2 гр. д. № 594/2010 г. на ВКС, І г. о. РЕШЕНИЕ N 139 С., 31.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 15 март две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 594/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 22.11.2010 г. по гр. д. № 594/2010 г. ВКС, І г. о. е допуснало до касационна проверка решение от 09.12.2009 г. по гр. д. № 3155/2008 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 4138/07 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу ОСЗ при СО-район К. установителен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване върху нива с площ от 1593 кв. м. в землището на с. Г. Богров, индивидуализирана със съседи. Решението е обжалвано от ищците по иска М. А. К., С. К. М., Б. К. С. и Л. С. М., починала в хода на процеса и заместена от наследника й Н. Р. Н.. Релевиран е довод за незаконосъобразност на решението, касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата ОСЗ при район К. при С. община не взема становище по основателността й. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното: Съдът е отхвърлил иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ като е приел, че представеният разписен лист към кадастралния план не е доказателство от кръга на примерно изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което може да се установи, че наследодателят на ищците С. К. М. е бил собственик на имота преди внасянето му в ТКЗС. Изводът е мотивиран с това, че документът не установява по пряк или косвен начин наследодателят на ищците да е придобил вещни права върху описания земеделски имота и на какво основание. Касационната проверка на въззивното решение е допусната по разрешения с него въпрос за доказателствената стойност на това писмено доказателство, по който към момента на постановяването на определението не е била формирана задължителна или постоянна практика. За да докажат, че наследодателят им С. К. М., починал 1958 г., е бил собственик земеделски имот – нива с площ от 1593 кв. м. в. м. „Барата” в землището на[населено място], ищците са се позовали на писмено доказателство - разписен лист към кадастралния план. Във въззивното производство е допусната и приета техническа експертиза, която установява, че селото има одобрен регулационен план-разширение със заповед № 5178/01.09.1948 г. като в разписния лист към него срещу имот пл. № 61 е записано името на С. К., който в графа „подпис и дата на собственика” е положил подпис на 20.01.1947 г. (л. 22 от гр. д. № 3155/08 г. на СГС). В картата на възстановената собственост в землището на с. Г. Богров, м. Барата, процесният имот е заснет с пл. № 018077, с площ от 1593 кв. м. и е индивидуализиран със същите границите, с които имотът е описан по исковата молба. От представеното по делото удостоверение изх. № КА-50 от 04.06.2007 г., издадено от кметството на с. Г. Богров, се установява, че в кметството са запазени опис-декларациите съставени от основателите на ТКЗС през 1949 г., а останалите документи са унищожени. Името на С. М. не фигурира в списъка на основателите на ТКЗС. При така установените факти неправилно съдът е приел, че след като в разписния лист не се съдържа сведение за основанието за придобиване правото на собственост върху имота от наследодателя на ищците, а съгласно закона гласните доказателства са недопустими, искът е неоснователен. По делото е установено, че при съставянето на плана през 1948 г. наследодателят е заварен в имота. Свидетелите установяват, че го е работил до образуването на ТКЗС, а ищците поддържат, че наследодателят им го е придобил от неговия баща по наследяване. При установеното по безспорен начин унищожаване на други документи като емлячни и данъчни регистри, е било налице основание по чл. 165, ал. 1 ГПК съдът е имал основание да обсъди гласните доказателства за това, от кога имотът е владян от наследодателя на ищците и от неговия баща. Производството пред въззивния съд се е развило по реда на ГПК отм., поради което той е имал е задължението да ориентира доказателственото търсене с оглед установяване твърдяните факти, както и да постави задача на вещото лице за това дали действително емлячните и данъчни регистри са унищожени и не се съхраняват планове съставени преди 1948 г., които да съдържат сведение за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот. Процесуалните пропуски за установяване на релевантните за спора факти са довели и до незаконосъобразен извод, че съдът следва да основе правните си изводи само на събраните писмени доказателства. Допуснатото нарушение е основание за касиране на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 09.12.2009 г. по гр. д. № 3155/2008 г. на С. градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.