1 Р Е Ш Е Н И Е № 140 гр. София, 28.12.2015 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА А. Б. при участието на секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3682 по описа за 2014г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], Д. А. Ф., гражданин на И. и Пидър М., гражданин на И., тримата чрез процесуален представител адв. В. К. Д. срещу решение № 204 от 09.07.2014г. по в. т. дело № 232/2014г. на Апелативен съд В., Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 1192 от 18.12.2013г. по т. дело № 814/2013г. на Окръжен съд Варна, ТО в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособност на [фирма], [населено място] – 30.04.2010г. Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират следните доводи: 1/ нарушение на разпоредбата на чл. 161 ГПК относно установяване на началната дата на неплатежоспособност, неправилно намаляване на проверявания от съдебно-счетоводната експертиза период за установяване неплатежоспособност и свръхзадълженост на длъжника от 2007г. на 2009г. и изключване на някои необходими проверки и несъобразяване на обстоятелството, че длъжникът е създал пречки за събиране на доказателства; 2/ необосновано недопускане на искането за нова съдебно-счетоводна експертиза, направено пред въззивната инстанция; 3/ необосновано недопускане на доказателствените искания на кредиторите, направени с молбата за откриване на производството по несъстоятелност и във въззивната жалба в противоречие с разпоредбата на чл. 628, ал. 2 ТЗ и спецификите на производството по несъстоятелност; 4/ съществено нарушение на общи принципи на процеса - за равенство на страните съгласно чл. 9 ГПК, за установяване на истината съгласно чл. 10 ГПК, вътрешното убеждение при преценката на всички доказателства и доводите на страните по чл. 12 ГПК, за разглеждане на делото в разумен срок; 5/ неправилното определяне на началната дата е в резултат и на несъобразяване на обстоятелството, че изискуемите парични задължения са възникнали много по-рано от издаването на изпълнителни титули по множество дела срещу [фирма], както и че дружеството е изпаднало в трайно състояние на неплатежоспособност още през 2007г., предвид коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, коефициентите на рентабилност, финансова автономност, наличието на задължения от публичноправен характер, удостоверени с официални документи, липсата на достатъчно имущество за покриване на натрупаните задължения. Касаторите молят решението да бъде отменено в обжалваната част и претендират присъждане на направените разноски за касационното производство. Ответникът – длъжник [фирма] в несъстоятелност, [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Присъединеният в първоинстанционното производство кредитор [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Надежда Василева оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност и законосъобразност на въззивното решение. Съдебният състав е обсъдил и преценил всички относими към спора доказателства в тяхната взаимна връзка. Недопускането, респективно допускането на доказателства с известни корекции е правомощие на съда съгласно чл. 159, ал. 1 ГПК, а разпоредбата на чл. 161 ГПК предоставя възможност на съда с оглед обстоятелствата по делото, но не и задължение. Ответникът – кредитор [фирма] моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде оставено в сила. С определение № 256 от 19.05.2015г. по т. дело № 3682/2014г. настоящият състав на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ е допуснал касационно обжалване на въззивното решение относно определената начална дата на неплатежоспособността на [фирма] на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: Длъжен ли е съдът да разгледа периода, за който ищецът твърди, че дружеството – длъжник е несъстоятелно, респективно неплатежоспособно и/или свръхзадължено, или разполага с правомощията сам да определя изследвания период в противоречие с твърденията на молителя? При определянето на началната дата на неплатежоспособност съдът следва ли да установи доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника? Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички направени от страните доказателствени искания и съответно да обоснове недопускането на посочените от страните доказателствени искания? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното: По релевантните правни въпроси: Съгласно постоянната практика на ВКС /решение № 56 от 10.09.2014г. по т. дело № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 44 от 04.07.2012г. по т. дело № 983/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и други/ съдът е длъжен да определи началната дата на неплатежоспособност въз основа на анализ на цялостното финансово и икономическо състояние на търговеца, независимо от заявената или твърдяната от страните в хода на производството дата. Когато някоя от страните сочи определена дата или период от време, в който са спрени плащанията към кредиторите, както и в случай на обжалване на решението в частта за началната дата на неплатежоспособността и аргументиране защо въззивникът счита, че съдът неправилно е определил началната дата на състоянието на неплатежоспособността, въззивният съд е длъжен да разгледа и реши материалноправния спор като изследва и този период от време относно спирането на плащанията на изискуеми към съответния момент задължения. Настоящият съдебен състав възприема изцяло посочената съдебна практика, създадена по реда на чл. 290 ГПК. По отношение на процесуалноправния въпрос, посочен в т. 3 от изложението „длъжен ли е съдът да се произнесе по всички направени от страните доказателствени искания и съответно да обоснове недопускането на посочените от страните доказателствени искания” в контекста на правомощията на въззивната инстанция е създадена постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, 1 т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, 2 т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, 1 т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно недопуснати доказателства, неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Посочената съдебна практика се възприема от настоящия съдебен състав. По правилността на въззивното решение в обжалваната му част: В първоинстанционното и въззивното производство молителите поддържат тезата за начална дата на неплатежоспособността на ответното дружество през 2007г., най-късно 2008г. и излагат твърдения за наличие на изискуеми задължения към различни кредитори, считано от 01.09.2008г. За установяване на твърдените факти и обстоятелства във връзка с поддържаната начална дата на неплатежоспособността касаторите са поискали в първоинстанционното производство назначаване на съдебно-икономическа експертиза с посочени конкретни задачи, включващи проверка на финансовото и икономическото състояние на дружеството – длъжник за периода от 2007г. до момента на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Варненски окръжен съд е допуснал съдебно-счетоводна експертиза с определена задача като е ограничил периода на проверка на финансовото и икономическото състояние на [фирма] от 2009г. до датата на изготвяне на заключението. Във въззивната жалба е направено оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, едно от които е необосновано недопускане на доказателствените искания, направени в молбата за откриване на производство по несъстоятелност, в противоречие с чл. 628, ал. 2 ТЗ и спецификите на производството по несъстоятелност, както и неправилно ограничаване на проверявания от вещото лице период с две години след твърдяната от молителите /въззивници/ неплатежоспособност и свръхзадълженост, т. е. неизследван период от 2007г. до 2009г. За установяване на твърдяната началната дата на неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост въззивниците са направили искане за допускане на поисканата още в молбата за откриване на производство по несъстоятелност съдебно-икономическа експертиза, която да изследва икономическото състояние на длъжника от 2007г. и да се произнесе по посочените задачи, но въззивната инстанция е оставила без уважение искането като се е аргументирала с обстоятелството, че решението не е обжалвано изцяло, а само в частта за началната дата на неплатежоспособността и в частта за спиране на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, както и с факта, че по делото има прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза с отразени в него коефициенти на ликвидност и финансова автономност. Въззивният съд е приел, че представените предварителни договори за строителство и продажба на недвижими имоти на чуждестранни физически лица представляват търговски сделки за длъжника съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като са свързани с упражняваното от него занятие, сключени са с оглед предмета му на дейност - строителство на недвижими имоти, покупка, ремонт или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. За да определи за начална дата на неплатежоспособността 30.04.2010г., решаващият съдебен състав е възприел датата на разваляне на по-голямата част от предварителните договори, защото от датата на развалянето им възникват вземанията на кредиторите за връщане на заплатените по тях суми. По отношение на трите нотариални покани, връчени на 23.11.2009г., т. е. преди сочената начална дата, е изложил следните съображения: за определяне на по - ранна дата на неплатежоспособност на длъжника не е достатъчно, че вземанията на кредиторите по предварителните договори в общ размер 300 000 евро са станали изискуеми на 07.12.2009г., защото съществуващите към този момент изискуеми вземания на кредитори на длъжника са в сравнително нисък размер, докато длъжникът разполага към края на 2009 г. с краткотрайни активи в много по-голям размер – 22 104 000 лв., което сочи, че очевидно е бил в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения. Обстоятелството, че длъжникът води по баланса си и други значителни непарични задължения към края на 2009г. не е основание за обявяването му в неплатежоспособност с оглед предпоставките за това по чл. 608, ал. 1 ТЗ – наличие на изискуемо парично задължение по търговска сделка. Той от друга страна е продължавал да обслужва най - големите си изискуеми парични задължения по договорите за кредит с [фирма] – София и [фирма] - София, съответно до 30.04.2010г. и 31.05.2010г., така че не е бил спрял плащанията си преди първата от тези дати. Най-рано възникналото и необслужвано публично задължение на длъжника е с по-късен падеж – 30.11.2010г. Настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно в частта за определяне началната дата на неплатежоспособността на [фирма], тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въпреки направеното във въззивната жалба оплакване за неправилно недопусната от първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза за установяване на икономическото състояние на длъжника за периода от 2007г., необосновано ограничаване на изследвания период като не е включено времето от 2007г. до 2009г., в резултат на което началната дата на неплатежоспособността е неправилно определена, и заявеното доказателствено искане, въззивната инстанция в противоречие на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК и постоянната практика на ВКС не е допуснала исканата съдебно-икономическа експертиза, която представлява относимо, допустимо и необходимо доказателствено средство с оглед направените във въззивната жалба оплаквания за пороци на първоинстанционното решение, фактическите данни по делото и твърдяната от въззивниците начална дата на неплатежоспособността на длъжника. Въз основа на изложените съображения въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено и тъй като се налага събиране на доказателства на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да допусне исканата съдебно-икономическа експертиза за установяване на икономическото и финансовото състояние на длъжника за периода 2007г. – 2009г., както и след това до момента на изготвяне на експертизата: стойността и структурата на дълготрайните и краткотрайните активи на длъжника, краткосрочните задължения /изискуемите задължения/, текущите задължения /краткосрочните задължения и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил падеж/, с оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи да се изчислят коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, финансова автономност, рентабилност и задълженост на ответника към кредиторите му, финансовите резултати от дейността на дружеството. Въззивният съд следва да извърши анализ на цялостното икономическо и финансово състояние на дружеството през периода от 2007г. до момента на откриване на производство по несъстоятелност, предвид динамиката в търговската дейност, като обсъди всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост, релевирани възражения и доводи на страните и на базата на този анализ да определи началната дата на неплатежоспособността, като при необходимост с оглед останалите доказателства има право да допълни задачата на съдебно-икономическата експертиза. По отношение на претендираните разноски касационната инстанция не следва да се произнася, а същите трябва да бъдат съобразени от въззивната инстанция при решаване на спора по същество. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 204 от 09.07.2014г. по в. т. дело № 232/2014г. на Апелативен съд В., Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 1192 от 18.12.2013г. по т. дело № 814/2013г. на Окръжен съд Варна, ТО в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособност на [фирма], [населено място] – 30.04.2010г. ВРЪЩА делото на Апелативен съд В. за ново разглеждане на делото от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.