Р Е Ш Е Н И Е № 60126 Гр. София, 19.07. 2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, II-ро отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА При участието на секретаря Силвиана Шишкова Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 480/2020 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ФАНТИ - ГТ АД [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 2501/14.11.2019 г. по т.д.№ 5666/2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което, след отмяна на решение № 91 по т.д.№ 200/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд, е обявен за недействителен по отношение на масата на несъстоятелността на ФАНТИ – Г ООД /н/, ЕИК[ЕИК], извършеният от това дружество апорт на стойност 26 500 000 лв. в капитала на ФАНТИ – ГТ АД /в открито в хода на процеса производство по несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], включващ недвижим имот /поземлен имот № 829 в кадастрален район № 502 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 395 кв.м., ведно с построените в него сгради – хотел и пристройка/, 7 бр. плавателни съдове, както и МПС – 58 бр. влекачи и 64 бр. полуремаркета, всички подробно индивидуализирани, като касаторът е осъден да предаде на ФАНТИ – Г ООД /н/ така описаните вещи, както и да заплати дължимата държавна такса по исковете с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ и чл.649 ал.2 ТЗ. Решението е постановено с участието на ТОКУДА БАНК АД, ЕИК[ЕИК] /трето лице – помагач на синдика на ФАНТИ – Г ООД /н/. В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост, както и за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се моли за неговото обезсилване, евентуално - за отмяната му. Според касатора въззивният съд неправилно е отказал да постанови спиране на производството по настоящото дело, на основание чл.637 ал.1 ТЗ, което прави решението му недопустимо. Освен това се е произнесъл по недействителността на апорт, посочен в исковата молба като вписан по партидата на дружеството с идентификационен № 20130531163831, който касае съвсем различна непарична вноска, докато апортът, чиято относителна недействителност се претендира, е обявен в ТР под № 20130228165227. След като в исковата молба не са описани апортирани активи, а единствено номерът на извършеното в ТР вписване, съдът е следвало само на това основание да отхвърли исковите претенции. Въззивният съд е оставил без коментар горното възражение на касатора, което съставлява съществено процесуално нарушение. Той е пропуснал да обсъди и основното негово възражение, заявено с отговора на исковата молба и поддържано с отговора на въззивната жалба, че прехвърлителят ФАНТИ – Г ООД не е бил собственик на процесните активи, поради което и същите не са преминали в патримониума на касатора по силата на атакуваната правна сделка. При преценката за свързаността на лицата, съобразно изискването на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, в нарушение на правилата на чл.266 ГПК въззивният съд е приел и основал решението си на извлечения от ТР, които не са нови и чието представяне с жалбата е недопустимо, както и е обсъждал свързаност по см. на § 1 ал.1 т.5 ДР на ТЗ, без същата да е релевирана в жалбата, т.е. в нарушение на чл.269 ГПК. С оглед откритото производство по несъстоятелност по отношение на ФАНТИ - ГТ АД, касационната жалба е приподписана от временния синдик на дружеството - Л. И. И., на основание чл.101 ГПК. Обжалваното решение е допуснато до касационен контрол за проверка относно неговата допустимост, на основание чл.280 ал.2 ГПК, както и в условие на евентуалност – на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, за проверка съответствието му с практиката на ВКС по въпроса за задълженията на въззивния съд да разгледа всички допустимо въведени и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните във връзка с тях доказателства, съобразно правомощията му по чл.269 ГПК. Останалите страни – синдикът на ФАНТИ – Г ООД /н/, третото лице – помагач ТОКУДА БАНК АД и несъстоятелният длъжник не са депозирали писмен отговор против жалбата в срока по чл.287 ГПК. В проведеното публично заседание синдикът на ФАНТИ – Г ООД /н/ П. И. Ц. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, развито в депозираната писмена защита. За да се произнесе по реда на чл.290 ал.2 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, прецени следното: За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел, че съобразно изложените в исковата молба обстоятелства, предмет на иска е извършеният от длъжника ФАНТИ – Г ООД апорт на недвижим имот и движими вещи с обща стойност от 26 500 000 лв., вписан в търговския регистър под идентификационен номер 20130531163831. С тази апортна вноска съдът е приел, че са внесени в капитал на ФАНТИ - ГТ АД поземлен имот № 829 с ид. № 10971.502.829, ведно с построените в него сгради - хотел с ид. № 10971.502.829.1 и пристройка с ид. № 10971.502.829.2, плавателни съдове, съответно посочени, и моторни превозни средства – 58 броя влекачи - седлови „Волво“ и 64 броя полуремаркета, бордови, подробно индивидуализирани. Според данните от депозираните пред Агенцията по вписванията документи, с протокол от заседание на общото събрание на съдружниците на ФАНТИ – Г ООД, проведено на 10.01.2013 г., дружеството е взело решение за отправяне на молба - предложение до ФАНТИ - ГТ АД за приемането му като нов акционер, чрез непарична вноска в размер на 26 550 000 лв., представляваща 26 550 броя поименни акции по 1 000 лв., както и решение за одобряване предмета на непаричната вноска. Решението е взето от съдружниците В. Г. Й. и Т. И. Й., в присъствието на управителя И. Т. Й.. В молбата – предложение са описани идентични с атакуваните с иска вещи – недвижим имот, плавателни съдове и моторни превозни средства, както и 78 бр. движими вещи, представляващи медицинска апаратура и оборудване. В търговския регистър е представено съгласие по чл. 73, ал. 1 ТЗ от управителя на ФАНТИ – Г ООД с нотариална заверка на подписа, чието съдържание напълно покрива описаните в молбата – предложение недвижим имот и движими вещи. Според съставения протокол от извънредно заседание на общото събрание на акционерите на ФАНТИ - ГТ АД, проведено на 12.02.2013 г., въз основа на отправената молба – предложение, ФАНТИ – Г ООД е прието за нов акционер, който следва да направи непарична вноска в размер на 26 550 000 лв., срещу която да запише 26 550 бр. поименни акции с номинална стойност 1000 лв. С непаричната вноска, акционерите са взели решение да бъде увеличен капиталът на акционерното дружество от 50 000 лв. на 26 600 000 лв. Решенията са взети от акционерите Г. И. Й., В. Г. Й., Т. И. Й. и И. Т. Й., като последният е председател на съвета на директорите на ФАНТИ - ГТ АД и представляващ дружеството към тази дата. Видно от данните за гражданско състояние в системата ЕСГРАОН, Г. и Т. са синове на И. Т. Й., а В. - негова съпруга. Според представения списък на акционерите, И. Т. Й. притежава 26 броя акции, а останалите трима – по 8 акции. Увеличението на капитала чрез апортната вноска от ФАНТИ – Г ООД е отразено в устава на дружеството и е вписано по партидата на същото в Търговския регистър по заявление А5 - 20130222175258. От правна страна съдът е посочил, че съгласно чл.647 ал.1 т.6 ТЗ може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, която уврежда кредиторите и по която страна е свързано с длъжника лице, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а съобразно чл.649 ТЗ ал.1 ТЗ легитимиран да предяви иска е синдикът на дружеството, който следва да упражни правото си в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност. За ФАНТИ – Г ООД то е открито с решение от 10.10.2014 г. по т. д. № 467/ 2013 г. по описа на Окръжен съд – Видин, а исковата молба е от 16.09.2015 г. или в рамките на законовия срок, поради което искът е допустим. На следващо място съдът е изложил доводи, че апортът попада в приложеното поле на отменителния иск по т.6, като освен апортното волеизявление, фактическият му състав включва приемане на апорта от акционерите на дружеството, в чийто капитал се внася непаричната вноска и провеждане на увеличението на капитала на дружеството, чрез вписването му в търговския регистър – елементи, които в случая са налице. По-нататък е преценявал, дали сделката има увреждащо действие, като е посочил, че обективна проявна форма на уреждането е бъдещото затрудняване на кредиторите на несъстоятелния длъжник да се удовлетворят от имуществото му. В случая то е резултат от лишаването на длъжника от правото на собственост върху недвижими имоти и движими вещи, намалявайки по този начин ликвидните си активи, доколкото получените акции от капитала на ФАНТИ – ГТ АД не гарантират в същата степен удовлетворяването на кредиторите в производството по несъстоятелност. В тази насока са развити допълнителни подробни съображения, като е заключено, че преобразуването на сигурни активи /каквито са недвижимия имот, плавателните съдове и моторните превозни средства/, в несигурен такъв /акции/, уврежда кредиторите на длъжника, следователно е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ. Относно втората предпоставка - сделката да е извършена между свързани лица, съдът се е основал на дадените дефиниции с § 1 ал.1 и ал.2 от ДР на ТЗ. Така съгласно ал.1 т.5 свързани са дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете и акции, издадени с право на глас в дружеството. С внасянето на апортната вноска от ФАНТИ – Г ООД, капиталът на ФАНТИ – ГТ АД е увеличен от 50 000 лв. на 26 600 000 лв., при което притежаваните акции с право на глас от ФАНТИ – Г ООД са в пъти над границата от 5 %. Същевременно, управителят на ФАНТИ – Г ООД и председателят на СД, представляващ ФАНТИ – ГТ АД, към датата на апорта са едно и също лице – И. Т. Й., а съобразно ал.2 „свързани лица“ са лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. Ето защо е приета за установена и втората предпоставка от фактическия състав на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ. На последно място съдът е съобразил, че в изпълнение на третото условие на чл.647 ал.1 т.6 сделката е сключена в двугодишен срок преди датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /посочената такава в исковата молба - 18.10.2013 г. не е била оспорена от ответниците, а увеличаването на капитала на ФАНТИ – ГТ АД е вписано в Търговския регистър на 31.05.2013 г., т.е. в рамките на определения в закона период/. С оглед основанието на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК, обусловило допускането на касационно обжалване, и поддържаните от касатора основания по чл.281 т.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение на Софийския апелативен съд е допустимо, а доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени, по следните съображения: На първо място оплакванията касаят погрешно индивидуализирания в исковата молба апорт /като вписан в ТР по партидата на ФАНТИ – ГТ АД под № 20130531163831, докато в действителност апортираното имущество на стойност 26 500 000 лв. е предмет на апортна вноска, вписана в ТР под № 20130228165227/. Твърди се в тази връзка, че въззивният съд не се е произнесъл по предмета на спора, с който е бил сезиран, евентуално, че е следвало да отхвърли иска само на посоченото основание. Съставът на Върховния касационен съд намира, че единствено номерът, с който в ТР /сега ТРРЮЛНЦ/ е вписано увеличението на капитала на получателя на апорта, не представлява самостоятелен и/или достатъчен индивидуализиращ белег на извършената непарична вноска. Предмет на непарична вноска са парично оценими права, в случая – право на собственост върху вещи. В исковата молба на синдика на ФАНТИ – Г ООД /н/, противно на твърденията в касационната жалба, са описани подробно вещите – недвижими и движими, предмет на атакуваната апортна вноска, техният вносител, както и тяхната стойност, като видно от диспозитива на обжалвания съдебен акт, съдът не се е произнесъл по различен от предявения спорен предмет. Действително в мотивите на решението апортът е обсъждан с грешен номер и съответно - дата на вписването му /откогато се проявява неговото конститутивно действие/, но това обстоятелство е евентуално относимо към правилността на контролирания съдебен акт. На следващо място, доводи за недопустимост касаторът извлича от разпоредбата на чл.637 ал.1 ТЗ, поради това, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да спре производството по делото, след като по отношение на ответника ФАНТИ – ГТ АД по време на разглеждане на делото /с решение № 40 от 05.11.2018 г. по т.д.№ 13/2018 г. на Видинския окръжен съд/ също е открито производство по несъстоятелност. В тази връзка се установява, че на 06.06.2019 г. касаторът е подал молба с искане в посочения смисъл, която е оставена без уважение от състава на Софийския апелативен съд с мотиви, че с оглед основанието /и съответно характера/ на иска по чл.647 ТЗ, не са налице основания за спиране на делото по чл.637 ал.1 ТЗ. Постановеното в хода на процеса определение е правилно. Според цитираната разпоредба, с откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу търговеца – длъжник. Трайната съдебна практика по приложението на чл.637 ал.1 ТЗ е, че разпоредбата се отнася за имуществени дела относно вземания, които могат да се предявят в производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл.685 ал.1 ТЗ - притезателни права /вземания/, които са парични, респективно които могат да се трансформират в парични. Не се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, които нямат за предмет предявими в производството по несъстоятелност вземания и при които претендираното право може да се упражни само съдебно. Такива са делата, образувани по конститутивни искове; дела, образувани по установителни искове по чл. 124, ал. 4 ГПК за собственост, за прогласяване на нищожност на договор; дела, образувани по иск за възстановяване нарушено владение, иск за връщане на наета или заета за послужване вещ и пр. Доколкото предмет на настоящото исково производство е конститутивен иск, делото не подлежи на спиране въз основа на чл.637 ал.1 ТЗ, съответно и произнасянето на въззивния съд по съществото на спора не е опорочено на това основание. Във връзка с основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, обусловило достъпа до касация по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд по чл.12 и чл.235-236 вр. чл.269 ГПК, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Трайноустановена е практиката на ВКС, включително посочената от касатора /решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о. и решение № 57/02.03.2011 г. по гр.д.№ 14162010 г. на ВКС, ІІІ г.о./, както и служебно известната на състава на съда, основана на указанията на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, при съобразяване с въведения в закона ограничен въззив, според която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея; Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички относими към предмета на спора възражения на страните /респ. да се аргументира, защо те са неотносими/, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи; Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други – не. С оглед отговора на правния въпрос и наведените основания по чл.281 т.3 ГПК, по съществото на касационната жалба съставът на Върховния касационен съд намира за основателно оплакването, че съдът е допуснал част от сочените нарушения на съдопроизводствени правила, като не е обсъдил възраженията на касатора срещу основателността на иска /своевременно предявени пред първата инстанция и изрично поддържани в отговора на въззивната жалба/ и тяхната относимост към предмета на спора, а именно, че атакуваната сделка не е произвела вещно-транслативно действие, с оглед обстоятелството, че прехвърлителят ФАНТИ – Г ООД не е бил собственик на активите, включени в предмета й; както и че номерът на вписването на атакуваната апортна вноска, посочен в исковата молба и възприет от съда, касае съвсем различни активи, прехвърлени по друго време с друга сделка. Независимо от горното, въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила, а съображенията за това са следните: Неоснователни са доводите, че погрешното посочване в обжалваното решение на номера, под който апортът е вписан в ТРРЮРНЦ по партидата на ФАНТИ – ГТ АД, обуславя неправилност на постановения от въззивния съд съдебен акт. Неточното възпроизвеждане на номера на вписването, освен че в случая не се отразява върху допустимостта на обжалваното решение по изложени по-горе мотиви, може да се окачестви единствено като очевидна фактическа грешка, доколкото същият не е поставен в зависимост от волята и преценката на съда, като същевременно данните от регистъра са публично известни и еднакви за всички негови потребители /чл.11 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ/. Предвид това, пропускът на съда да обсъди възраженията на ответника ФАНТИ – ГТ АД в посочения смисъл сам по себе си не е опорочил разрешаването на материалноправния спор; включително погрешно отразеният в мотивите номер на вписването на апорта, съдържащ и неговата дата, не е довел до неправилна преценка относно спазването на срока по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ. По съображения за публичния характер на регистъра е неоснователно и оплакването, че в нарушение на съдопроизводствените правила относно доказването въззивният съд е основал изводите си относно свързаността на лицата върху представени за пръв път пред него извлечения от ТРРЮЛНЦ. На първо място – такива извлечения изобщо не са били представяни на съда, а на следващо - съдът, както и всяко трето лице, може да прави справки относно регистрираните обстоятелства в ТРРЮЛНЦ и да се позовава на тях, т.к. те са публично известни по закон. Без значение за основателността на иска е оплакването, че съдът не е следвало да обсъжда предпоставки за свързаност на лицата по смисъла на § 1 ал.1 т.5 ДРТЗ, каквито не са били наведени в исковата молба. В случая се касае за определяне на правната квалификация на твърдения на ищеца, като дори да се приеме, че същата не отразява вярно поддържаните фактически основания, то обстоятелствата по § 1 ал.1 т.5 ДРТЗ не са единствените, въз основа на които е изграден изводът, че страните по атакуваната сделка са свързани лица. Съдът се е мотивирал също с това, че управителят на ФАНТИ – Г ООД и председателят на СД, представляващ ФАНТИ – ГТ АД, към датата на апорта са едно и също лице – И. Т. Й., както и че лицата, взели съответните решения от името на дружествата, са членове на едно семейство - факти, които не са спорни, поради което е установено наличието на хипотезата на § 1 ал.2 ДРТЗ. Необсъденото възражение относно принадлежността на правото на собственост върху апортираните вещи в патримониума на прехвърлителя също не може да обуслови касиране на въззивното решение. Горният извод произтича от характера и целта на предявения иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, чието предназначение е да възстанови по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността имущественото положение на длъжника такова, каквото е било преди увреждащата сделка, с оглед тяхното удовлетворяване в производството по универсално принудително изпълнение. Искът не е с вещен, а с облигационен характер. Неговото уважаване извън условията на посочената по-горе правна норма се предпоставя само от валидността на атакуваната правна сделка и в предмета му не могат да се включват, вкл. и преюдициално, спорове за собственост. Ако трето лице, а не длъжникът, претендира да е бил собственик на имуществото, предмет на относително недействителното разпореждане по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, същото следва да упражни правата си по предвидения в закона исков ред /арг. от чл.440 ГПК вр. чл.621 ТЗ/. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2501 от 14.11.2019 г. по т.д.№ 5666/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: