Р Е Ш Е Н И Е № 260 гр.София, 24 октомври 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участие на секретаря Аврора Караджова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 5190 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат А. И. от АК-София, срещу решение № 1418/04.07.2016 г. по в.гр.д. № 578/2016 г. на Апелативен съд София в частта, в която се потвърждава решение № 5782/06.08.2015 г. по гр.д. № 7869/2014 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявения иск от Д. В. С. срещу [фирма], на основание чл.49 ЗЗД, за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 6600 лева, причинени от публикация във вестник „Всеки ден“ от 18.12.2013 г. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение на неимуществените вреди. Отговор на въпроса обусловил допускане на касационно обжалване е даден с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, т.11, с което се приема, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Настоящият състав на Върховния касационен съд изцяло споделя установената задължителна съдебна практика, с оглед на което приема, че дължимото обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди, съгласно законовия критерий за справедливост, установен с нормата на чл.52 ЗЗД, се определя според установените във всеки отделен случай релевантни за спора обстоятелства. Отговорността за вреди от деликт следва да се ангажира не само когато са нарушени законови норми, но и при всяка външна проява на общото правило да не се вреди другиму, от което са накърнени правата, честта или достойнството на отделната личност. В този смисъл, отговорността за поправяне на вредите от публикувани статии и материали в печатни или електронни издания, които съдържат обидни или клеветнически изявления и квалификации за определени лица, обективно произтича от качеството възложител на автора на материала, на основание чл.49 ЗЗД, разпространил невярната информация в свой или чужд интерес. Когато публикацията е насочена срещу лице с общественозначима професия, по отношение на която обективно са завишени изискванията за почтеност е професионализъм, естествено и логично е мненията и квалификациите да засегнат в по-голяма степен личния му живот, поради което създадените неудобства и притеснения от публикуваните мнения и оценки следва да се преценяват и с оглед обществената значимост на длъжността, която заема. С оглед дадения отговор на материалноправния въпрос и доводите в касационната жалба, решението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено частично поради следните съображения: За да постанови решението, въззивният съд правилно е приел, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, за причинените на ищцата неимуществени вреди, тъй като на 18.12.2013 г. в електронното и печатното издание на [фирма] - вестник „Всеки ден“ е публикувана статия със заглавие „Ц. с нова любовница“ и снимка на ищцата с други лица, сред които Ц. Ц., в която се посочва: „лъснала връзка на Ц. с депутатката Д.“, които били все заедно по партийни дела. Съдът правилно е установил също, че като собственик на публикуваните в електронния и печатния вариант на изданието твърдения, ответникът носи отговорност за разгласените неверни обстоятелства, накърняващи доброто име, честта и достойнството на лице, упражняващо общественозначима професия. След като липсват доказателства в подкрепа на разгласената информация, възложителят дължи обезщетение на основание чл.49 ЗЗД за причинените вреди от превратното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение. В случая, обаче, са били взети предвид само отделните негативни проявления в здравословното и емоционално състояние на ищцата, но не е било взето предвид, че създадените неудобства са във връзка със заеманата от нея общественозначима професия. Субективното интерпретиране на фактите за лица, заемащи публична длъжност, което ги злепоставя и накърнява доброто име, чест и достойнство, без конкретни доказателства за твърденията е противоправно и нарушава изискванията за добросъвестност при информиране на обществото. Разпространението на невярна и клеветническа информация е основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя и нейния автор, тъй като нормите на непозволено увреждане се прилагат както за физическите, така и за юридическите лица и се основават на общия принцип да не се вреди другиму. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобразява, както вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалата, така и обстоятелството, че причинените й неудобства и притеснения в личен, семеен и професионален план са във връзка със заеманата от нея публична длъжност. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, настоящият състав приема, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от публикацията е 2000 лева. Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени в частта, в която е уважен предявения иск от Д. В. С., на основание чл.49 ЗЗД, за разликата над дължимите 2000 лева, поради необосновано завишаване на обезщетението. В останалата част решението е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Касаторът [фирма] е поискал разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 162 лева – за внесените държавни такси пред касационната инстанция. От Д. В. С. също са поискани разноски пред касационната инстанция, но не са представени доказателства за изплащането им, поради което съдът не присъжда такива. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1418 от 04.07.2016 г. по в.гр.д. № 578/2016 г. на Апелативен съд София в частта, в която е уважен предявения иск от Д. В. С. срещу НЮ М. Г.“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.49 ЗЗД, за сумата от 4600 лева (разлика между присъдените 6600 лева и дължимите 2000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от публикация на 18.12.2013 г. във вестник „Всеки ден“ и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. С. срещу НЮ М. Г.“ АД, ЕИК[ЕИК], иск за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от публикация на 18.12.2013 г. във вестник „Всеки ден“ в размер на 4600 (четири хиляди и шестстотин) лева, на основание чл.49 ЗЗД. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1418 от 04.07.2016 г. по в.гр.д. № 578/2016 г. на Апелативен съд София в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Д. В. С. с ЕГН [ЕГН] да заплати на НЮ М. Г.“ АД, ЕИК[ЕИК], разноските пред касационната инстанция в размер на 162 (сто шестдесет и два) лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.