Р Е Ш Е Н И Е № 336 гр. София, 01 юли 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Красимира Колова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №497 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура- гр. Хасково срещу присъда №5 от 29.01.2013 г., постановена по ВНОХД №650/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Хасково, с която е отменена изцяло присъда №750 от 28.09.2012 г., постановена по НОХД №783/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Свиленград и подсъдимият Л. А. е признат за невиновен в това на 31.05.2011 г. в [населено място], противозаконно да е присвоил чужди движими вещи- 9 000 евро, с левова равностойност 17 602, 47 лева, собственост на М. Д., които владеел и пазил, като обсебването е в големи размери и присвоените пари са върнати на собственика им до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Със съдебният акт подсъдимият на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършване на престъпление по чл.206, ал.6, т.2, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 НК. В касационният протест и допълнението към него са направени оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с неправилен анализ на доказателствените материали и допуснато нарушение на материалния закон, изразило се в постановяване на оправдателна присъда. Като съществено нарушение на процесуални правила е посочено неправилното, според държавното обвинение, кредитиране на обясненията на подсъдимия А., в частта им, че той не е имал намерение да изпусна микробуса и е бил изоставен от водачът му на бензиностанция в близост до [населено място]. Тези обяснения са преценени като житейски неправдоподобни и нелогични, като са оспорени изводите на съда за тяхната достоверност. Поддържа се, че с кредитирането им решаващият съд не е отчел обстоятелствата, че непосредствено след потеглянето на превозното средство е установена липсата на двама от пътниците и кратко след това автомобилът сне е завърнал на бензиностанцията и не ги е открил. В подкрепа на извода за недостоверност на обсъжданите обяснения се сочат и показанията на свидетелите Е., които поддържа, че са търсили подсъдимия А. и той не е бил открит, както и това, че той е напуснал съзнателно бензиностанцията и е изминал значително разстояние до [населено място], където се е настанил в хотел и впоследствие е бил открит от органите на МВР. В протеста се поддържа и оплакване за неправилно приложение на закона, като се твърди, че незаконосъобразно е отменена първоинстанционната осъдителна присъда и е постановена нова въззивна оправдателна присъда, като решаващият съд е направил погрешни изводи за това, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.206, ал.6, т.2, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 НК. Твърди се, че въззивният съд е трябвало да приеме, че подсъдимият е направил опит да се укрие от собственика на паричните средства и това негово действие е индиция за промяна на намерението му по отношение на парите и представлява осъществяване на престъплението по чл.206 НК. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато на основание чл.335, ал.3, т.3 за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа касационния протест, като твърди, че неправилно въззивната инстанция е дала приоритет на аргументите на защитата и незаконосъобразно е преценила, че подсъдимият е изпуснал автобуса, а не се е укрил. Предлага да бъде уважен касационния протест. Защитата на подсъдимия моли касационния протест да бъде преценен като неоснователен, а атакуваната въззивна присъда приета за правилна и законосъобразна. Предлага да бъдат споделени мотивите на съда по отношение на това, че подсъдимият не е извършил действия на разпореждане със средствата- предмет на престъпление. Подсъдимият А. моли да бъде оставена в сила присъдата на въззивния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационният протест е неоснователен. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Единственото оплакване, отразено в касационния протест и допълнението към него, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за това, че неправилно въззивният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия А. и незаконосъобразно е приел, че той не е направил опит да напусне микробуса, с който се е придвижвал и да укрие намиращите се в него пари. Касационният съд, след като се запозна с всички доказателствени материали по делото, сподели изцяло изводите на въззивният съд за достоверността на обясненията на подсъдимия А.. Действително обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице представляват основно средство за защита, но същите са и годно доказателство средство и те не могат да бъде изключени от доказателствената маса без да са опровергани по несъмнен и категоричен начин. При съпоставянето на показанията на подсъдимия с останалите гласни доказателства и конкретно показанията на свидетелите Д., А. и Е. (свидетели, дали показания за идентични обстоятелства) може да бъде направен извод, че в най- голяма степен доказателствените материали подкрепят обясненията на подсъдимия. От посочените доказателствени източници се установява по несъмнен и категоричен начин, че на инкриминираната дата подсъдимият се е придвижвал в микробуса, в който първите двама свидетели са били шофьори, а последният им е помагал и е изпълнявал работата на стюард. А. е напуснал автомобила, след спирането му на бензиностанция, като превозното средство е потеглило без да го дочака. Това важно за изхода на делото обстоятелство се установява и от показанията на тримата посочени по- горе свидетели, които са категорични, че едва след потеглянето на автобуса е била установена липсата на пътници, между които и А.. Няма спор, че впоследствие микробуса се е завърнал на бензиностанцията, с цел да бъде търсен подсъдимия, но показанията за времето, кога е била установена липсата му и връщането на автобуса е изключително противоречива. В показанията си свидетелите А. и Е. твърдят, че липсата на А. е установена след като превозното средство е изминало 100 метра (според Е.) и 200-300 метра (според А.), но от показанията на свидетеля Д. се установява, че микробуса е отсъствал повече от 10-15 минути и едва тогава се е завърнал на бензиностанцията. Показанията на този незаинтересуван свидетел подкрепят обясненията на подсъдимия и обясняват правдоподобно защо А. не е бил открит и кое е наложило той да напусне бензиностанцията. Те кореспондират и с обстоятелството, че ако микробусът е бил изминал твърдените 100 или 200 метра и се е върнал подсъдимият е нямал да има обективна възможност да се укрие. При преценката на достоверността на обясненията на подсъдимия трябва да бъде отчетено и това, че той дава логично обяснение за действията си, като твърди, че е предпочел да потърси място за нощувка, тръгвайки по вече познатия му път, като се е насочил към намиращото се назад населено място, вместо да продължи напред по посока следващия град. Това че [населено място] се е намирал по- близо не е основание да се прецени, че действията му са били насочени към укриване, още повече, че след като А. е намерил хотел в близост до пътя, той се е настанил в него и се е регистрирал със собственото си име. Именно тези негови действия са дали възможност на органите на полицията да го открият непосредствено след пристигането му. Предвид изложеното и касационната инстанция сподели становището на въззивния съд, че обясненията на подсъдимия А. не се опровергават от други доказателствени материали и правилно са били кредитирани. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че показанията на свидетелите Д., А. и Е. се опровергават по категоричен начин от събраните други гласни доказателства, по отношение на съществените факти- колко са били паричните средства, къде са се намирали, кога се е върнал микробуса, как е бил търсен А. и дали микробуса е останал на бензиностанцията. По отношение на тези, важни за изхода на делото обстоятелства, те са дали взоимнопротиворечиви, а и неверни показания, което е основание да се прецени, че същите не могат да оборят обясненията на подсъдимия. Не на последно място трябва да се отчете и това, че държавното обвинение не е кредитирало показанията на тези свидетели, като обвинението е изградено на информацията, дадена от подсъдимия за това, че паричните средства- предмет на престъплението са два пъти по- малко от тези, съобщени от свидетелите и са попаднали в подсъдимия не, както твърдят те, без знанието на държателя им, а напротив са му предадени от свидетеля Е. Предвид изложеното касационният съд прие, че с кредитирането на обясненията на подсъдимия А. въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, а приложил правилно закона, като е извършил верен доказателствен анализ. По оплакването за допускане на нарушение на материалния закон Настоящото обвинение е за извършено престъпление по чл.206, ал.6, т.2, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 НК, като прокуратурата поддържа, че с напускането на микробуса и направения опит за укриване подсъдимият е осъществил разпореждане с предадените му от свидетеля Е. парични средства. При внимателен анализ на доказателствените материали може да бъде направен извод, че същите не подкрепят обвинителната теза. Няма спор, че сумата от 9 000 евро е била предадена на А., с цел безпрепятствено преминаване на държавните граници до Република Турция и едва там той е трябвало да я върне на свидетеля. Не е спорно и това, че сумата се е намирала в подсъдимия при задържането му, както и за това, че той не е осъществил каквито и да плащания с нея. При липсата на извършване на такива разпоредителни действия, които да обективират намерение за присвояване на сумата не съществува възможност за постановяване на различен от изцяло оправдателен съдебен акт. Не може да бъде възприета тезата на държавното обвинение за това, че подсъдимият се е укрил, като очевидно той не е сторил това, след като е намерен в хотел, в близост до мястото, където е бил изоставен, в хотелска стая, регистрирана на негово име и наред с всички, предадени му за съхранение парични средства. Няма основание поведението на А. да бъде ценено като опит за укриване, защото той, разполагайки с тази значителна сума, ако бе искал да се отдалечи от мястото на напускане на микробуса и да се укрие без съмнение би предприел различни действия. Тезата, застъпена в касационния протест е свързана с разбирането на прокурора, който го е изготвил, че подсъдимият е трябвало или да остане на бензиностанцията и да чака завръщането на микробуса или да забележи светлините на намиращия се в близост [населено място] и да се отправи на там. В протеста са отразени и доводи за това, че по пътя за [населено място] е трябвало да забележи друг хотел, намиращ се по- близо от избрания от него. Дори да се възприемат тези доводи, независимо, че на са подкрепени от доказателства, всеки един от тях представлява предположение за дължимо поведение и не може да подкрепи извод за извършване на изпълнителното деяние на престъплението. В този смисъл разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК е категорична, че осъдителната присъда не може да почива на предположения, а чл.303, ал.2 НПК, че при тази присъда обвинението трябва да е доказано по несъмнен и категоричен начин. В настоящото производство обвинението не е доказано по този начин и правилно въззивният съд е постановил единствено възможната изцяло оправдателна присъда по него. Предвид изложеното касационният съд прие, че въззивната съдебна инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.2 НПК и не са налице предпоставки за отмяна на постановената оправдателна присъда. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №5 от 29.01.2013 г., постановена по ВНОХД №650/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Хасково. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.