементи от изпълнителното деяние /. Хипотезата на приготовление е мислима, когато деецът е създал предпоставки за извършване на замисленото престъпление, но не е започнал изпълнението му. За разлика от приготовлението, при опита деецът е започнал изпълнението на престъплението, но не е настъпил предвиденият в закона общественоопасен резултат. В случая, подсъдимият е сторил необходимото, за да прекъсне фактическата власт върху инкриминираните вещи, но не е успял да установи своя трайна фактическа власт, тоест, изпълнението на престъплението вече е започнало, което изключва хипотезата на приготовление. Следователно, като е приел, че се касае за опит към кражба, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Поради изложеното, ВКС намери, че липсват релевираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, поради което не са налице условия за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Варненски окръжен съд № 96 от 24.11.2011 г, по ВНОХД № 1106/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: