8
Р Е Ш Е Н И Е № 168 С., 11.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2284 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Ж., представляван от адв. Я., срещу решение № 1226 от 30.12.2013г. по в.т.д. № 2033/2013г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 3308 от 05.07.2013г. по гр.д. № 13295/2012г. на Варненски районен съд, 26 състав са отхвърлени предявените от касатора срещу „И. България” З. искове за заплащане на следните суми: сумата 12 675 лева, представляваща дължимо, но незаплатено застрахователно обезщетение по риска „Кражба на МПС” за л.а. „Ауди А3” с ДК [рег.номер на МПС] по застрахователна полица № [ЕГН]/00, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 14.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ и сумата 770,75 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 08.02.2012г. до 14.09.2012г., на основание чл.86 ЗЗД и касаторът е осъден да заплати разноски в размер на 1 987,70 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и задължителната практика практика на ВКС. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил фактическия състав на правото на застрахователя да откаже заплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение, което е значително с оглед неговия интерес, съобразно разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ. Твърди, че въззивното решение е в пряко противоречие с практиката на ВКС, според която уведомяването на застрахователя след настъпване на застрахователно събитие и след изтичане на законоопределения срок за смяна на собствеността на застрахованото МПС по застраховка „Каско” не е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като това обстоятелство не е значително с оглед интереса на застрахователя, независимо дали е вписано като такова в застрахователния договор и/или общите условия към същия, и не е налице причинна връзка между неуведомяването за смяна на собствеността и настъпилото застрахователно събитие. Поради това и с оглед наличието на останалите предпоставки за изплащане на претендираното обезщетение моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените искове.
Ответникът „И. БЪЛГАРИЯ” З., на чието място е конституиран в качеството на ответник по исковете и по касационната жалба [фирма], оспорва касационната жалба. Поддържа, че тъй като не е бил уведомен за промяната на собствеността, е бил лишен от правото си да прекрати договора за застраховка, поради което промяната на страната по договора няма сила за него и касаторът не е встъпил валидно в правата на застрахованото лице, в това число в правото да претендира застрахователно обезщетение за вреди. Твърди още, че чл.8, т.4 от Общите условия е действителна клауза, пораждаща правото на дружеството да откаже плащане на застрахователно обезщетение при не неизпълнение на задължението за обявяване на настъпили промени в собствеността на застрахованото имущество или в правния статус на застрахования, които съгласно т.1 и т.3 се считат за съществени обстоятелства от значение за риска по смисъла на чл.188, ал.1 и ал.2 КЗ. Поддържа, че за застрахователя е важно да знае с кое лице сключва договор и има право да избере да сключи или не такъв, тъй като личността на собственика има отношение към риска. Твърди, че покрит риск съгласно чл.7 от Специални условия „Каско” е „кражба с взлом”, а не „кражба“ и поради това счита, че не е налице покрит риск по договора при липса на данни отнемането на автомобила да е станало „с взлом”. Поддържа, че дори и да е налице покрит риск, е налице изключен риск по чл.5 „Специални изключения” от Специални условия „Каско на автомобили”, тъй като касаторът е заявил, че е паркирал автомобила си на улицата в нощта срещу 12.01.2012г. и едва на другия ден вечерта около 19,30 часа е установил липсата му, от което следва извод, че не е положил дължимата грижа за съхранение на имуществото си и предпазването му от вреди. Оспорва иска и по размер, като счита, че дори и да бъде счетен за основателен, следва да бъде уважен до размер на 2 000 лева, на каквато цена е бил придобит автомобилът с договор от 07.11.2011г. само два месеца преди датата на кражбата. Моли при уважаване на иска да бъде прихваната трета вноски от застрахователната премия в размер на 211,34 лева, тъй като по делото не са ангажирани убедителни доказателства за заплащането им от касатора. В подадения на 21.07.2014г. допълнителен отговор на касационната жалба прави възражение за прихващане и с неплатената четвърта вноска от застрахователната премия в размер на 211,34 лева. Счита за неоснователен и иска за законна лихва с оглед неоснователността на иска за главницата и с оглед липсата на доказателства за размера на дължимата лихва. Поради това моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
С определение № 337 от 17.11.2014г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по релевантния за изхода на делото материалноправен въпрос, дали неуведомяването на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС” за смяната на собственика на застрахованото МПС съгласно изискването на чл.212, ал.1, предл.второ КЗ /отм./ е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на новия собственик по смисъла на чл.211, ал.1, т.2 КЗ /отм./ при възникване на застрахователно събитие.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Производството е образувано по предявени от В. И. Ж. против „И. БЪЛГАРИЯ“ З. искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 12 675 лева, представляваща застрахователно обезщетение по комбинирана застрахователна полица № [ЕГН]/00 за откраднат л.а. „Ауди А3“ с ДК [рег.номер на МПС] и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 770,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.01.2012г. до 14.09.2012г.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, е приел за безспорно между страните, че на 11.07.2011г. между ответното застрахователно дружество и К. Н. Н. е сключен договор за комбинирана автомобилна застраховка с клауза „М. каско”, покриваща рисковете пожар, природни бедствия, ПТП, кражба чрез взлом или грабеж на цялото МПС, умишлени действия, паркинг, за л.а. „Ауди А3” рег. [рег.номер на МПС] със застрахователна сума 13 000 лева и срок на действие от 12.07.2011г. до 11.07.2012г., както и че са заплатени първите три вноски от застрахователната премия. Приел е за безспорно и обстоятелството, че на 07.11.2011г. автомобилът е бил продаден на ищеца В. И. Ж., както и че на 11.01.2012г. последният е заявил кражба на автомобила, като по случая е образувано досъдебно производство. Приел е за безспорно между страните и това, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилата смяна на собствеността едва след настъпване на застрахователното събитие „кражба” на процесното ПТП. Въззивният съд е обсъдил разпоредбите на чл.212, ал.1 и чл.211 КЗ /отм./ и е изложил съображения, че основен принцип при застрахователния договор е принципът на изключителната добросъвестност, поради което от съществено значение за носенето на риска са обстоятелствата, при които застрахователят е поел това задължение, да останат непроменени. Приел е, че страните могат да уговарят съобразно чл.211, т.2 КЗ /отм./ обстоятелства, които ще се считат за съществени за носене на риска и неизпълнението на които ще се счита за основание да се откаже да се изплати застрахователно обезщетение. Взел е предвид чл.8, т.4 от Общите условия, които страната е приела при подписване на застрахователния договор и съгласно които промяната на собствеността ще се счита за съществено обстоятелство, поради което при неизпълнение на задължението за уведомяване и настъпване на застрахователното събитие преди уведомяването застрахователят може да откаже да изплати застрахователното обезщетение. С оглед на това е приел, че предявеният иск е неоснователен, което обуславя неоснователност и на акцесорния иск.
По поставения материалноправен въпрос настоящият състав намира следното:
Предпоставките за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение са посочени принципно в общата разпоредба на чл. 211 КЗ /отм./ и се свеждат до умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице /т. 1/; неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор /т. 2/; други случаи, предвидени със закон /т. 3./. В създадената по реда на чл.290 ГПК постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя – решение № 15 от 12.04.2012г. по гр.д.№ 454/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 102 от 02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и др., се приема, че неуведомяването на застрахователя за промяната в собствеността на застрахования по имуществена застраховка „Каско на МПС” автомобил, съгласно чл.212, ал.1, предл.2 КЗ /отм./, не предпоставя автоматично изгубване на право на застрахователно обезщетение за приобретателя, тъй като същият встъпва в правата по застрахователния договор и неуведомяването не е предвидено от закона като условие за встъпването или за отпадане на настъпилите по силата на закона правни последици, както и няма законово предвидено основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължението по чл.212, ал.1, предл.2 КЗ /отм./ за уведомяване на застрахователя за настъпилата промяна на собствеността, съгласно чл.211, т.3 КЗ /отм./. Прието е, че неуведомяването за смяната на собственика на застрахованата вещ, само по себе си, не е неизпълнение на задължение, което значително засяга интереса на застрахователя, тъй като, видно от изрично уредените в КЗ /отм./ основания, отказът за изплащане на застрахователно обезщетение винаги е свързан с наличие на обстоятелства, които са от естество да въздействат върху размера на риска, настъпването на застрахователното събитие или върху обхвата и размера на вредите, или са относими към доказването им. Не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на чл.211, т.2 КЗ /отм./ и да обуслови отказ, единствено на основание факта на неизпълнението му, без установяване на причинна връзка с конкретно застрахователно събитие, а само това, което по своето съдържание би могло да обуслови като последица настъпване на застрахователното събитие или увеличен размер или обхват на вредите или от естество да препятства доказването им. Прието е, че промяната на собственика на застрахования автомобил не може да се определи като „застрахователен риск“ по смисъла на пар.1, т.2 ДР на КЗ /отм./ в аспект на уговарянето му като изключен риск в общите условия, както и че между неуведомяването за смяната в собствеността и настъпването на щета за застрахованото имущество не съществува възможна причинност.
По същество на касационната жалба:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно.
По делото е безспорно установено наличието на сключен на 11.07.2011г. между К. Н. Н. и „И. България” З. договор за „Комбинирана автомобилна застраховка” с клауза „М. каско” за л.а. „Ауди А3” с рег. [рег.номер на МПС] със срок на действие от 12.07.2011г. до 11.07.2012г. за застрахователна сума 13 000 лева. Установено е и настъпването в срока на действие на договора на предвидено в него застрахователно събитие – кражба на застрахования лек автомобил. Неоснователен е доводът на застрахователя за липса на доказателства за настъпване на събитието „кражба с взлом”, което се явява покрит риск съгласно чл.7 от Специални условия „Каско”. При липса на твърдения и данни застрахованият автомобил да е бил оставен отключен или с ключове на таблото следва да се приеме, че е настъпил покрит риск по смисъла на посочената клауза.
Установи се, че в срока на действие на договора – на 07.11.2011г., касаторът В. И. Ж. е придобил с договор за покупко-продажба застрахования автомобил. Съгласно чл. 212, ал.1, изр.1 КЗ /отм/, доколкото в процесния застрахователен договор и общите условия не е уговорено друго, с прехвърлянето на собствеността на застрахования автомобил касаторът В. Ж. като приобретател на автомобила е встъпил в правата по договора за застраховка. В клаузата на чл.8, т.3 от ОУ не е предвидено отклонение от посочената разпоредба, поради което се явява неоснователен доводът на застрахователя, че касаторът не е придобил качеството „застраховано лице“.
С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос се явява незаконосъобразен изводът на въззивния съд за наличие на основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение поради неуведомяване на застрахователя за извършената промяна на собствеността на застрахования автомобил. Неоснователен е доводът на застрахователя, че промените в собствеността на застрахованото имущество или в правния статус на застрахования съгласно т.1 и т.3 на чл.8 от ОУ се считат за съществени обстоятелства от значение за риска по смисъла на чл.188, ал.1 и ал.2 КЗ /отм./ и за определяне на размера на премията, поради което неуведомяването му за тези обстоятелства може да обоснове отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Тъй като застрахователят не е бил уведомен за настъпилата промяна на собствеността на застрахования автомобил преди настъпване на събитието, основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение би било налице, ако неизпълнението на това задължение на застрахования е допринесло за настъпване на застрахователното събитие или за увеличен размер или обхват на вредите. Доколкото в настоящия случай не е налице такава причинна връзка, следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Недоказано е и възражението на застрахователя за наличие на изключен риск по чл.5 „Специални изключения” от Специални условия „Каско на автомобили” поради неполагане на дължимата грижа от страна на застрахования за съхранение на имуществото и предпазването му от вреди. Това възражение е обосновано с твърдението, че касаторът е паркирал автомобила на улицата в нощта срещу 12.01.2012г. и чак на другия ден вечерта около 19,30 часа е установил липсата му. Настоящият състав намира, че твърдяното поведение на застрахования не би могло да се цени като такова, което има отношение към риска от настъпване на застрахователно събитие, и не може да обоснове извод за неполагане на дължима грижа за застрахованото имущество.
По изложените съображения следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие – кражба на застрахования автомобил. Съгласно чл. 208, ал.3 КЗ /отм./ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Според постоянната съдебна практика обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ /отм./ във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал. 2/, т. е. по пазарната му стойност. Поради това се явява неоснователно възражението на застрахователя, че дължимото обезщетение следва да се съизмерява с цената, на която касаторът е закупил застрахования автомобил. Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебната автотехническа експертиза действителната стойност на застрахования автомобил към 11.01.2012г. е 12 675 лева, какъвто е и размерът на исковата претенция. Поради това предявеният иск се явява доказан и по размер.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за прихващане със сумата 211,34 лева, представляваща третата неплатена вноска от разсрочената премия. От представените с исковата молба писмени доказателства – операционна бележка и преводно нареждане на кредитен превод от 11.01.2012г., се установява заплащането на третата разсрочена вноска по процесната полица. Вноската е заплатена от М. Й. – майка на касатора, съгасно дадените от нея в първоинстанционното производство показания. Показанията на свидетелката кореспондират с посочените писмени доказателства, в които като основание на извършеното плащане е посочен номерът на полицата, съвпадащ с номера на процесната, марката, модела и регистрационния номер на автомобила, както и че се плаща трета вноска по „Каско”. Поради това, въпреки евентуалната заинтересованост на свидетелката, взета предвид съобразно чл.172 ГПК, настоящият състав възприема показанията й и приема за доказано заплащането на третата разсрочена вноска от застрахователната премия. Възражението за прихващане с неплатената четвърта разсрочена вноска от застрахователната премия в размер на 211,34 лева е несвоевременно направено с допълнителния отговор в касационната инстанция, поради което е преклудирано и не следва да се обсъжда по същество.
По изложените съображения следва да се приеме, че са налице предвидените в чл.208 КЗ /отм./ основания за уважаване на предявения иск, с оглед на което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на претендираната сума 12 675 лева. На основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ застрахователят дължи и законна лихва върху обезщетението, считано от 28.01.2012г., когато е изтекъл предвиденият 15 дневен срок за изплащането му. Размерът на законната лихва върху сумата 12 675 лева за периода от 28.01.2012г. до 14.09.2012г. възлиза на 825,95 лева, изчислена от съда чрез on-line калкулатор, поради което предявеният иск за сумата 770,75 лева се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на общо 7 155,92 лева, от които 2 907 лева – разноски в първоинстанционното производство, 2 150 лева – разноски във въззивното производство и 2 098,92 лева – разноски в касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1226 от 30.12.2013г. по в.т.д. № 2033/2013г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], в качеството му на правоприемник на „И. България“ З., да заплати на В. И. Ж., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.5, ап.19, съд. адрес: [населено място], [улица], офис 1, адв. Д. и адв. Я. сумата 12 675 лева /дванадесет хиляди шестстотин седемдесет и пет лева/ - застрахователно обезщетение по комбинирана застрахователна полица № [ЕГН]/00 за откраднат л.а. „Ауди А3“ с ДК [рег.номер на МПС] , на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата, да заплати сумата 770,75 лева /седемстотин и седемдесет и лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.01.2012г. до 14.09.2012г., на основание чл.86 ЗЗД, както и да заплати 7 155,92 лева /седем хиляди сто петдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|