Р Е Ш Е Н И Е № 39 София, 22.05.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №179/2009 г. Производството е по реда на чл.295,ал.2 ГПК. С решение от 23.05.2006г. по гр.д.№ 2209/2004г. на ВКС е отменено решение от 09.04.2004г. по гр.д.№ 404/2003г. на Ловешкия окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С решение от 27.06.2008г. по гр.д.№ 2231/2007г. на ВКС е обезсилено постановеното при новото разглеждане на делото решение от 25.01.2007г. по гр.д.№ 234/2006г. на Ловешкия окръжен съд, поради произнасяне по непредявен иск и делото отново е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решение от 10.08.2010г. по гр.д.№179/2009г. е отменено въззивно решение от 13.11.2008г. по гр.дело № 248/2008г. на Ловешкия окръжен съд и е даден ход по същество пред настоящата инстанция за извършване на съдопроизводствени действия по изясняване на въпросите с техническа експертиза за безспорна индивидуализация на процесните сгради, разграничаване на допълнителното застрояване в имота от предмета на приключилото производство по иск с правно основание чл.108 ЗС, отграничаване на СПН по този спор и преценката за правния интерес от водене на отрицателния установителен иск. С решението на въззивния съд е бил уважен предявеният от С. М. В., М. М. С., М. П. Н. и Т. П. Н. срещу [фирма], [населено място], иск за признаване за установено, че дружеството не е собственик на двуетажна сграда със застроена площ 71,37 кв.м.- къща №3 и Двуетажна сграда със застроена площ 119,34 кв.м. – къща № 4, изградени в поземлен имот, находящ се в [населено място], съставляващ по регулационния план от 1981г. имот пл.№ *, кв.*, а по плана от 1988г. част от парцел *, кв.*, отреден «За паметници на културата и озеленяване» с площ от около 272 кв.м., описани по нот.акт№ */2001г. Производството е висящо по реда на чл.295,ал.2 ГПК по така предявения отрицателен установителен иск. С решение по гр.д.№ 487/1994г. на Троянския районен съд между същите страни е признато на ищците – физически лица, правото на собственост и дружеството е било осъдено да им предаде владението върху дворно място от 145 кв.м., в [населено място], съставляващо по регулационен план на града от 1981г. имот пл.№*, кв.*, а по регулационния план от 1988г. – част от парцел *, кв.*, отреден за паметници на културата и озеленяване, заедно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня. С нотариален акт № */2001г. [фирма] е признато за собственик на А. „Н.”,, включващ : двуетажна сграда, строена през 1988г. с площ 74,74 кв.м., едноетажна сграда, строена през 1988г. с площ 78,30 кв.м., двуетажна сграда, строена през 1988г. с площ 71,37 кв.м. и двуетажна сграда, строена през 1988г. с площ 119,34 кв.м., както и на други подобрения, построени в собствен поземлен имот, включен в парцел * „За паметници на културата и озеленяване”, кв.* по плана на [населено място] от 1988г., целия от 882 кв.м. От техническите експертизи по делото, в т.ч. и от изготвената от вещото лице Г., се установява, че имот пл.№* с площ от около 272 кв. по регулационния план на [населено място] от 1981г. е включен в парцел *, кв.*, а по РП от 1988г. е заснет под същия номер, но като част от парцел *, кв.*, отреден за паметници на културата и озеленяване с обща площ 880 кв.м. Имот пл.№* с площ от 272кв.м. е бил собственост на наследодателя на ищците. Към 1986г., когато този имот е предмет на продажба по реда на глава ІІ ЗСГ и закупен от ОбНС, върху него са били построени и оценени по Наредба за цените на недвижими имоти лятна кухня и паянтова двуетажна жилищна сграда. Имотът е актуван като държавен с акт №1957/1986г., а през 1995г. е съставен А. №2567 за а. „Н.”, включващ дворно място от 633 кв.м. и описаните и в нотариален акт №*/2001г. сгради. Имотът е бил предоставен за оперативно управление на държавно предприятие „Е.”, впоследствие на правоприемника му [фирма]. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от техническите експертизи е установено, че в периода 1986-1988г. държавното предприятие е строило в имота по проект за реконструкция комплекс къщи на Н.- р. и а.. На място в целия парцел *, кв.* са построени общо четири сгради, а само върху пл.№ * посочените в нотариален акт № */2001г. двуетажна сграда с площ 71,37 кв.м. – къща № 3 и двуетажна сграда с площ 119,34 кв.м. – къща № 4. От данните по делото, вкл. заключението на вещото лице Г. е установено, че постройките лятна кухня и паянтова двуетажна жилищна сграда в имота са били изцяло съборени след продажбата по ЗСГ и на тяхно място през 1988г. е изграден нов архитектурен комплекс, условно включващ двете къщи по А.№2567 и нотариален акт №*/2001г. : №3 с площ 71,37 кв.м. и №4 с площ 119,34 кв.м. Комплексът, включва хотелска част и хранително заведение и представлява една сграда, съдържаща общо три вертикални нива като в отделните части на сградата са едноетажна, двуетажна и триетажна част. Контурите на старите съборени постройки не съвпадат с новата сграда. Тя е изградена с по-голяма площ от тях. При така установената фактическа обстановка следва извод, че решението по приключилото гр.д. №487/1994г. на Троянския районен съд, с което е уважен искът с правно основание чл.108 ЗС на ищците-ФЛ срещу [фирма] относно собствеността и владението на дворно място, съставляващо имот пл.№ *, част от парцел *, кв.* по плана на [населено място] от 1988г. и построените в него жилищна сграда и лятна кухня, не касае процесните къщи /комплекс/, а липсващи към момента на завеждане на иска по чл.108 ЗС и постановяването на решението постройки. Процесните постройки не са били предмет на иска с правно основание чл.108 ЗС и цитираното съдебно решение не разпростира СПН по отношение на тях. Отделно от това с оглед повдигнатия по делото правен въпрос в производството по чл.288 ГПК следва да се има предвид, че предявяването на иска с правно основание чл.108 ЗС прекъсва давността по смисъла на чл.116,б.”б” ЗЗД вр.чл.84 ЗС само за претендираното вещно право, само за имота, предмет на иска, но не и за други самостоятелни обекти на собственост, изградени в дворното място. Процесните сгради не са били предмет на продажбата по глава ІІ ЗСГ. Те са построени по-късно от държавното предприятие „Е.”, на което е било предоставено оперативното управление и стопанисване. Съгласно чл.15 ЗС/отм., ред.преди ДВ бр.31/ 1990г./, не се е изисквало отстъпване право на строеж на държавно предприятие, притежаващо правото на оперативно управление върху предоставената му за стопанисване държавна собственост. В случая заемането на имота от държавата чрез ответното дружество е започнало през 1985г., когато е предадена строителната площадка. Изграденият архитектурен комплекс „Н.”, приет с акт образец 16 е станал собственост на държавата, която е строила чрез държавното предприятие в заетия изцяло от нея имот. По начало правото на строеж и правото да се притежава сграда върху чужд имот отделно от земята, е вещно право по смисъла на чл.63 ЗС и като такова може да бъде предмет на отделно владение и разпореждане. Във връзка с отграничаване правото на собственост на държавата върху изградените от нея постройки след заемането на имота отделно от правото на собственост върху земята, а оттук и придобиването им от ответното дружество от държавата като техен собственик, са били дадени указания с първото отменително решение на ВКС. При така очертания впоследствие предмет на спора следва да се приеме, че в случая държавата е строила в заетия от нея след продажбата по реда на глава ІІ ЗСГ имот, владяла е и е станала собственик на постройките. По надлежния ред за тях е съставен и актът за държавна собственост – №2567/1995г. Тези постройки не са били предмет на иска с правно основание чл.108 ЗС между страните по делото и съдебното решение не разпростира СПН по отношение и на тях. Установяването на обратното би довело до недопустимост на така предявения отрицателен установителен иск, поради наличие на съдебно установено право на собственост в полза на ищците от една страна, а от друга и липса на правен интерес за тях да водят иск за установяване, че ответникът не е собственик на имота. По делото не е повдиган спор, че процесните сгради не са били прехвърлени в патримониума на ответното дружество от държавата,а от доказателствата е видно и че на държавното предприятие Завод „Е.”, впоследствие преобразувано в еднолично АД с държавно имущество, а сега [фирма], сградите са били предоставени за оперативно управление и стопанисване. Ответното дружество черпи право на собственост върху постройките от държавата и е станало техен собственик. С оглед изложеното следва да се приеме, че оспорване на констативния нотариален акт, с който се е снабдило ответното дружество, не е успешно проведено в процеса и материалната му доказателствена сила следва да бъде зачетена. Предявеният отрицателен установителен иск за правото на собственост е неоснователен и като такъв трябва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.77 ГПК ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати в полза на ВКС сумата 250 лева – изплатено възнаграждение за назначената в настоящото производство техническа експертиза. Въпреки изхода на спора на [фирма] не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, поради липса на доказателства за направени такива. По изложените съображения и на основание чл.295,ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С. М. В., М. М. С., М. П. Н. и Т. П. Н. срещу [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че [фирма], [населено място] не е собственик на двуетажна сграда със застроена площ 71,37 кв.м.- къща №3 и Двуетажна сграда със застроена площ 119,34 кв.м. – къща № 4, изградени в поземлен имот, находящ се в [населено място], съставляващ по регулационния план от 1981г. имот пл.№ *, кв.*, а по плана от 1988г. част от парцел *, кв.*, отреден «За паметници на културата и озеленяване» с площ от около 272 кв.м., описани по нот.акт№ */2001г. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати по сметка на ВКС на основание чл.77 ГПК сумата 250 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: