Р Е Ш Е Н И Е № 48 София, 16.03.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 6047 /2014 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 9 от 08.01.2015г.. по касационна жалба на Г. П. П. и А. Ж. П. е допуснато касационно обжалване на решение № 340/11.07.2014г. по гр.д.№ 107/2014г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 355/19.11.2013 год., постановено по гр.д.№ 27/2013 год.на РС - Димитровград. С последното е признато за установено по отношение на касаторите, че в кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 3408/18.10.1966 г., е допусната грешка в частта на заснемането на северната граница на имот пл. № 1567 с имот 1566, двата в кв.32, като следва да се измени тази граница по линията между т.А и т.С, съгласно скиците към заключението на вещото лице, както и че е допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-38/05.07.2006 г., изм. със заповед № КД -14-26-217/31.05.2012 г., в частта за заснемане на северната граница на поземлен имот с идентификатор 21052.1017.314 с имот с идентификатор 21052.1017.504 и тази граница минава по линията между т.А и т.С на изготвената от вещото лице скица на КК на [населено място] от 2006 г. – синята линия, които да се считат неразделна част от решението, и че ответниците не са собственици на частта от 28 кв. м. между точки А, В и С, съгласно заключението на вещото лице. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради произнасяне по недопустими искове. Съображенията са, че съдът се е произнесъл и в диспозитива по отменен вече план и по отрицателен установителен иск Ответницата по касация оспорва жалбата, счита, че решението е правилно, защото наистина е допусната грешка при заснемането на имота през 1966г. и поради наличие на съсобственост сега, тя не може по друг начин да защити правата си. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса за предмета на иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР в първоначалната му редакция до изменението /ДВ бр. 49/13.06.2014г. в сила от 28.11.2014г./ и за възможността този иск да се предяви като отрицателен установителен иск Според трайно установената съдебна практика /Р № 126/14.06.2013г. по гр.д.№ 53/2013г. ІІ гр.о., Р № 49/01.02.2011г. по гр.д.№ 1389/2009г. І гр.о., Р № 495/30.07.2013г. по гр.д.№ 494/2010г. І гр.о. на ВКС и др./, която се възприема и от настоящия състав, искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР /в предходната редакция/ е иск за собственост на част от имот, която е заснета в очертанията на имота на ответника, или за цял имот, който не е заснет като самостоятелен в действащата кадастрална карта. За тази част, респективно за този имот съществува спор за правото на собственост, който е намерил отражение и в графичното изображение на имотите. Основното изискване към кадастралната карта е да отразява имотите съобразно правото на собственост, т.е. да отразява пространствените предели на правото на собственост и тези данни да са актуални във всеки момент, тъй като всяко новонастъпило обстоятелство, касаещо собствеността следва да се отрази и при графичното изобразяване на имота в плана – чл. 2, ал. 1 ЗКИР. Установена е законова презумпция в ал.5 на същия текст – обстоятелствата отразени в кадастралната карта и регистър са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Затова ищецът по този иск, следва да докаже правото си на собственост върху спорната площ, или незаснетия като самостоятелен имот, тъй като това е основанието той да бъде заснет в плана с верните си имотни граници. Това може да стане само с положителен установителен иск. Ищецът няма интерес от отрицателен установителен иск, с който да отрече правата на ответниците върху спорната площ, тъй като с този иск няма да се установи, че ищеца е неин собственик. Основанието за заснемането на спорната площ към определен имот е правото на собственост, това е и смисъла на поправката на грешката в кадастралната карта. Тя е резултат от неправилно отразяване на пространствените предели на правото на собственост. Затова основният спор по такъв иск е правото на собственост на ищеца, а последица от разрешаването на този спор е поправка на грешката в плана. В диспозитива на решението по такъв иск, съдът отразява както правото на собственост върху спорната площ, така и как следва да се поправи кадастралната карта. Решението е задължително за страните и за органа, който поддържа кадастралната карта. Въз основа на съдебното решение и скицата, неразделна част към него се извършва поправката в картата. Няма правен интерес да се установява в диспозитива грешката по предходен план. Предмет на установяване по такъв иск е как е заснет имота в предходните планове, като се свърже с документите за собственост на страните и отчуждителното действие на тези планове, дали има придаваеми по регулация места и дали тази регулация е била приложена по някой от трите спосоча – члез плащане, при погасяване на вземането за придаваемо по регулация место и дали в продължение на десет години преди отркираве на производството за изменение на плана, въпреки грешката, местото е заето по законоустановения ред – чл. 33, ал.2 пр. 1 З. /отм/. Това са се факти с правно значение, които се навеждат от ищеца и които съдът установява и формира изводи само в мотивите си. За установени грешки в предходните действали планове, съдът не се произнася по същество в диспозитива на решението, тъй като по тях не се извършва подпълване на кадастралната основа и не е необходимо формиране на сила на пресъдено нещо. С диспозитива на решението при основателност на иска, съдът установява правото на собственост върху спорната площ и съществуващата грешка при заснемането /подробно описана и изобразена в скица към решението/ по действащата кадастрална карта/. По касационната жалба: С първоначалната искова молба ищцата е твърдяла, че е съсобственик заедно с трети лица В. П. и К. К. на имот с идентификатор 21052.1017.504, за който е отреден УПИ ХХХ-1563,1566 от кв. 32 по плана на Д., заснет като съсобствен УПИ по силата на влязло в сила съдебно решение. От този съсобствен УПИ ищцата притежавала 362/980 кв.м., В. П. – 268/980 кв.м. и К. К. притежава 350/980 ид.ч. Ответниците са собственици на имот 21052.1017.314. Ищцата е твърдяла че в одобрената кадастрална карта е допусната грешка при заснемането на границата между двата имота с идентификатори 21052.1017.504 и 21052.1017.314, като границата минава на вътре в УПИ ХХХ и отнема спорната площ 40 кв.м. от имот 21052.1017.504. Поискала е да се установи наличието на твърдяната грешка и, че 40 кв.м., които са грешно заснети към имота на ответниците са част от имот 21052.1017.504, на който е твърдяла, че е съсобственик. След оставяне на исковата молба без движение с определение от 09.01.2013г. с молба от 11.01.2013г. ищцата е „уточнила” петитума на исковата молба, като освен установяване на грешката е поискала да се установи, че ответниците не са собственици на процесните 40 кв.м. Тази молба не е оформена като изменение на иска. Съсобственицата на ищцата В. П., която не е страна е подала молба по делото, че не желае да води настоящия процес и не иска от нейно име ищцата да предявява иска. Като е взел предвид представените нот. актове и конкретно н.а. № 153,т.І от 30.05.1984г. и № 145,т.І./28.10.2000г. е приел, че ищцата е съсобственик на имот с идентификатор 21052.1017.504. Чрез назначената СТЕ е установил, че по първия план на Д. от 1951 г. собствения на праводателя на ищцата имот е бил заснет като дворище с пл. № 5407, за който е отреден парцел – ХХХ-5407, в кв.32 с площ от 980 кв. по документи за собственост, а измерен графично е 951 кв.м. Собственият на ответниците, респ. техните наследодатели имот е пл. № 5408. за който е отреден ХХХІ-5408 с площ 450 кв. измерена графично, а по документи за собственост е 420 кв. м. Към парцел ХХХ-5407 в кв.32. са предавани по регулация от съседните нему имоти както следва: 5406, 4451, 5418 и 5419 места, за които са представени нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 124 от 27.09.1956 г. за 320 кв. от двор пл. № 5418; нот акт № 109 от 15.09.1961 г. – за 52 кв. от имот № 5406; нот. акт № 10/ от 15.09.1961 г. – за 140 кв.м. от имот пл. № 5419. За придаваемото място от имот пл. № 4451 е представен и протокол от 11.10.1961 г. за измерване и оценка на 130 кв. м. Собственото место в парцела ХХХ-5407 в кв.32. е 310 кв. метра по нот. акт № 120 от 04.10.1961 г. и придаваеми по регулация места общо 642 кв. От имот пл. № 5408 по плана от 1951 г. не са били придавани части към и парцел ХХХ-5407, Имотната граница между имот 5407 и 5408 съвпадат с регулационната линия между отредените за тях парцели ХХХ и ХХХІ. Тя минава по т. А-С по скица № 1 към заключението. Следващия план е от 1966 г. За имоти пл. №№ 1566 и 1563, отговарящи на имот № 5407 по плана от 1951 г. е отреден съсобствен парцел УПИ ХХХ-1566,1563 от кв. 32. Имот 5408 по плана от 51 г. на ответниците е заснет като имот пл. № 1567 и за него е отреден парцел ХХХІ. Имотната граница между тях не съвпада с регулационната линия въпреки че няма придаваеми по регулация места. Кадастралната линия между имотите минава по линията В-С, а регулационната линия минава по линията А-С. Планът от 1966 г. е следвало да заснеме границата между двата имота по начина, по който тя е минавала по плана от 1951г., а тази линия е и регулационната граница между парцелите, отредени за тях. Вместо това, плана от 1966г. е заснел имотната граница на вътре в имота, на който ищцата е съобственик и тази разлика е 28 кв.м.-, според заключението на СТЕ. Въззивният съд, отговаряйки на основния довод във въззивната жалба за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, е приел това оплакване за неоснователно. Приел е, че искът по чл. 53 ал.2 от ЗКИР /първоначална редакция/ е допустим така както е предявен, тъй като между страните съществува спор за материално право, възникнал към момента на изготвянето на плана от 1966 г., повторена в последващия плана от 2006 г., поради което не е недопустим иска, в частта в която е претендирано да се установи грешка в кадастраланата основа и в двата плана. Като неоснователно е определено оплакването, че за ищците не е налице правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск по отношение на спорните 28 кв.м., тъй като с отричането на правото на ответниците досежно процесната площ, ищцата ще придобие права върху спорните 28 кв.м. които ще бъдат заснети към имота, който тя притежава в съсобственост с други лица. Според въззивния съд, съществуващата съсобственост в УПИ ХХХ на ищцата с трети лица обосновава в още по-голяма степен правния й интерес само да отрече правото на ответниците, тъй като тя не би могла да претендира сама изцяло право на собственост върху процесната площ, а след като бъде поправена допусната грешка ще стане собственост в съответните идеални части на всички съсобственици на поземления имот. Те не са задължителни другари и не би могла ищцата или съдът да принуди да участват в настоящия спор. При дадения отговор на поставения правен въпрос, решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустим иск като е установил грешка в отменения предходен кадастралния план от 1966г. и защото се е произнесъл по петитум, формулиран като при отрицателен установителен иск. Ищцата няма правен интерес от предявяването на такъв иск, защото той не установява кой е собственик на спорната площ, респективно към кой имот тя следва да се заснеме. Дори да се отрече правото на собственост на ответниците върху спорната площ, това няма да е основание тя да се заснеме към имота, в който съсобственик е ищцата. Обстоятелството, че двата имота са съседни не е достатъчно основание за това. Ищцата е съсобственик заедно с трети лица В. П. и К. К. на имот с идентификатор 21052.1017.504, за който е отреден УПИ ХХХ-1563,1566 от кв. 32 по плана на Д., заснет като съсобствен УПИ и в това качество тя може да иска установяване на правото на собственост върху спорната площ и наличието на грешка при заснемането на границата му с имот с идентификатор 21052.1017.314 дори някой от съсобствениците да не е съгласен да се предяви такъв иск, защото съсобствениците са обикновени другари и всеки от тях може да води иск за собственост, включително и такъв по чл. 53, ал.2 ЗКИР /в първоначалната му редакция/ за целия имот по отношение на трети лица. С този иск се установява и принадлежността на спорната площ към имота, на който ищеца е съсобственик, а не само на идеалната част, която той притежава, защото както вече се посочи, иска е за установяване правото на собственост върху реална част от имот, неправилно заснета към съседен имот, или незаснемане на целия имот и за правилното заснемане на пространствените му предели в кадастралната карта. По изложените съображения, обжалваното решение е недопустимо. Съдът неправилно е приел, че петитума на исковата молба е уточнен, след като е формулиран като отрицателен установителен иск и е поискано установяване на грешка и по предходен кадастрален план. В първоначалната искова молба е поискано установяване, че спорната площ принадлежи към имота, на който е съсобственик ищцата, а направеното след това уточнение е недопустимо и противоречи на обстоятелствената част на исковата молба. Затова въззивното решение следва да се обезсили, като делото се върне на въззивната инстанция за приложение на т.4 от ТР 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което в хипотезата на противоречие между обстоятелствена част и петитум без да се налага конституиране на нови страни запазва действието си, съгласно т.5 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 340/11.07.2014г. по гр.д.№ 107/2014г. на Хасковски окръжен съд, ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: